КНСБ настоява за ежегоден ръст на заплатите с 10 процента. Не е непосилна задача до 2030 г. минималната работна заплата да стане 1002 евро, а средната да бъде 2225 евро.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето днес, 9 март, на изготвения от конфедерацията Меморандум за социално-икономическо развитие на България в периода 2026-2030 г.
В навечерието сме на поредните парламентарни избори и през последните 10-15 г. се превърна в ангажимент на КНСБ да представя пред гражданите и политическите партии своята визия за актуалните приоритети на социално-икономическото развитие на страната, как трябва да изглежда и как да върви напред България, обясни Димитров.
Представянето на меморандума съвпадна с началото на обявената от конфедерацията и част от нейните основни членове поредица от протести. Днес, 9 март, се проведоха акции на работещите в „Български пощи“ и градския транспорт във Варна.
„Протестната седмица, която сме обявили, е с акцент върху субсидии за тези сектори и предприятия, които по никакъв начин, за съжаление, и в действащия удължителен закон за бюджета, както и в проекта за новия, не намериха място дори със скромните 5% за увеличение на техните заплати и разходи при растящите цени в магазините и всички виждаме какви са вече те“, каза Димитров. Той допълни, че проблемът със субсията за железничарите стои със същата сила, а те са свързани с увеличението на заплатите.
„Днес мисля, че всички възрастни хора разбраха, че тези, които им плащат пенсиите, е срамно и обидно да продължават да работят на минимална работна заплата. От около 7000 души работещи в „Български пощи“, 5100 са на минимална работна заплата, което прави над 80%. Това само по себе си е скандално и за това увеличение дори няма предвидени средства. Протестът е разбираем и на въпросът защо сега, отговорът е, че защото сега се прави удължителният закон за бюджета. Тази седмица някой ще трябва да чуе тези допълнителни нужди, които са много належащи“, категоричен бе президентът на КНСБ.
Той посочи, че голямата тема за КНСБ е как ще се развива икономиката на България. Най-важната цел за КНСБ е да работи устойчиво и да генерира съответните доходи без допълнителен инфлационен натиск, каза още Димитров.
В меморандума са посочени различни сектори от икономиката, за които КНСБ прави предложения за промени и мерки.
Макроикономическа рамка
Целите, които България трябва да си постави през следващите 4 години, е достигане на ниво от 75% БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност. Настоящото ниво е 66% (по данни на Евростат към 2024 г.). По отношение на заплатите: достигане на ниво от 72% (компенсация на 1 нает по ППС) – настоящо ниво 64% (по данни на Евростат към 2024 г.). Тези 8-9 процентни пункта са абсолютно постижими с политиките, които предлагаме, посочи Димитров.
Целта е БВП да достигне близо 160 млрд. евро до 2030 г. с намаляващ темп на реален растеж при успокояване на инфлацията. Допускането на КНСБ е за 3,5 на сто реален растеж на БВП до постепенно намаляване до 2,8%, както и промяна на двигателите на растежа.
Димитров напомни, че близо 76% от ръста на БВП сега се дължи на потреблението – на държавата и на домакинствата и това започва да става нездравословно за икономиката, защото другите фактори не допринасят в необходимата степен, така че да има устойчивост. Инвестициите например трябва да се повишат и допускането на КНСБ е, че делът им от БВП ще нарасне от 21,4 процента сега на 25,7 на сто.
За това трябват много политики. Това би довело, според нас, до промяна на съотношенията и дела на износа в БВП. Говорим за почти удвояване на дела на износа от 3,5 млрд евро за 2026 година до 6,5 млрд евро през 2030 г. и продължаващо развитие на потреблението, но с 20-процентен ръст, далеч по-малко от другите компоненти, за да може да ребалансираме структурата на брутния продукт и да стане неговото развитие напред по-устойчиво.
Прогнозира се балансиран ръст на приходите и разходите по КФП, съответно с 16,3 млрд. евро и 17 млрд. евро, при запазване на фискалната стабилност на страната и поддържане на бюджетен дефицит, който постепенно намалява до 2,6% от БВП в края на десетилетието.
Доходи
Предвижда се хоризонтална политика по доходите от поне 10% ръст на ежегодна база. Ръстът на дела на разходите за персонал от общите – от 27% на 29% и още: поддържане на социално и здравноосигурителните разходи на нива около 54-55% от общия размер на разходите.
КНСБ отдава изключително важно значение на Директивата за адекватни минимални работни заплати в ЕС, каза Любослав Костов. Този правно обвързващ инструмент ще осигури провеждането на нова политика по минималните доходи в държавите членки, а специално за България той трябва да стимулира и преговорите по заплащането на труда на всички нива. За успешното и ефективно транспониране на Директивата трябва да бъдат извършени редица промени в Кодекса на труда, отнасящи се до трудовите възнаграждения, добави той.
Необходимо е и пълно и ефективно транспониране на Директивата за укрепване на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане.
Данъчна система
В Меморандума отново се напомня за необходимостта от реформа на данъчната система. КНСБ отново предлага въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата за страната, както и 15% данък върху доходите на физическите лица, корпоративен данък и ДДС.
КНСБ отново подчертава необходимостта от изготвяне във възможно най-кратки срокове на Национален план за действие за справедлив преход към нисковъглеродна икономика, както и Разработване и приемане на конкретен план за реиндустриализация, основан на преминаването от суровинен към преработващ икономически модел с висока добавена стойност.
Секторни мерки
Приемането на енергийна стратегия трябва да бъде направено максимално бързо от бъдещето правителство. Ситуацията в момента е такава – като производство, като цени на енергията, благодарение на липсата на такава стратегия. Вече 5 години се лутаме без да знаем накъде от противоречащи си решения. Трябва да се прекрати изземването на парични средства от енергийните компании, така че да им се позволи да оперират нормално. Категорично сме против отделянето на двата преносни оператора – електроенергетика и газ от БЕХ. Това ще доведе до финансов колапс на самия холдинг и невъзможност енергетиката да оперира, каза Марина Митова, председател на НСФЕБ-КНСБ. Спешно трябва да продължи и работата по преодоляване на енергийната бедност, посочи още тя.
В отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ се нуждаем от изготвянето на нова стратегия, той е разхвърлян на парчета в няколко ведомства и агенции, затова в най-кратък срок трябва стратегия за развитие. Тя трябва да очертае посоката за развитие на отрасъла, което да гарантира устойчивото предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги на потребителите, както и достойни възнаграждения на работещите в отрасъла. Говорим за 16 000 души, които работят при СРЗ от 1680 лева за 2025 г., тоест около 850 евро, каза Мариян Бухов, председател на Нaционален браншови синдикат „Водоснабдител“ към КНСБ. Той посочи, че е необходимо единно управление на водите, което да позволи да бъде направен общ преглед на проблемите, след което да се даде посока на развитие на сектора.
„Относно закона за обществения транспорт – в неговата основа ще бъде и железопътният. За съжаление, тръгнаха отзад напред, трябваше първо да бъде изградена националната транспортна схема, която да гарантира това, което законът казва – най-малко три пъти на ден да има транспорт, да се обвързват влакове с автобуси поне на първо време и тогава да вървим напред. Това коментира Петър Бунев, председател на Синдиката на железничарите в България към КНСБ. Развитие на индустрия без транспорт няма, припомни той. „Железопътната инфраструктура у нас остава с отворен капацитет, който не се ползва“, обясни още Бунев.
Социална сфера
За постоянно и адекватно актуализиране на размера на обезщетенията и социалните помощи за отглеждане на деца, отразяващи обективни и многостранни индикатори за тази необходимост – ръст на осигурителните доходи, линията на бедност и др., ще настоява още КНСБ. За обезщетението за майчинство и отглеждане на дете до двегодишната му възраст би трябвало през втората година на майчинството да продължат да се спазват осигурителните правила и принципи и за нас справедливата формула е това обезщетение да бъде обвързано с обезщетението през първите 400 дни, каза Ася Гонева, консултант по социална защита в КНСБ. Пенсиите също са във фокуса на вниманието на синдиката. КНСБ настоява да се изпълни повишението с 2 процентни пункта на осигурителната вноска, както и да увеличи приносът на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула наред с осъвременяването на парите по швейцарското правило.
Колективното трудово договаряне
В Меморандума са посочени и предложения и мерки в областта на социалния диалог и колективното трудово договаряне, както и защита на основните права на работещите. Настояваме да се обърне особено внимание на секторния, отрасловия и браншовия социален диалог, каза националният секретар на КНСБ Величка Микова. По думите ѝ исканията на конфедерацията са за изменение в Кодекса на труда по повод Директивата за адекватни минимални работни заплати.
Българският пазар на труда навлиза в период на дълбока структурна трансформация, посочи вицепрезидентът на конфедерацията Даниела Алексиева. От думите ѝ стана ясно, че КНСБ настоява за предвидима, балансирана и управляема политика по трудова миграция.
В меморандума са засегнати и темите за:
- Динамиката на пазар на труда до 2030 г. ще бъде дефинирана от тристранен натиск: отрицателен демографски прираст; ускорена дигитализация и навлизане на изкуствен интелект; и икономическите промени, свързани със Зелената сделка.
- МВФ: новите технологии и изкуственият интелект ще засегнат около 40% от работните места в света, а в развитите икономики – до 60% в средносрочен план.
- Дигитализацията и изкуствения интелект ще доведат до постепенно отпадане на част от рутинните и нискоквалифицирани дейности и едновременно с това ще се увеличава търсенето на висококвалифицирани кадри в областта на инженерните дейности, автоматизацията, енергийната трансформация, здравеопазването, образованието и социалните услуги.
- България изостава сериозно по отношение на показателите за дигитални умения – само 35,5% от българите имат базови дигитални умения, при 55,6% средно за ЕС и заложена европейска цел за 2030 г. от 80 %.
Меморандумът ще бъде изпратен до всички партии, а в следващите дни ще се състоят срещи с представители на тези, които според социологическите агенции ще бъдат в следващия парламент, каза в заключение Пламен Димитров.
Презентация на Меморандума можете да видите тук.
Запис от представянето му е наличен тук.
