Темата за цената на българската продукция не е от вчера. Това, което се произвежда и това, което стига до крайния потребител, натрупва по веригата едни сериозни стъпки в ценообразуването, които не остават при производителя, който влага труд и ресурси, но затова пък са за сметка на джоба на потребителя. Този огромен марж в печалбата се разпределя по веригата от прекупвачи, която е несправедливо удължена. Това не може да продължава. Мнократно бяха подавани информации колко остава при производителя – 10% от себестойността на продукцията и реализираната след това на пазара.
Това коментира в предаването на Нова Нюз „Денят на живо“ председателят на Федерацията на независимите синдикати в земеделието Валентина Васильонова.
Според нея е напълно възможно новият кабинет да се справи в дългосрочен план с високите цени на плодовете и зеленчуците, тъй като България разполага с всички механизми и инструменти на общата селскостопанска политика и въпросът е как тези инструменти да се използват така, че действително да стигнат до производителите.
Тя каза още, че българите продължаваме да се храним с вносни зеленчуци, плодове и хранителни стоки, причината за което е, че преработвателната ни промишленост не можа да добави стойност, която да остане в рамките на българската икономика.
„Нашите очаквания са за един много сериозен разговор на ниво министерство как ще продължим във връзка със Закона за държавния бюджет за 2026 и за 2027 г. не само като пари, а като визия каква земеделска политика ще имаме за следващите 4 години и след това поне за още 10 години”, категорична бе Васильонова.
Тя посочи, че интерес от млади хора за работа в административните структури в сектора няма. Възрастта на заетите е критично висока. В агенцията за безопасност на храните, например, 60 процента от работещите са близо до пенсионна възраст. Заплатите пък са средно 1150 евро.
Интервюто моежете да гледате тук.