С над 1800 евро годишно ще се увеличат средните сметки на домакинствата за енергия в ЕС, а в България – с 2134 евро, ако се запазят настоящите цени на суровия петрол, показва анализ на Европейския синдикален институт. Стъпвайки на данните в него от Европейската конфедерация на профсъюзите апелират за спешни действия за намаляване на разходите на енергия.
Според анализа, ако в продължение на една година се запазят достигнатите нива на суровия петрол след 50-процентното увеличение от началото на кризата в Близкия изток, това ще засегне силно домакинските бюджети:
- Средната годишна сметка за енергия в ЕС ще се увеличи от 3792 евро на 5688 – 12% от общите разходи;
- Средната годишна сметка за енергия ще представлява повече от 10% от всички разходи на домакинствата в по-голямата част от държавите членки и повече от 15% в шест от страните. България е сред последните, като според изчисленията сметките за енергия ще са 15,9 процента от бюджета на домакинствата;
- Средната годишна сметка за енергия ще струва с 2000 евро повече в 11 държави членки. Тук освен България попадат и Полша, Франция, Словакия, Германия, Белгия и др.
Дори преди тази криза, 47,5 милиона души в ЕС (10% от населението) не можеха да си позволят да отопляват домовете си, включително 23,7 милиона работещи. Европа вече губи 27 000 работни места в производството всеки месец през последните две години, главно поради цените на енергията, посочват от ЕКП.
Ето защо ЕКП призовава за:
- Разделяне на цените на електроенергията от газа: Дори там, където възобновяемите енергийни източници доминират, газът твърде често продължава да определя цените на едро – това вреди на работниците и компаниите.
- Увеличаване на капацитета на електроенергийната мрежа: Без ускорено разширяване, свързване и модернизация, по-евтиното производство от възобновяеми източници няма да доведе до по-ниски крайни цени.
- Увеличаване на публичните инвестиции в инфраструктура: Частният капитал може да допълни публичните действия, но не е заместител на публичните инвестиции.
- Инструмент за управление на кризи: Надграждайки върху модела на политиката SURE, която спаси работни места по време на пандемията, Европа трябва да защити работните места, доходите и производството в стратегически сектори;
- Данъци върху извънредните приходи на енергийните компании: Действия за спиране на спекулациите от енергийни гиганти, печелещи по 80 милиона евро на ден, които повишават цените в цялата икономика и стимулират инфлацията.
Генералният секретар на ЕКП Естер Линч заяви: „Дори преди последния конфликт в Близкия изток, високите цени на енергията унищожаваха производствената база на Европа, причинявайки десетки хиляди загуби на работни места всеки месец и тласкайки милиони работещи хора към бедност. Спешните мерки, предприети по време на последната енергийна криза, смекчиха нейното въздействие – и ние трябва да ги реактивираме днес, за да спасим работните места, прехраната на хората и стратегическите индустрии“.