С какво се измерва силата на една жена в строителния сектор? Със смелостта да отстоява позициите си, с упоритостта да защитава хората и с волята да бъде глас на справедливостта в една традиционно мъжка среда.
Днес ви срещаме с 8 дами синдикалистки от строителния сектор, които с опит, характер и отдаденост отговарят на въпроса: Какво е да си жена синдикалист в мъжки сектор като строителния?
Инж. Цветелина Иванова, председател на ФНСС
Като председател на Федерацията на независимите строителни синдикати, за мен да бъдеш жена синдикалист в строителния сектор означава не просто да заемаш определена позиция, а да носиш отговорност, кауза и характер в една среда, която традиционно се възприема като мъжка.
Това е път, който не винаги е лек. В строителния сектор жената често трябва да бъде по-устойчива, по-подготвена и по-настойчива, за да бъде чута и приета равностойно. Нужно е не само знание и професионализъм, но и вътрешна сила, за да защитаваш работещите, да отстояваш справедливи условия на труд и да се бориш за уважението към човека на труда. Понякога е особено преживяване – едновременно тежко, отговорно, понякога самотно, но и дълбоко смислено.
За мен жената синдикалист в строителството е символ на постоянство, достойнство и отдаденост. Тя умее да бъде твърда, когато трябва да се защитават права, но и човечна, когато трябва да се чуят тревогите, проблемите и надеждите на хората. Тя носи в себе си способността не само да се бори, но и да обединява, да създава доверие и да вдъхва увереност.
Вярвам, че мястото на жената в синдикалното движение и в строителния сектор е напълно заслужено. Защото силата на един лидер не се определя от пола, а от почтеността, смелостта, последователността и готовността да застане зад хората. Да си жена синдикалист в този сектор означава всеки ден да доказваш, че промяната е възможна и че гласът на солидарността може да бъде едновременно твърд, уверен и съпричастен. Това означава да върви напредq въпреки предразсъдъците, да има смелостта да бъде глас на другите и да показва всеки ден, че силата може да бъде и тиха, и твърда, и достойна.
Като председател на ФНСС аз виждам в жените синдикалисти не изключение, а ценна и необходима сила в нашата обща кауза. Те са част от съвременното лице на синдикализма в строителството – лице на отговорност, устойчивост и воля за промяна.
Цветелина Бикарска, зам.-председател на ФНСС
За мен синдикализмът е преди всичко човещина. Това е да не подминаваш, когато видиш несправедливост, и да не затваряш очи пред проблемите. Защото в крайна сметка всички сме хора, които се трудят, за да живеят достойно. То е кауза, усещане, че не си сам, когато се бориш за нещо справедливо.
Работата в тази сфера не е просто дейност или позиция – тя е отговорност към хората около теб. Понякога означава да слушаш много повече, отколкото да говориш. Понякога означава да поемеш чуждата болка, притеснения и гняв, и да се опиташ да ги превърнеш в решение. Не винаги е лесно, не винаги е благодарно, но именно в тези моменти се разбира защо тази работа има смисъл.
За мен синдикализмът е и смелост. Смелостта да застанеш до хората, когато се чувстват безсилни, и да им покажеш, че заедно могат да бъдат по-силни. Това е вярата, че солидарността не е просто дума, а сила, която може да променя реални човешки съдби.
Не става дума само за договори, правила и преговори – става дума за достойнство, уважение и човешко отношение на работното място, за достойна работна среда.
Като Заместник председател на Федерация на независимите строителни синдикати, гледам на тази работа не просто като на ангажимент, а като кауза. Кауза да пазим достойнството на труда и да напомняме, че зад всяка професия стоят хора, които заслужават уважение, справедливост и глас.
Мариана Милчева- Савова, председател на КРК на ФНСС, Председател на СО при „Софинвест“ ЕАД
Да бъдеш синдикален председател на основна синдикална организация в строителния сектор за мен не е просто длъжност, а отговорност и призвание. Вече близо 5 години съчетавам основната си работа с тази роля, което често изисква много време, усилия и лична отдаденост. Това обаче ми дава и усещането, че допринасям за нещо по-голямо – защитата на правата и интересите на колегите си.
Работата в синдикалната организация ме е научила на търпение, диалог и постоянство. Всеки ден се срещам с различни казуси, мнения и очаквания, а моята задача е да намирам баланс и решения, които да бъдат справедливи за всички. Понякога това е трудно, но удовлетворението, когато успявам да постигна резултат или да помогнем на човек в труден момент, е огромно.
Съвместяването на основната ми работа със синдикалната дейност изисква добра организация и много лична мотивация. Въпреки натоварването, тази роля ме е изградилa като човек и жена, научила ме е да бъда по-отговорна, смела в отстояването на принципи и по-чувствителна към проблемите на другите.
В синдикалната дейност често се срещат различни предизвикателства, свързани с това, че част от работещите не познават добре правата си и ролята на синдикалната организация. Понякога това води до по-ниска активност и по-слаба подкрепа.
Има случаи, в които комуникацията с работодателя е сложна и изисква много търпение, аргументи и постоянство, за да се постигне справедливо решение. Също така, всеки служител има свои проблеми и виждания, което понякога прави намирането на общо решение по-трудно. Синдикалната работа изисква срещи, консултации, документи и участие в преговори, а често това се прави паралелно с основната работа. А най-чести са ситуациите, в които хората очакват синдикатът да реши проблемите им, но самите те не участват активно.
За мен синдикалната дейност в един толкова труден сектор, какъвто е строителния е не само защита на трудови права, но и изграждане на общност, основана на солидарност, уважение и взаимна подкрепа. Гордея се, че вече толкова години имам възможността да бъда част от този процес и да работя в полза на хората около мен.
Радостина Фолмър-Джонсън, секретар в СО при „Бластекс“ ЕООД
Да бъдеш жена синдикалист в строителството означава всеки ден да доказваш, че знанията, силата и лидерството нямат пол. Жените в този сектор не знаем по-малко от мъжете – ние просто носим повече упоритост, смелост и грижа за хората. В същото време умеем да слушаме, да създаваме общност и да изграждаме мостове между хората, които работят рамо до рамо на строежа. Нашата женска интуиция и внимание към детайла често правят разликата, когато трябва да се защитава интересът на работниците.
Гергана Ставрева, Член на УС на ФНСС, председател ОП „Екопрогрес“ – Хасково
Честит 8 март – Международния ден на жената!
За мен, като жена и синдикален лидер, е необходимо да бъдеш отговорна, смела и отдадена на хората и тяхното право на достоен труд. Това е роля, която изисква решителност да защитаваш справедливостта и интересите на работещите, но и човечност, за да разбираш техните проблеми и очаквания.
Жените в синдикалното движение носят сила, съпричастност и способност да обединяват хората. За мен лидерството не е просто позиция – то е доверие, диалог и постоянство в отстояването на правата на работещите.
На този ден отдаваме заслужено признание на труда, силата и приноса на жените в обществото и на работното място. Нека продължим заедно да работим за по-справедливи условия на труд, равни възможности и уважение към достойнството на всеки човек.
Христина Димова, Член на УС на ФНСС, председател на СО при „Елина 97“ ЕООД
Като жена с над 45-годишен синдикален път в строителния сектор за мен това не беше просто работа, а дълг и призвание. Видях как строителството израства пред очите ми, как с труда на хиляди хора се изграждаше не само инфраструктура, но и бъдеще. И няма как, когато си толкова близо до този труд, да не поискаш да го защитаваш – с уважение към хората, с отговорност към професията и с вяра, че всеки работник заслужава справедливост, достойни условия и защита на правата си.
Да си жена синдикалист в строителството е предизвикателство, но и сила. Защото не просто присъстваш в един мъжки свят — ти доказваш, че можеш да бъдеш негов коректив, опора и глас.
Поздрав към всички борбени момичета, които с труд, смелост и достойнство отстояват мястото си дори в най-трудните и предизвикателни среди. Бъдете горди, уверени и непоколебими, защото именно вашата сила, упоритост и сърце променят света около вас.
Катя Бурдиняшка, председател на СО при „Кратос строй“ ООД
Аз, като жена, която дълги години се занимава със синдикализъм в строителния сектор, мога да кажа, че това е не просто работа, а мисия. Да бъдеш жена в среда, която традиционно се възприема като мъжка, означава всеки ден да отстояваш себе си, позициите си и каузите, в които вярваш, с много постоянство, знания и характер.
През годините съм разбрала, че в тази дейност не е достатъчно само да познаваш сектора. Нужно е да имаш смелостта да говориш, когато други мълчат, да защитаваш справедливостта, когато тя е застрашена, и да доказваш с действия, че силата не е въпрос на пол, а на отдаденост и отговорност.
Особено важна част от моята работа винаги е била защитата на правата на командированите работници. Това е кауза, която изисква не само добро познаване на нормативната уредба и условията на труд, но и истинска съпричастност към хората, които често работят далеч от дома си, в трудни условия и с нужда от сигурност, подкрепа и защита. За мен винаги е било важно тези работници да знаят, че не са сами, че има кой да застане зад тях и да отстоява техните права и достойнство.
Да бъда жена синдикалист в строителството за мен означава да нося отговорност към хората, да бъда техен глас, да търся решения и да отстоявам справедливи условия на труд. Това е път, който не е лек, но е път с кауза и смисъл.
Иванка Владимирова, бивш председател на СО при „Хан Омуртаг“ АД
Когато ме питат какво е да си жена синдикалист в строителството, аз винаги се усмихвам малко уморено. Не защото въпросът е лесен, а защото зад него стоят почти четиридесет години живот – по обекти, по събрания, по прашни фургони, сред хора, които с ръцете си вдигат градовете.
Аз съм израснала пред строителите. Буквално. Помня мириса на мокър бетон, звука на арматурата, виковете между етажите на строежа. Там се научих първо да слушам, а после и да говоря. Защото в началото никой не те взима много насериозно – още повече ако си млада жена сред мъже, които са свикнали да решават всичко сами.
Но строителят е справедлив човек. Той гледа не думите, а делата.
Когато видяха, че не се страхувам да отида на обект в шест сутринта, че стоя до тях, когато има спор за заплати и не се крия, когато трябва да се каже истината на началника.
Синдикализмът не се учи от книги. Той се учи от хората. От онзи работник, който ти казва тихо, че три месеца чака пари. От бригадата, която работи без достатъчно безопасност. От майстора, който е дал здравето си на строежа.
За около четиридесет години съм видяла много – и добри времена, и тежки. Виждала съм обекти, които кипят от работа, и такива, които замлъкват. Виждала съм как млади момчета стават майстори, как цели бригади остаряват заедно.
Но едно нещо никога не се е променяло – достойнството на строителя.
Да си жена синдикалист в този сектор означава да носиш доверие на раменете си. Понякога да бъдеш и сестра, и майка. Не винаги е било лесно. Имало е подценяване, груби думи, затворени врати. Но времето учи хората. И когато те видят, че не се огъваш, че стоиш до тях година след година – уважението идва.
Днес, като се обърна назад, не си спомням толкова протоколите, документите и споровете. Помня хората. Ръцете им груби от работа, очите им уморени, но честни.
И си мисля, че ако съм успяла поне малко да защитя труда им, ако съм помогнала някой да се прибере по-спокоен у дома си – значи тези години са си стрували.
Защото сградите се издигат и остават. Но истинската сила на строителството винаги са били хората.
А за мен беше чест да вървя редом до тях, като синдикалист.
Честит празник на всички прекрасни силни, борбени и упорити жени синдикалисти! Да бъдем!