Становище по проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване

Публикуваме Становище на КНСБ по проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обсъден на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 19 януари. 

 

КНСБ приветства създаването на законопроекта и вярва, че с него се усъвършенства и прецизира функционирането на капиталовите схеми на допълнителното задължително и доброволното пенсионно осигуряване като елементи от единната национална пенсионна система. Създават се предпоставки за повишаване качеството на защитата на осигурените лица, за стимулиране активността им при избор на създадените с проекта нови инвестиционни инструменти за вложения на личните им средства и за стабилно функциониране на управляващите дружества при стриктен контрол от страна на държавата. Достойнство на законопроекта според нас е, че при разработването му са отразени основни препоръки за усъвършенстване на нормативната рамка на допълнителното пенсионно осигуряване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Взети са предвид изводите от досегашната национална практика, от опита на други страни в Европа и по света, както и  изводи и конкретни препоръки, формулирани във възложения от Председателя на 49-то Народното събрание „Анализ на действащата пенсионната система и предложения за нейното усъвършенстване“, изготвен от Икономическия и социален съвет на България.

  1. Във връзка с изложеното КНСБ оценява положително и подкрепя следните основни постановки на законопроекта:
  2. Въвеждането на т.н. мултифондова система, която предполага създаването на подфондове /динамичен, балансиран и консервативен/ с различни инвестиционни възможности и съответни рискови профили, обвързани с жизнения цикъл на осигурените лица. Този подход създава предпоставки за гарантиране на по-адекватна доходност в периода на натрупване на индивидуалния капитал, а така и за постигането на по-изгодни за лицата размери на допълнителните пенсии.
  3. Изграждането на подфондовете като обособено имущество с разделност на активите и обособена отчетност. Така се гарантират правата на осигурените лица, като същевременно не се създава излишна административна тежест за управляващите дружества.
  4. Разширяването на видовете допустими инвестиционни инструменти, които обезпечават функционирането на въвежданата мултифондова система и гарантират по-висока доходност за средствата на осигурените лица и пенсионерите.
  5. Повишаването на изискванията към капиталовата адекватност на управляващите дружества и поддържането на адекватни гаранционни механизми /гарантиране на брутните вноски, покриване на загуби при неблагоприятна пазарна конюнктура, гаранция на пенсионните плащания и пр./, както във фазата на натрупване, така във фазата на изплащане. Тези промени служат на дългосрочната сигурност и стабилност на капиталовото пенсионно осигуряване и допринасят за обезпечаване правата на осигурените и пенсионерите.
  6. Стремежът към намаляване на събираните от ПОД удръжки и такси. Предвижда се стъпаловидно годишно намаляване на максималния размер на удръжките от всяка осигурителна вноска в 10-годишна перспектива. Наред с това плавно въвеждане на двукомпонентна инвестиционна такса, обвързана с постигнатата доходност от управляваните от тях фондове – установен процент върху нетните  активи на фондовете/подфондовете и променлива част – процент от постигнатия доход от инвестиции. При това частта на таксата, обвързана с нетните активи на управляваните фондове, плавно ще намалява в 10-годишна перспектива, докато частта, зависеща от реализираната доходност, плавно ще нараства за същия времеви период. В резултат размерът на инвестиционната такса все повече ще зависи от резултатите от инвестиционната дейност, което несъмнено ще стимулира дружествата към по-високи резултати, а това ще допринася за повишаване доходността върху средствата на осигурените лица. Все пак ще отбележим, че според КНСБ законопроектът би могъл да предвиди и по дългосрочна перспектива за намаление на максималния размер на удръжката от всяка осигурителна вноска, а сега предвидените да се обвържат с нови ангажименти на дружествата към осигурените лица, предложение за които ще направим по-долу.
  7. Обвързването на размера на пенсиите от ДПО с МРЗ за страната, а не с минималната пенсия от ДОО. Тази промяна несъмнено е в съответствие с осигурителната логика, доколкото допълнителната пенсия също участва в заместването на трудовия доход, каквато е по принцип ролята на пенсиите.
  8. Въвеждането на нов механизъм за гарантирана минимална доходност, базиран на постигането на инвестиционни резултати. Цели се отстраняване на негативното въздействие на досегашния механизъм върху инвестиционното поведение на дружествата. Същевременно се създават условия за стимулиране към по-висока доходност при управлението на фондовете.
  9. Повишаването на изискванията към кадровия потенциал и професионалния капацитет на пенсионно-осигурителните дружества с акцент върху знанията и уменията  в областта на инвестиционните политики. На фона на въвеждането на мултифондовата система, която предявява сериозни предизвикателства към инвестиционните виждания, и реализацията им от екипите на управляващите дружества, въвеждането на подобни нормативни изисквания е напълно обосновано и логично.
  10. Изискването да се разработи подзаконов нормативен акт /от КФН/, относно тематичния обхват на обучението /първоначално и последващо/ на осигурителните посредници и въвеждането на изпити, като задължение на дружествата, с участието на Надзорния орган. Повишаването, поддържането и особено доказването чрез изпити на познанията и уменията на осигурителните посредници са важна предпоставка за информиран избор на управляващо дружество, на фонд и най-вече на подфонд в ДЗПО от страна на осигурените лица.
  11. Независимо от посочените достойнства на разглеждания законопроект има въпроси, които по наше мнение не са намерили достатъчно адекватно решение, което ограничава цялостния позитивен ефект от промените.

А. По първоначалния избор на ПОД и подфонд и възможностите за промяна на избора в течение на осигурителния процес

Допълнителното пенсионно осигуряване в универсалните и професионалните пенсионни фондове, а  и в съответните подфондове е задължително. Норми в КСО и Наредби на КФН ясно указват реда и сроковете за реализиране на задължението, респективно избора на пенсионно-осигурително дружество. Но практиката показва, че огромната част от лицата не изпълняват това свое задължение в срок и ги разпределят служебно. Същевременно в обществото се прокрадват негативни и недобронамерени коментари по този въпрос и упреци, както към управляващите дружества и контролния орган, така и към организациите на социалните партньори. За КНСБ е важно едновременно с модернизирането на нормативните регулации в КСО да се създаде ред за изпълняване на осигурителните задължения при осъзнат и информиран избор на осигурените лица.

За да се създаде ясна  „технология“ за изпълнението на задължението за осигуряване и гарантиране правата на осигурените в ДЗПО, в условията на функциониране на мултифондовата система, КНСБ настоява да се направят допълнителни нормативни промени на законово и подзаконово равнище, които да включват следното:

  1. При назначение на лица, започващи първа работа работодателите имат задължение в срока за регистрация на трудовите договори по КТ да информират КФН /чрез специално създадена платформа/, а Комисията предава получената информация на дружествата;
  2. В срок до 7/5 работни дни преди изтичането на всяко тримесечие работодателите създават условия и организират провеждането на информационно-консултативна среща на новоназначените лица по т. 1 с представители на ПОД. На срещите се канят и представители на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. На срещата ПОД предоставят необходими за информирания избор на лицата нагледни материали, устни разяснения и консултации по правилата, реда и начина за избор и участие във фонд/подфонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
  3. Работодателят задължително следи новоназначените осигурени лица да направят своя избор преди изтичане на съответния тримесечен срок от момента на възникване на задължението за осигуряване / чл. 137 ал. 3 КСО/.

КНСБ обвързва запазването на удръжката от всяка осигурителна вноска с посочените в т. 2 изисквания за провеждане на горепосочените информационни и консултативни срещи с новопостъпващите работници, както и с други периодични национални и/или териториални кампании за информиран избор и повишаване информационната и инвестиционна култура на осигурените лица. Това е основанието, поради което Синдикатът не пледира за ликвидиране на споменатите удръжки.

Б. По правото на промяна на ПОД, съответно подфонд в периода до придобиване правото на допълнителна пенсия от ДЗПО.

Запазването на досегашната възможност осигурените лица да могат да променят избора на управляващо дружество и/или подфонд една година след предишния си избор според КНСБ влиза в противоречие със замисъла и възможностите на мултифондовата система. На практика прекалената свобода често да се променя или ПОД, или подфонд не само ерозира ефекта на заложената в съответния инвестиционен портфейл доходност, но и стимулира „апетита“ на някои управляващи дружества към нелоялни практики за привличане на клиенти. В крайна сметка се накърнява личният интерес на осигурените. Ето защо КНСБ е убедена, че с въвеждането на мултифондовете, обвързани с жизнения цикъл на лицата, следва да се въведат по-строги правила за „пребиваване“ на спестяванията на осигурените лица в съответстващия на жизнения им цикъл, или избрания от тях подфонд. Във връзка с това конфедерацията настоява със закона да се регламентира:

  1. При влизането в сила на обсъждания законопроект всички осигурени в ДЗПО лица, чийто жизнен цикъл позволява избор в динамичен или балансиран подфонд, се разпределят единствено въз основа на техен личен избор, на база предвидените анкети и други активни действия, които ПОД следва да са задължени да проведат, за да дадат възможност за информиран личен избор на конкретен подфонд. Недопустимо би било лицата „автоматично“ да бъдат разпределени в подфонда, съответстващ единствено на предвидените възрастови ограничения в закона, обвързани с жизнения им цикъл, без да се даде възможност на всички да заявят след консултации и по съответния ред своята нагласа и дружеството да проучи и прецени допустимия инвестиционен риск за всеки осигурен.
  2. Лицата, избрали участие в динамичен подфонд, да имат право да променят участието си в този фонд след изтичане на поне 5 години от избора си. При същите условия те имат право на нов избор и на пенсионно-осигурително дружество.
  3. Лицата, избрали участие в балансиран подфонд, могат да направят нов избор на подфонд и/или управляващо дружество след изтичане на 3 години от предходния избор.
  4. Лицата, избрали да участват в консервативен подфонд в периода преди достигането на 3 години преди пенсионната възраст по чл.68, ал. 3 КСО, могат да направят нов избор за участие в динамичен или балансиран подфонд, съобразно личния им жизнен цикъл, както и на друго управляващо дружество една година след избора на консервативен подфонд. След това те спазват времевите ограничения за избрания подфонд, изложени в точки 1 и 2 по-горе.

Гореизложеният подход цели да се гарантира постигането на очаквания положителен ефект от въвеждането на мултифондовете в интерес на осигурените лица.

В. По правото на избор на осигурените лица да прехвърлят правото си на получаване на пенсия от ДЗПО в Държавното обществено осигуряване.

  1. Правото на избор на лицата, осигурявани за срочна пенсия в ППФ, да прехвърлят осигуряването си в ДОО и да получават пенсията за ранно пенсиониране от солидарната система да стане еднократно и преценката на лицето да се обвързва с момента на придобиване на правото. Това налага изменения на законовите и подзаконови норми, в които допускат неколкократна възможност за избор и промяна на осигуряването от ППФ на ДЗПО в ДОО и обратно. Изменение е необходимо и на свързаните с тази възможност текстове за прехвърляне на средствата по индивидуалните партиди на лицата в т.н. Сребърен фонд по времето на пребиваване в ДОО, и връщането им обратно във фонд на ДЗПО при избор за връщане към ДЗПО. Тези промени в избора увреждат интересите на осигурените, защото за периода на прехвърлянето на средствата от индивидуалните им партиди в Сребърния фонд те губят възможност върху тези средства да натрупват доходност. Същевременно на Сребърния фонд са възложени неприсъщи нему роля и функции.
  2. Осигуряването в УПФ има за основна цел на своето съществуване и функциониране получаването на пожизнена допълнителна пенсия. За КНСБ е недопустимо е да се въвеждат законови промени, с които на лица, изпълнили всички условия на закона за получаването на такава пенсия, да се дава право на друг избор. Синдикатът възразява по текста в чл. 167, ал. 2, с който се допуска при наличие на условия за отпускане на пожизнена допълнителна пенсия да се отпуска разсрочено изплащане на средствата от индивидуалната партида на лицата. Изложените пред Комисията по осигурителни отношения аргументи, че такива желания се заявявали от страна на осигурени лица са несъстоятелни. Удовлетворяване на лични предпочитания може да се търси единствено в доброволното пенсионно осигуряване, което предлага широко ветрило от продукти.

Г. По регламента на инвестиционните инструменти

В законопроекта са предвидени инвестиционни ограничения, но фигурират само горни граници за допустимите инвестиционни инструменти. Отсъстват минимуми. По наше мнение това създава видимост за известно „сливане“ на  подфондове с различен инвестиционен профил, поради което препоръчваме да се въведат ясни разграничения и като минимуми.

Д. Данъчните облекчения за стимулиране доброволното осигуряване

Данъчните облекчения на работещите и на работодателите за доброволно осигуряване от години не са променяни. Това е една от сериозните причини за стагнацията при всички форми на доброволно осигуряване и особено за доброволното пенсионно осигуряване. За да се стимулира доброволността в осигуряването е редно да се разграничат данъчните облекчения за доброволно пенсионно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховка живот. Наред с това и да се повишат процентите на данъчни облекчения за предприятията и за работещите.

В заключение КНСБ потвърждава подкрепата си за проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, изразява увереност, че изложените тук предложения ще се вземат предвид при окончателната му редакция и заявява готовност за активно участие в доработването и прецизирането на законопроекта.