Автоматичното обвързване на възнагражденията в обществената сфера със средната заплата се оказа, че има много бащи, но не и майка. То трябва да остане само за педагозите, там имаме обществен консенсус, но за всички други са като Франкенщайн и ще доведе до инфлация. Нашето предложение не е да махнем автоматизмите, а да ги заменим и това, което идва от цените на пазара, да бъде бенчмаркът. Знаете за living wage (заплатата за издръжка), към нея трябва да се „вържат“ заплатите. А не да сравняваме учителят ли получава пет евро повече, лекарят ли и всеки сектор да иска да взима 25-30 процента от средната заплата в страната. Кой ще е под нея, ако тя е средна? Темата е гореща, в условията на избори не се коментира, но ние я повдигаме.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на среща с представители на „Продължаваме промяната“. В поредната организирана от конфедерацията дискусия с партии, кандидати за следващия парламент, участваха председателят на ПП Асен Василев, Венко Сабрутев, цялото конгресно ръководство на КНСБ, лидери на федерации. На нея беше обсъдена визията на конфедерацията за социално-икономическото развитие на България през следващите четири години и бяха повдигнати въпроси за редица предизвикателства и нерешени проблеми.
Димитров посочи, че прогнозата на КНСБ е за между 2,8 и 3,5 процента реален растеж на икономиката през следващите години, като очакването е БВП ще достигне 160 млрд. евро към 2030 г. Тези допускания обаче са при условие, че войната в Иран приключи бързо. Тя в момента е огромното неизвестно във всички уравнения, подчерта той.
За конфедерацията е ключово през следващите години да се развият инвестициите и то технологичните и заедно с износа да имат по-голям дял в общия брутен вътрешен продукт.
По време на дискусията председателите на федерации към КНСБ повдигнаха редица актуални въпроси. Валентин Вълчев, председател на ФНСМ, постави въпроса за бъдещето на комплекса „Марица Изток“, схемата за търговия с емисии, както належащата необходимост от изготвяне на енергийна стратегия. Марина Митова, председател на НСФЕБ, попита как ПП-ДБ планират да продължат политиката на изземване на дивиденти, дори от нереализирани печалби на енергийните предприятия, за да се пълни дупка в бюджета. Темата за бъдещето на пристанищата, както и за нивата на възнагражденията на работещите в транспорта бяха сред тези, върху които Александър Шопов, председател на ФТС, постави акцент.
Председателят на Национален браншов синдикат „Водоснабдител” Мариян Бухов отправи въпроси, касаещи развитието на ВиК сектора, устойчивото предлагане на услугите за потребителите, както и трайно ниските възнаграждения в сектора.
Д.и.н. Янка Такева, председател на СБУ, постави акцент върху няколко образователни теми – ограмотяването на децата от 1-ви до 4-и клас, които все по-трудно се научават да четат, разминаванията по отношение на единната подготовка на българските учители, делегираните бюджети.
Д-р Пламен Радославов, зам.-председател на ФСЗ, акцентира върху липсата на КТД в здравеопазването. „Трябва да имаме нови млади колеги“, категоричен бе той, добавяйки, че проблемът с разходването на средства в здравеопазването стои неразрешен, както и казуса с това дали занапред ще има училищно и детско здравеопазване.
Валентина Васильонова, председател на ФНСЗ, засегна проблема с невъзможността за сключване на колективни договори за държавните служители. Тя попита представителите на ПП-ДБ как те и колегите им гледат на темата за поощряването на българското производство.
Запис от срещата можете да видите тук.
