На 10 февруари в рамките на Форум на ОИСР за надлежна проверка в сектора на облеклото и обувките се проведе уебинарът A Trade Union – Just Transition Manifesto for the Textile and Garment Supply Chain (Манифест на синдиката за справедлив преход за веригата за доставки на текстил и облекло), който поставя в центъра на дискусията един от най-важните въпроси за бъдещето на индустрията: как климатичният и дигиталният преход може да бъде социално справедлив и ориентиран към работещите.
Сред ключовите участници в уебинара бе Цветелина Милчалиева, председател на ФНСОЛП – федерацията, представляваща работещите в браншовете текстил и облекло, и вицепрезидент за Югоизточна Европа на IndustriALL European Union. Нейното участие е от особено значение, тъй като внася перспективата за регион, който едновременно е производствен гръбнак на европейската индустрия и сред най-уязвимите от негативните ефекти на глобалните вериги на доставки.
Гласът на работниците от Югоизточна Европа
Югоизточна Европа е регион, в който стотици хиляди работници – предимно жени – са заети в текстилната и шивашката индустрия при ниски заплати, ограничена социална защита и силна зависимост от глобални брандове. Именно затова приносът на Цветелина Милчалиева в дискусията е ключов: той поставя на масата реалните условия на труд, социалните рискове и структурните неравенства, които често остават невидими в глобалните политики за устойчивост.
Като вицепрезидент на IndustriALL за Югоизточна Европа, тя подчертава, че зеленият и дигиталният преход не могат да бъдат успешни, ако се реализират за сметка на работниците, чрез загуба на работни места, несигурна заетост или прехвърляне на екологичните и социалните разходи към по-бедни региони.
Основни акценти от Манифеста за справедлив преход
Представен по време на уебинара Манифест формулира ясна синдикална визия за трансформацията на сектора. Сред ключовите му акценти са:
- Работниците и техните представители- синдикатите, като централни участници в планирането и управлението на прехода, а не като пасивно засегната страна.
- Ясното разграничение, че справедливият преход не се изчерпва с декарбонизация, а включва социална защита, достоен труд и сигурни доходи.
- Критика към доброволните корпоративни инициативи, които не гарантират реална отговорност и често прикриват нарушения на трудови права.
- Необходимостта от обвързваща надлежна проверка (due diligence) по отношение на правата на човека и околната среда по цялата верига на доставки.
- Акцент върху жените работници, които са непропорционално засегнати от автоматизацията, климатичните рискове и несигурната заетост.
- Отхвърляне на практики като износа на текстилни отпадъци, които прехвърлят екологичната тежест към по-уязвими държави и общности.
- Прехвърляне на екологичната тежест – Манифестът подчертава, че до 85% от изнесените текстилни изделия завършват на сметища или се изгарят в държави от Глобалния Юг; местните системи за управление на отпадъци са претоварени и нефинансирани; екосистемите и здравето на общностите се увреждат трайно.
Износът на отпадъци е пряко нарушение на принципите на справедливия преход, защото създава „зелени решения“, които вредят на други работници; възпроизвежда колониални икономически модели; изключва работниците от вземането на решения.
Принос към глобалния дебат
Участието на Цветелина Милчалиева в този форум е важно не само като национално или регионално представителство, а като силен синдикален глас, който настоява, че устойчивостта трябва да бъде измервана не само в въглеродни емисии, но и в качеството на работните места и защитата на човешкото достойнство.
Ключови искания:
- Ограничаване на износа на текстилни отпадъци в рамките на ЕС;
- Строго разграничение между повторна употреба и отпадък;
- Забрана за трансфер на некачествени текстили към нашите региони;
- Разширена отговорност на производителя с регионален фокус: финансовата тежест да остава при брандовете и държавите на потребление.
- Част от средствата от разширената отговорност на производителя задължително да се инвестират в ЮИЕ: коректна организация на труда; безопасни условия; реално рециклиране;
- Социалните и трудови стандарти в управлението на отпадъци да имат минимални изисквания за: трудови договори; охрана и безопастност на труда; синдикален достъп. Няма „зелени“ решения без достоен и организиран труд!
- Включването на страните от ЮИЕ, България в планирането на европейските политики да не бъде само като „изпълнител на последствията“, а участник във вземането на решения.
- Консултации със синдикати и местни общности.
В контекста на нарастващите изисквания за надлежна проверка и устойчиви вериги на доставки, нейният принос подчертава, че без социална справедливост няма устойчив текстилен сектор, а без реално участие на работниците – няма реално справедлив преход.