Да, проблеми има, но няма драма и страната не е изпаднала в катастрофа. По-големият бюджетен дефицит не може да бъде обясняван с разходите за заплати и пенсии, защото това не е вярно. Това бе категоричен президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на организирания днес, 19 май, от КНСБ дискусионен форум „Макроикономически предизвикателства, фискална политика, секторни трансформации и социална устойчивост в България“.
Събитието обхвана експретни дискусии по широк спектър от социално-икономически проблеми и събра на едно място представители на академичните среди, икономисти, представители на браншови организации, институции, на основни членове към конфедерацията. Сред участниците бяха проф. д.ик.н. Румен Гечев, УНСС, Георги Ангелов, Румен Гълъбинов, Хасан Адемов, Иван Хиновски и Еленко Божков от Български енергиен и минен форум, проф. д-р Валентин Колев, Българска браншова камара на енергетиците, Политими Паунова и д-р инж. Никола Рангелов от БАМИ, проф. Ивайло Копрев от МГУ, проф. д-р Победа Луканова и доц. д-р Теодора Пенева от БАН, Диана Йорданова от КФН.
Фоумът бе разделен в три панела, като първият бе фокусиран върху макроикономическото развитие на страната, проблемите, свързани с инфлацията, цените, домакинствата; вторият обсъди проблемите в енергетиката и необходимостта от реиндустриализация; в третия акцентът бе върху доходите и пенсиите.
Димитров подчерта, че целта на дискусията е да бъдат споделени и обсъдени виждания и различни гледни точки за състоянието и перспективите пред страната в макроикономически и фискален план. Той подчерта, че поредно правителство започва управлението с обяснението, че ситуацията е много зле и не знае откъде да започне. „Проблеми безспорно има, целта днес е да оценим реалната картина, да обсъдим възможните пътища за развитие на страната с нови секторни стратегии, визия как да се умножава добавената стойност, да остава в България, да дава ръст на брутния продукт, да се споделя справедливо. Ние искаме това да става през колективното договаряне. Друга мирна формула не е измислена, каза Димитров.
Той посочи, че бюджетният дефицит за първите 4 месеца на година е с 0,7 млрд. евро повече спрямо същия период на миналата година, като се дължи на извършените по-значителни капиталови разходи – около 500 млн. евро, заради ангажиментите по изпълнението на НПВУ, както и вноската от БНБ, която е в размер на 255,6 млн. евро. С просто око се вижда, че няма драма. Дефицитът расте не заради разходи за заплати, а поради друга причина, обясни Димитров.
Той коментира и постоянното говорене през последната година, че заплатите в обществения сектор са толкова високи, че той вече изсмуква частния. „Ако това е вярно за сектор „Сигурност“, не е вярно за обществения, коментира той и даде примери какви възнаграждения се предлагат в обществения и какви в частния за различни свободни позиции. За главен счетоводител например в частния сектор обявените средни заплати са между 1500 и 2 хил евро, а в обществения – 1100-1300 евро, за техник в частния: 1400-2150 евро, в обществения: 850 – 1500 евро. 68% е пораснала СРЗ за последните 5 години, реалният растеж е 23 процента, каза още Димитров и посочи, че възнагражденията в частния сектор изпреварват през този период тези в обществения с 4 процента.
Димитров напомни, че синдикатите нямат отношение върху заплатите в сектор „Сигурност“ и как през 2024 г. бе взето решението за увеличение на заплатите там с почти единодушното гласуване на партиите в НС. Дали да намаляваме с 10 процента разходите за персонал, или да отрежем повече от сектор „Сигурност“ – не е ли това легитимният въпрос? Защото в „Борба с градушките“ получават минимална заплата. На тях какво да им отрежем? И в сектор „Сигурност“ като се влезе има различни истории и истини. Тези, които работят по закона за МВР, получиха 70 процента увеличение, тези по други правоотношения – 15 на сто върху заплати, които бяха 1000 евро, посочи президентът на КНСБ.
На макрониво да отрежем 10 процента от разходите за персонал означава 1,3 млрд. по-малко към полугодието. Как сте ще стане това – не разбрах. Ако това е амбицията, това за нас изглежда неясно как ще се случи. Да, незаети бройки – нека да се оптимизират. Истината трябва да се казва, категоричен бе още Димитров.
Последните няколко години потреблението движи изцяло икономическия растеж, коментира по време на форума икономистът Георги Ангелов от институт „Отворено общество“. Износът през последните две години намалява, а вносът расте, отбеляза той. Според него обаче това е „червена лампа“, че нещата не изглеждат добре. За март потребителските кредити растат с 607 милиона евро, посочи Ангелов. Това е 24% повече от миналата година за същия месец, добави той. По думите му, 630 милиона евро са ипотечните кредити. Чисто 1 милиард евро на месец „наливат“ банките в домакинствата като кредити и това отива на пазара като потребление, разясни още Ангелов. Той отбеляза ръст и при лизинга за автомобили и бързи кредити. На първо място сме по ръст на кредита за потребление, предупреди Ангелов.
Цел номер едно е бюджетът да бъде свързан с икономическата политика на страната, смята преподавателят от УНСС проф. Румен Гечев. Отдавна предложих в парламента да се въведе закон, с който да се забрани в България да се правят неща във фискалната политика, които не са известни на други страни и народи, каза той. Няма как модел от Китай да се приложи в България, смята икономистът.
Относно тенденцията за растежа на потребителските кредити Гечев каза, че трябва да не се забравя, че има хора у нас в крайна бедност. Растежът на тези кредити е крайно обезпокоителен, посочи той. Според Гечев е неприемлив „спекулативният растеж на цените“ при жилищата.
Според икономиста Румен Гълъбинов не трябва да се спира разговорът за това, че България е приела еврото успешно. Той коментира, че е имало изсветляване на икономиката, а рекордно количество средства са влезли в банковата система. Икономистът очаква „охлаждане“ на пазара с недвижими имоти. Положението с бюджета изобщо не е катастрофално, смята Гълъбинов. Има ръст на държавните приходи, чакаме четвърто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, отбеляза също той. Гълъбинов очаква да има разговор за увеличение на осигурителната вноска за пенсия и за здравната вноска. За 2026 г. не трябва да има резки промени на данъците, такива би могло да има през следващите години, заяви още икономистът.
Акцент в дискусията беше и запазването на бюджетния дефицит на 3%.
Ако държавата има проблем с дефицит, това е проблем на инвестиционните намерения, коментира главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
Нямаме индустриална и енергийна стратегия, върху двете се работи в момента, но готов завършен продукт липсва. Водещо за нас е това, което се случва и на европейски ниво – реиндустриализацията на европейската, както и на българската индустрия е нещо, което трябва да се случи, каза по време на форума вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. По думите му това, което Европа е заложила в нейния акт за индустриално ускорение, е да постигне 20% дял на промишленото производство в икономиката в следващите години. В момента говорим за 14 на сто, допълни той и подчерта в България за миналата година този показател сочи 21,1 на сто – тоест по правилата на науката ние сме индустриална държава.
България е сред водещите държави по производство на редки и ценни метали – например мед, които в момента имат огромно значение за развитието на индустрията. Говори се много, че сме богати на редкоземни елементи. Преди няколко седмици КНСБ предложи страната ни да направи национална геоложка служба, която на базата на направеното дотук и на базата на новите технологии, които могат да се използват, да започне да мисли, освен суровините, с които разполагаме и за редкоземните суровини, които се оказват бъдещето на индустрията не само в България, а и в Европа, подчерта Атанасов.
По отношение на пенсиите е много важно собствените приходи в НОИ да нарастват, за да може натоварването върху републиканския бюджет да е по-малко и размерът за трансфера към второстепенния бюджет на ДОО да става все по-малък през следващите години, за да има пари за всички отделните политики като инвестиционна програма или разходи за персонал, издръжка. Това каза по време на откриването на панел 3 в рамките на форума главният икономист на КНСБ Любослав Костов. По думите му, за съжаление, в момента тази пропорция не изглежда добре. Стъпките, с които може да стане това, са няколко: поетапен ръст на максималния осигурителен доход с ръст на средния осигурителен доход.
„Доходите в България трябва да се договарят, колективният труд трябва да се договаря с колективния капитал – начални, стартови, основни заплати, по категории персонал, длъжности в колективните трудови договори. Ние предлагаме издръжката на живота като бенчмарк, не защото я пресмятаме от 35 години, а защото МОТ предлага такава“, посочи той. Костов допълни, че решението за това е въпрос и на политическа воля – някой да възложи на НСИ да измерзва националната издръжка на живот.
Има политически решения, които трябва да бъдат взети, за да може да се пристъпи към подобряване на нещата, защото става дума за справедливост и равнопоставеност на осигурените лица, посочи и Асия Гонева, консултант „Социална защита“ в КНСБ. „Когато има течове в системата, натискът към публичните финанси постоянно нараства. Никога не разбирам защо трябва да се вие на умряло, ако трябва да се пипнат осигурителните вноски. Тези, които ние прилагаме в момента, отдавна нямат общо с нужния размер, за да се финансират осигурителните фондове“, допълни тя. Гонева подчерта още: „В КНСБ сме убедени, че без да се пристъпи към плавно и постепенно увеличаване на вноската за фонд „Пенсии“, няма как да постигнем по-добро състояние на нещата“.
Запис от целия форум можете да гледате в страницата на КНСБ във фейсбук.
