Синдикатът на железничарите в България провежда днес, 2 април, своя Девети конгрес с участието на делегати от цялата страна.
На официалното откриване присъстваха президентът на КНСБ Пламен Димитров, вицепрезидентите Даниела Алексиева, Тодор Капитанов, Огнян Атанасов, главният икономист и директор на ИССИО Любослав Костов, Рени Джагалова, и.д. председател на ЦКК на КНСБ. Гости на конгреса бяха и служебният министър на транспорта и съобщенията Корман Исмаилов, зам.-министър Мурад Тюрк, директорът на НКЖИ Йордан Върбанов, зам.-директорът Румен Станков, Мария Генова, председател на Управителния съвет на НКЖИ, управителят на „БДЖ – Товарни превози“ Диан Боев, директорът на БДЖ Георги Велков, председателят на съвета на директорите на холдинга Борислав Арнаудов.
Председателят на СЖБ Петър Бунев откри конгреса и направи равносметка за изминалите пет турбулентни години за страната и за сектора.
„Днес, когато погледнем назад, виждаме не просто цифри и параграфи. Виждаме хиляди часове на тежки преговори, безсънни нощи и битки за всеки процент, за всяка точка в КТД. Нашата равносметка е емоционална, защото тя е написана с потта на хората, чиито заплати все още не достигат средните за страната, но чието достойнство е по-високо от всяка статистика. Железницата не е просто релси и локомотиви. Железницата – това сте вие, хората. И докато СЖБ е тук, вашият труд няма да бъде анонимен, а вашите права няма да бъдат разменна монета“, категоричен бе той.
Бунев определи периода в политически план като „въртележка“. „За пет години сменихме 10 правителства – редовни, служебни, коалиционни. Ръкостискахме се с девет различни министри на транспорта – всеки със своите идеи, своите екипи и своите обещания, които често си тръгваха заедно с тях. Бяхме свидетели на по 6 смени в кабинетите на изпълнителните директори както на НКЖИ, така и на БДЖ. В свят на временни назначения и политически реваншизъм, железницата бе превърната в заложник на липсата на приемственост“, обобщи председателят на синдиката. Той определи Синдиката на железничарите в България като константа, която е запазила посоката си, напомняла е на всяко ново управление проблемите и е настоявала за решения за хората. И въпреки целия институционален хаос е успял да направи вътрешна консолидация, да присъедини над 2 хиляди нови членове. „В момента представляваме над 15 хил. работещи. Без нас и най-модерният влак е просто паметник“, категоричен бе Бунев.
Той подчерта, че през през последните пет години в системата на железниците не е имало нито един ден без действащ Колективен трудов договор.
КТД е нашата Конституция. Да не оставиш системата без договор в продължение на 1825 дни, при 10 смени на правителства, означава денонощна бдителност. Това означава, че докато едни са си тръгвали от министерските кресла, ние вече сме били пред вратата на следващите, със заредена химикалка и готови текстове. Второ, и още по-важно в годините на галопираща инфлация: През тези пет години нямаше нито една година, в която да не извоюваме увеличение на възнагражденията. Ние превърнахме ежегодното увеличение в традиция, която не подлежи на обсъждане, подчерта още Бунев.
По повод разделянето на БДЖ на лотове той напомни, че синдикатът е бил против, но обърна внимание, че пазарът е потвърдил думите на СЖБ, че услугата „пътнически превози“ в България е системно подценявана. „Години наред държавата принуждаваше БДЖ да работи на „социална цена“ от 6 евро на влаккилометър. Това беше рецепта за бавен фалит. С новия договор реалната пазарна оценка скочи на 9 евро. Това означава, че за всеки километър, който нашите машинисти и кондуктори изминават, в системата вече ще влизат близо двойно повече средства в сравнение с миналото. Сега нашата задача е да гарантираме, че тези средства няма да потънат в нечии частни сметки или в административни разходи, а ще стигнат до тези, които реално изработват тези километри, каза председателят на СЖБ.
Той бе категоричен, че условията на дигитална трансформация синидкатът ще настоява за мащабна и безкомпромисна програма за квалификация и преквалификация. Необходими са нови компетенции, които да направят железничаря по-силен на пазара на труда, инвестиции в хора, а не само в софтуер. Дигитализацията изисква нови умения и ние сме длъжни да подготвим всеки един наш член – от младия колега, който тепърва влиза в системата, до ветерана с 30-годишен стаж. Защита на работното място. Никой не трябва да се страхува, че таблетът или автоматизираната система ще му вземат хляба. Напротив – дигитализацията трябва да направи труда ни по-лек, по-безопасен и по-високоплатен, категоричен бе Бунев.
Министърът на транспорта Корман Исмаилов се съгласи, че хората наистина са най-важния ресурс и обясни, че гледа на синдикатите като на активни участници в управленските процеси с техните опит и знания. По думите му съвместно трябва да се разработи формулата за разрешаване на кадровия проблем в железниците.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че СЖБ е най-големият транспортен синдикат в България и благодари на членовете и на председателите на 139-те синдикални организации, че водят заедно битката за права и доходи. Той посочи, че синдикатите и конкретно СЖБ си е свършил работа, постигайки между 80 и 100 процента ръст на възнагражденията през последните пет години, но политиците са тези, които не са. Либералната мантра за по-малко държава е път за никъде и същественият въпрос от тук нататък е колко и каква държава да има. Една от фундаменталните грешки на прехода е именно неглижирането на държавата. Така самите политици си правят негативен атестат, като признават, че са некадърни да я управляват, каза Димитров.
По отношение на доходите той посочи, че ще има промени в начина, по който се формира минималната заплата, така че с транспонирането на европейската директива за адекватните минимални заплати да има договаряне по сектори. Засегна и нерешения проблем със сумираното изчисляване на работното време и бе категоричен, че КНСБ ще подготви и изпрати жалба до МОТ за това, че държавата не спазва Конвенция 1 на международната организация и директивата за работното време. Президентът на конфедерацията обясни пред делегатите, че КНСБ настоява и за свикване на Национален съвет за тристранно сътрудничество, на който да бъдат обсъдени мерките за домакинствата и бизнеса заради високите цени на горивата.
Има каква да се направи в тази посока. Да, бюджет няма, ние ще продължим да натякваме, че не беше приет през декември този, за който имахме съгласие с бизнеса, каза Димитров и обясни, че са необходими и целеви мерки за публичния транспорт чрез осигуряване на субсидия, така че да не се вдигнат цените на услугата.
Дневният ред на конгреса на СЖБ включва отчет на дейността, избор на ръководство, изменения и допълнения на устава и приемане на заключителен документ.
