България трябва да подкрепи исканията към Европейската комисия за реформиране на европейския пазар на въглеродни емисии, които ще бъдат представени от лидери на държави от ЕС по време на среща на върха на 19 март.
Това каза в Стара Загора президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на конференция за представяне на резултатите от проучване на трудовата заетост във въглищните региони и нагласите за повишаване на уменията и преквалификация на хората, косвено засегнати от климатичния преход. Събитието се проведе днес, 16 март.
Проучването е по проекта „Картографиране на уменията на косвено засегнатите лица в най-силно засегнатите от климатичния преход области“. Той се изпълнява по програма „Развитие на регионите“, финансирана от ЕС. Бенефициент е МТСП, а КНСБ е партньор заедно с Националния статистически институт, КТ „Подкрепа“ и АЗ.
Димитров обясни, че евентуална реформа на Системата за търговия с емисии (ETS) е от ключово значение за бъдещето на комплекса „Марица-изток“ и за въглищната енергетика в България. Той допълни: „Под натиска на обстоятелствата – външни и вътрешни, Европа сякаш започва да се събужда или поне големите държави, и да налагат дневен ред, който е по-различен от досегашния“.
Президентът на КНСБ разясни, че 10 държави членки на ЕС, сред които Франция, Германия, Италия, Австрия и Полша, са подготвили предложения за промени в две области – индустриалната политика и схемата за търговия с въглеродни емисии. Въпросната промяна е свързана с намерение да се направи не само редукция на цените, а и трайно овладяване на движението на цените на квотите в рамките на коридор – минимална и максимална цена. Според Димитров това ще доведе до възможността пазарът да не е толкова кумулативен и да има шанс за въглищните централи.
Президентът на КНСБ призова България да има ясна позиция по темата на европейско ниво. „Ако може още утре парламентът да задължи министър-председателя на временното правителство да присъства на Европейския съвет, тъй като не е сигурно, че ще има представители на високо ниво“, посочи той.
От думите на президента на конфедерацията стана ясно още, че местният бизнес в Стара Загора има на разположение стотици милиони евро, но без държавен „гръб“ и активно участие в новата европейска коалиция, тези ресурси рискуват да бъдат изразходвани без устойчив резултат. За да повярват хората в бъдещето на региона, държавата трябва незабавно да синхронизира местните нужди с новите вълни на промяна в Брюксел като бъде осигурено не просто оцеляване, а реална индустриална перспектива.
Бъдещето на енергийния комплекс „Марица Изток“ вече не е просто регионален въпрос, а тест за способността на България да защити индустриалното си сърце на европейската карта. Липсата на ясна национална визия е основният проблем, който хората артикулират, виждайки как десетилетия наред липсва конкретен план за прехода. Ситуацията се усложнява от огромната задлъжнялост на мините, чиито дефицити надхвърлят 500 милиона лева. Рискът от декапитализация е реален, особено в контекста на политическите намерения за изваждане на ЕСО и „Булгартрансгаз“ от структурата на БЕХ. Подобен ход би спрял вътрешното финансиране за т.нар. „кафяви оператори“, оставяйки ги без устойчив механизъм за оцеляване в критично кратки срокове, предупреди Димитров.
Представеното на регионалния форум картографиране обхваща три целеви групи в района на Стара Загора – предприятията, чиято дейност до голяма степен зависи от работата с мините и ТЕЦ-овете (общо обхнати 4333 лица); малките предприятия в трите въглищни региона (996 лица) и третата – семействата на пряко заетите във въгледобивната индустрия (793 лица).
Картографирането на наличните умения и нагласите за развитие на засегнатите лица от първата група – предприятия, обслужващи ТЕЦ-овете и въглищните мини, показва, че те са изправени пред значителни рискове за работната заетост. Наблюдава се застаряваща работна сила – над 74% от заетите са над 40 години, докато младите до 29 години представляват едва 8.5% , което ограничава естественото обновяване на персонала. В същото време над 71% от изследваните лица остават над 11 години до пенсиониране, което означава, че голяма част от работната сила ще остане активна през целия период на енергийния преход.
Близо 2/3 са със средно образование, като повече от половина работната сила е с технически направления. Близо 2/3 нямат официален документ, който да удостоверява придобитите им умения и квалификации. Липсата на официално признати умения ограничават възможностите за мобилност. Дигиталните и аналитичните компетентности са слабо развити, което затруднява адаптацията към технологичните и структурните промени, включително в контекста на енергийния преход.
По отношение на обученията, работниците проявяват висок интерес към такива, предимно свързани с технически умения и с осигурена реализация след тях. 2/3 от изследвани лица изразяват готовност за включване в обучения. Това е ключов фактор за активни политики по заетостта, но за 1/3 от тях мотивацията е обвързана със сигурност за работа в същото предприятие. Интересът към техническите професии остава най-силно изразен: Над 1/3 посочват като предпочитани обучия по професии: строител, машинен оператор, заварчик, машинен техник, машинен монтьор, електротехник и шлосер. Това потвърждава, че в основата на регионалните програми за преквалификация трябва да стоят технически и технологични направления.
Сходни изводи се наблюдават и за втората изследвана група – заетите от всички сфери на икономиката в региона. Застаряване на работната сила е не само в енергийния сектор, но и във всички бизнеси извън него. Около 2/3 от изследваните лица са на 40 г., докато най-младата група – 18–29 г. е едва 9,8%. Това означава слаб вход на нови кадри и висок риск от недостиг на работна сила в средносрочен план без активни мерки за задържане и привличане на млади хора. Заетите в предприятията изразяват притеснение за отражението от зеления преход върху дейността им. 12% смятат, че дейността им напълно ще бъде прекратена, което е сериозен сигнал за уязвимост и риск от загуба на заетост или бизнес. 43% очакват, че дейността няма да спре, но ще бъде значително ограничена, което поставя повече от половината респонденти в ситуация на очаквано свиване на доходи, работни обеми или производствен капацитет.
При третата целева група – членове на домакинство със заето лице в ТЕЦ и въглищни мини, за преобладаваща част от анкетираните (74%) съществува реална опасност то да загуби работа в резултат от енергийния преход. Очертава се силно усещане за несигурност и очакване за сътресения в заетостта. Тази нагласа е ключов фактор при оценката на готовността за обучение, мобилност и приемане на политики, свързани с енергийния преход. Това означава висока степен на зависимост на домакинствата от доходите, генерирани в енергийния сектор. Над 70% от домакинствата доходът от енергетиката представлява повече от половината от общия бюджет, което показва висока чувствителност към евентуални промени в заетостта и заплащането в сектора.
Въз основа на изследването са изведени конкретни предложения за стъпки в краткосрочен план до края на 2026 г. Сред тях са:
- Създаване на междуведомствен орган за координация на прехода на въглищните региони с представителство от министерствата на енергетиката, труда и социалната политика, икономиката и регионалното развитие. Този орган да отговаря за стратегическото планиране, координацията на инвестициите и мониторинга на изпълнението на мерките, като докладва периодично пред Народното събрание.
- В предстоящата правителствена Програма за управление на Република България да бъдат включени детайлизирани приоритети и цели, които имат отношение към направените изводи и препоръки.
- Приемане на конкретна пътна карта за изпълнение на посочените дейности, вкл. и на база на предложеното експертно обсъждане в рамките на Консултативния съвет за европейската зелена сделка.
- Разработване и приемане на нормативен пакет за справедлив преход, който да регламентира правата на работниците в засегнатите отрасли, да осигурява социална защита, механизми за преквалификация и насърчаване на заетостта в новите сектори.
- Разработване на пазарно релевантни и социално адаптирани програми за повишаване на квалификацията, преквалификация и професионална мобилност. Изключително важно е обучителните формати да бъдат съобразени с възрастта, образователното равнище и мобилността на участниците, като се използват данните от проведеното проучване на уменията и нагласите за развитие на работещите във трите въглищни региона.
- Подкрепа за млади работници и стажантски програми. Да се въведат специални програми за задържане и привличане на млади хора в регионите чрез стажантски позиции, дуално обучение и субсидирана заетост в нововъзникващи сектори. Задържането на младите изисква и инвестиции в качество на живот, достъпни жилища и социални услуги.
- Създаване на трипартитни секторни фондове за обучение и квалификация, приоритетно насочени към стратегически и перспективни за икономиката сектори, както и за въвеждане на индивидуални сметки за обучение.
