Стойността на малката потребителска кошница в началото на април достига 61,05 евро, като спрямо март поскъпва с 2 процента. Нарастването е осезаемо, което означава, че през следващ период, при наличие на кумулативна инфлация, може да се очаква влошаване на покупателната способност на домакинствата. Това налага засилен мониторинг и предприемане на мерки за ограничаване на възходящия тренд на цените и за подпомагане на уязвимите групи.
Това каза Виолета Иванова, зам.-директор на ИССИО при представянето днес, 14 април, на данните от наблюдението на цените на стоките от малката кошница. КНСБ следи динамиката им от юни миналата година в над 600 малки и големи търговски обекта в 81 общини.
Данните показват, че за десет месеца – от юни 2025 г. до април 2026 г., кошницата е поскъпнала с 4,3 евро или 7,5 процента. Най-голям е ръстът от началото на тази година, като през април поскъпването е най-съществено. Спрямо декември увеличението е с 3 евро. Причината е повишението на цените на суровия петрол и поведението на търговците, които, очаквайки поскъпване на суровините, вдигат предварително цените, обясни Иванова.
Спрямо месец юни най-много са поскъпнали краставиците – 73,7%, доматите – 47,4 на сто, пилето – 13,9 процента. Литър бензин А95 за десет месеца е поскъпнал с 16,6 процента.
Хлябът също е от стоките, които отчитат съществено увеличение – 7,8 на сто. През юни е струвал 1,34 евро, а през април – 1,45 евро.
През април спрямо март най-много са поскъпнали доматите (29 процента), картофите – 5 процента, лимоните – 2,6 процента, бензин А95 – 11,5 процента. Ръстът на цените на бензините е икономически обоснован в условията на геополитическо напрежение, каза Иванова. Тя обясни, че доматите поскъпват не само в България и причината е, че са внос и зависят от увиличението на разходите за транспорт, логистиката, забавянето на доставките и несигурността на пазара.
Любослав Костов, главен икономист на КНСБ и директор на ИССИО, представи справка, изготвена от земеделското министерство за КЗК в рамките на производството за пазара на млечните продукти, според която млечните крави, овцете майки и козите майки намаляват през последните пет години и то чувствително. Това се отразява на общия брой стопанства (за млечни крави са намалели с 66%, за овце майки – с 65 на сто, за кози – със 70 процента) и на производството на сирена и преработено мляко. Спадът при производството на краве сирене за пет години е 10 процента, на сирене от овче мляко – с 31 на сто и от биволско и смесено – с 67 процента.
Разликата между цената на млякото от местния производител до щанда обаче е 4,5 пъти – това е поредното основание да искаме да се изсветли цялата верига на доставка, защото явно разликата не отива в производителя, той свива производството си. А потреблението не е намаляло, то е заместено с внос, обясни Костов.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта числата и драстичните разлики – 40 евроцента е цената на производител на литър прясно мялко, 1,18 евро е цената му на едро, според данните на комисията по стоковите борси и тържищата, 1,88 евро е средната цена на дребно в магазините. Специално за млечните продукти КЗК установи още по-големи надценки, защото производителите са с извити ръце и във веригите от доставната до продажната цена надценките са между 90 и 130 процента.
Димитров коментира и цените на горивата, които за бензин А95 от януари до април са се увеличили с 20 процента, а на дизела – с 45 на сто. Бензин А95 е 1,50 евро на много колонки в момента, а базовото дизело гориво – 1,80 евро. Той напомни, че КНСБ предлага таван на надценките на горивата по примера на други страни в ЕС. Миналата седмица такъв е въведен в Чехия. Конфедерацията предлага да има 10 процента таван на надценките на горивата на едро и 20-процентен на дребно. Това няма да свали цените веднага, но може да има възпираща роля при по-сериозно увеличение, каза Димитров.
Той посочи, че мерките на държавата за автобусните превозвачи са закъснели. При билетите за автобус за междуселищен транспорт за над 100 км в началото на месеца вече има над 15 процента ръст.
Превозвачите вече калкулираха част от ръста на горивата в превозните документи. Ние предложихме от там да се почне спешно, не с 20-те евро. Тези, които нямат коли и пътуват с автобус, вече са ощетени. Така че заради мерките, обявени преди Великден за транспортните фирми – те да бъдат така добри да върнат цените обратно до нивата им преди увеличението. Ние подкрепяме мярката за 100 млн. евро за автобусните превозвачи и големите транспортни фирми, смисълът е да се запазят цените и да действа антифлационно, не проинфлационно, каза Димитров.
Продължава устойчивата тенденция за големи разлики между цените на едро и дребно. През април тя е близо 100 процента за картофите, 64,5 процента за килограм ябълки, близо 60 на сто за литър мляко, 67,5 процента за бял боб, 61 на сто за килограм български ориз.
С всички тези данни ние искаме да предизвикаме контролните органи – КЗП, НАП, за проверка защо са тези надценки и къде е икономическата обосновка, каза Димитров.
Той посочи и сериозните регионални различия. Килограм сирене например се продава с 3 евро разлика в София и Перник, въпреки че разстоянието не е голямо. 11,56 евро струва в столицата, 8,54 в Перник.
В България е най-скъпото брашно в сравнение с други шест държави, които КНСБ следи – Испания, Франция, Германия, Нидерландия, Румъния, Хърватия. Другите стоки, за които българинът плаща най-скъпо са краставиците, прясното мляко, килограм ориз и закуска. Както и досега, у нас хората могат най-малко пъти да си купят стоките от малката кошница с минималната заплата – само 10 пъти. В Германия стойността на кошницата е по-ниска – 60,14 евро и там могат да си я купят 39 пъти с минимален доход. Най-скъпа е във Франция – 83,91 евро, но с МРЗ там могат да си я купят 21,7 пъти.
Всички представени данни можете да видите тук.
Запис от пресконференцията можете да видите тук.
