Разходите за наем на жилища в повечето европейски столици надвишават доходите на нископлатените работници, алармират от Европейската конфедерация на профсъюзите и призовават за повишаване на заплатите и замразяване на наемите.
Оттам оповестиха днес ново проучване на Европейския синдикален институт, базирано на анализ на данни за ЕС, което показва, че средната цена за наем на жилище е с над 700 евро повече от минималната работна заплата в Прага, Лисабон и Дъблин, както и с над 400 евро повече в Атина, Братислава, Будапеща и Валета.
Според данните в София наемателите плащат средно 954 евро, което е 154 процента от дохода на работещ на минимална заплата, който тази година у нас е 620 евро.
Работниците, живеещи извън столиците, също се сблъскват с трудности. Когато се вземат предвид данните за цялата страна, средната цена за наемане на апартамент в ЕС е 42% от минималната работна заплата, посочват от ЕКП.
Най-нископлатените работници в пет държави – Малта, Ирландия, Нидерландия, Люксембург и Естония – харчат повече от половината от заплатата си за наемане на средностатистически апартамент с 1-2 спални, докато работниците в други дванадесет държави харчат една трета или повече.
В България разходите за наемане на дом като цяло за страната са 44,7% от минималната работна заплата. Така страната ни се нарежда в групата на страните от ЕС, в които гражданите дават най-висок процент от дохода си за наем.
Констатациите идват преди публикуването от Европейската комисия на препоръка за борба с изключването от жилищното настаняване като част от нейния План за достъпно жилищно настаняване.
Европейската конфедерация на профсъюзите призовава за:
- Всички държави членки да приложат изцяло директивата за минималната работна заплата, включително стабилни планове за действие за реално насърчаване на колективното договаряне, което ще гарантира, че повече работници получават справедливо заплащане;
- Правителствата на държавите членки да вземат предвид разходите за жилище, когато установяват дали минималните ставки на работната заплата са адекватни;
- Въвеждане на разпоредби за наемите за замразяване на разходите за жилище за работниците, защита на наемателите от експлоатация и защита на уязвимите семейства от изгонване;
- Увеличаване на публичните инвестиции в социални жилища, включително чрез инвестиционни инструменти на ЕС и преразглеждане на правилата за държавна помощ.
Генералният секретар на ЕКП Естер Линч коментира: „Високите разходи за жилища и ниските заплати тласкат хората към бедност, а икономиката към рецесия. Разминаването между наем и заплащане е напълно неустойчиво. Когато добавите към това нарастващите разходи за енергия и храна, работещите хора са принудени да вземат заеми за стоки от първа необходимост и на практика нямат разполагаем доход – което прави спестяването за подмяна на основни домакински уреди или посещение при зъболекар невъзможно. Това е лошо не само за отделните хора, но и за европейската икономика“.