Държавата има регулатори и през тях трябва да влияе върху пазара. Така става в нормалния пазарен свят. Ясно е, че не можем да говорим за таван на цените, би трябвало да говорим за таван на надценките.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в интервю за предаването „Твоят ден” на NOVA NEWS. Той припомни, че анализ на КЗК отчете, че пазарът в млечния сектор е изкривен. Оттук нататък би трябвало да има действия и първото е налагане на 10% глоба от годишния оборот на двете компании, които държат пазара и имат един и същи собственик, посочи Димитров.
Той припомни, че вторият анализ на регулатора, който бе на всички храни от малката потребителска кошница, също показва изкривявания. Там също трябва да има действия.
„КЗК констатира надценки между 60% и 130% между доставната и крайната цена в търговските вериги. Как това да е нормална надценка и справедлива пазарна цена? Следователно, след като пазарът не може да се регулира, трябва законодателят да го направи временно. Говорим за временна мярка, за определени месеци, за да може пазарът да се върне там, където трябва да бъде“, каза президентът на КНСБ.
Той посочи, че определено цените и галопиращата им динамика вълнува хората през последната година и „необходимостта да се вържат двата края на семейния бюджет“.
„Да, доходите вървят с нелоши темпове – за миналата година имаме 12-13 процента ръст на средната заплата, но това се изяжда много бързо от инфлацията и то тази на малката кошница, което е най-болезнено за джоба“, коментира още Димитров. Той посочи, че очакванията са бюджетът да съдържа мерки за подкрепа и на бизнеса, и на домакинствата.
КНСБ продължава да настоява за свикване на НСТС за обсъждане на необходимите мерки и приемането им в диалогичен режим. На 8 май конфедерацията е изпратила писмо с настояване за свикване на тристранния съвет.
По думите на Димитров състоянието на публичните финанси е тревожно, но не и катастрофално. Най-важната въпросителна пред бюджета според него е дали ще има консенсус за приоритетите на държавата.
Димитров напомни, че конфедерацията настоява автоматизмите при определянето на възнагражденията да бъдат заменени с прилагане на заплатата за издръжка като водещ ориентир при определяне на МРЗ, тъй като се определя от пазара и показва необходимите средства за приличен живот. Той разказа, че при среща със служебния министър на труда Хасан Адемов и неговата заместничка тогава, вече титуляр на поста Наталия Ефремова, е поет ангажимент да се поиска НСИ да започне да изчислява издръжката на живота за различните видове домакинства.
Интервюто можете да гледате тук.