Трансформацията в енергетиката вече извади тихомълком от пазара на труда над 2000 души. Само от Маришкия басейн те са повече от 1000. В началото на тази година има около 13 500 пряко заети във въгледобива и енергетика, свързана с него. Косвено заетите също намаляват. От това, че падна „Контур Глобал“, се загубиха 360 работни места пряко и още толкова поне непряко. Въпросите, които поставяме, може да звучат едро, но вече шеста година нямаме решение. Например нямаме национална енергийна стратегия. В този несигурен свят, трябва да се опитаме поне това, което е ясно, да го сложим на масата. Необходимо е Интегрираният национален план енергетика и климат (ИНПЕК), който служи за стратегия, да се актуализира и допълни и да се превърне в национална стратегия, заедно с индустриална такава. Така че имаме нужда от спешни действия – първо стратегически и после в конкретика – да се разработи национален план за справедлив преход.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването днес, 17 март, на национална конференция „Трансформация на трудовия пазар в условията на нисковъглероден преход в енергетиката“. След регионални форуми, провели се в края на миналата и началото на тази седмица в Кюстендил, Перник и Стара Загора, днес в столицата бяха представени резултатите от проучване на трудовата заетост в трите въглищни региона и нагласите за повишаване на уменията и преквалификация на косвено засегнатите лица от климатичния преход. Проучването е в рамките на проект „Картографиране на уменията на косвено засегнатите лица в най-силно засегнатите от климатичния преход области“ и се изпълнява по програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 г. Бенефициент е Министерството на труда и социалната политика, а КНСБ е партньор заедно с КТ „Подкрепа“, НСИ и АЗ.
На конференцията присъстваха представители на всички партньори, както и служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков.
Пламен Димитров посочи, че на 19 март Европейският съвет ще обсъжда важни актове като декларация на министрите на индустрията на 13 държави, сред които Германия, Франция, Хърватия, Чехия, Словакия и Словения, които искат преразглеждане на сисметата за търговия с емисии, дори три от тях искат временно спиране на тази система. Къде е България, присъединяваме ли се, попита той Трайков. Ние настояваме да се присъединим, заяви президентът на КНСБ. Малко по-късно национално представителните организации на работодателите и работниците апелираха за това и в обща декларация. Искаме от държавата „да не пропусне този много важен танц“ и да заявим, че сме от тези, които искаме преразглеждане системата за въглеродни емисии, защото тя ни убива, тя убива нашата конкурентоспособност – и енергийна и индустриална, посочи Пламен Димитров.
„Какво представлява европейската търговия с емисии? За хората, които са пряко засегнати, това е наистина един злодей, който те кара нещо, което ти произвеждаш за 3 лева, да трябва да го продаваш за 10 ева и те изхвърля от пазара. Реално вие знаете, че това е игра с нулев резултат. Това, което едни плащат за емисии, след това държавата го разпределя по свои правила, които са установени, не е съвсем волунтаристично, за дейности, които смята за приоритетни. От това държавата пари не губи, но губят конкретни икономически оператори“, каза Трайков. По думите му прилагането на схемата трябва да е „отворено като мислене“.
В рамките на форума бяха представени резултатите от проведеното проучване сред косвено засегнатите от климатичния преход лица в Кюстендил, Перник и Стара Загора. Най-общо сред тях са изводи за застаряваща работна сила и ограничена адаптивност на пазара на труда.
Миналата година представихме картографиране на пряко заетите във въгледобива и производството на електроенергия от въглища, обхванало над 12 хиляди човека, каза вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той посочи, че е било наложително да направят картографиране и на косвено заетите, чийто бизнес зависи пряко от тецовете и мините. Атанасов отбеляза, че от лошия опит с „Контур Глобал“ се е оказало, че на всеки пряко зает във въгледобива и производството на електроенергия, който загуби работата си, поне трима други ще пострадат.
Атанасов посочи, че в рамките на настоящия проект са обхванати 8911 души, от които 6073 са пряко косвено засегнати, работещи в предприятия в договорни отношения с тецовете и мините, 1529 са вторично косвено засегнати от малки бизнеси в региона като фризьорски салони и ресторанти, а 1309 души са от семейства на пряко заети във въгледобива и енергетиката.
Според данните от проучването сред пряко косвено засегнатите, работната сила в трите области е застаряваща. Четиридесет и девет процента от работната сила в тези региони е на възраст над 50 г., което ограничава адаптивността на хората на пазара на труда. Около 8% са хората до 29 години.
На 58% от изследваните им остават над 11 години до пенсия, повече от половината от тях се нуждаят от адекватни политики на пазара на труда, които да доведат до преквалификация, показва проучването.
Общо 33% казват, че имат допълнителни умения със сертификат, останалите 66,8% нямат сертификат или удостоверение за професионална квалификация, което ограничава трудовата мобилност извън сектора. Налице е значителен резерв от „скрити“ практически, технически, обслужващи и дигитални умения, които не са подкрепени с документ и се нуждаят от валидиране и признаване, показва данните от проучването.
Изследваните имат много ниска степен на дигитални умения – при 8-10% от хората. Близо 80% имат умения за работа с инструменти, с машини, за ремонт и поддръжка.
Повече от половината заявяват, че биха останали в същото предприятие при промяна на мястото на дейност, ако то е до 50 километра. Близо 60% не са склонни да сменят региона си на местоживеене.
Близо две трети от анкетираните желаят да се включат в обучения, при условие на гарантирано работно място и ако останат в същото предприятие. Обучението се възприема като средство за запазване на заетостта, а не за радикална професионална промяна, показва изследването.
Пряко косвено засегнатите от въглеродния преход в Кюстендил очакват помощ за обучения и информация за нови работни места, което показва активна трудова адаптация, в Стара Загора има по-силен интерес към субсидирана заетост, което отразява очакване за механизми за заетост при преструктуриране на икономиката. В Перник се отчита висока степен на несигурност и по-големи притеснения от прехода.
Вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов коментира, че хората очакват минимум 1500 евро нетно възнаграждение, тъй като такива са реалните заплати в момента в тези региони.
Резултатите от проучването показват още изключително висока степен на възприеман риск (80%) от загуба на заетост в домакинствата, свързани с енергийния сектор.
