Когато говорим за инфлация, очевидно става въпрос за предлагане на пари. Кой предлага най-много в момента? Банките. За първото тримесечие данните показват допълнителни кредити в размер на 1,2 млрд. евро, което са 25 процента увеличение. На банковия пазар има регулатор – БНБ, който има съответните инструменти. Към тези пари трябва да добавим и бързите кредити. Когато условията са атрактивни, всеки добавя към дохода си. Така че, ако говорим откъде идва инфлационният натиск, той идва от кредити, особено след Нова година. Регуаторът разполага със съответните механизми за ограничаването му.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването на БНТ „Денят започва“.
Той обясни, че ограничаването на инфлационния натиск от кредитирането на домакинствата е една от предложените мерки от конфедерацията по време на провелото се вчера, 19 май, заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Димитров посочи, че обсъдените на него два законопроекта, свързани с цените, няма да решат проблемите с магическа пръчка. „Те и нямат такова предназначение. Целта им е да подпомогнат най-накрая конкуренцията, която очевидно е нарушена. Помните, че КЗК имаше доклади за млечния сектор, за храните, за лекарствата“, посочи президентът на КНСБ и обясни, че проектите ще дадат едно по-справедливо разпределение на това, което се слага над цената на производител, преди да стигне до потребителя. С контролните възможности, които се дават на КЗП и КЗК, Димитров очаква, че ще се стигне до леко понижаване на цените на основни хранителни стоки.
Димитров коментира, че не е ясно как ще случи в средата на годината заявеното от финансовия министър Гълъб Донев намерение за намаляване на разходите за заплати в обществения сектор. „Ако целта е да се икономисат 500-600 млн. евро за полугодието, не виждам как ще стане напрактика, без да се намалят заплати. Тук трябва да гледаме други разходи, които да се намалят тази година. И пак стигаме до инвестиционните“, каза той и определи като „популитска справедливост“ обсъжданата идея за таван на заплатите.
Президентът на КНСБ обясни, че има икономическа логика да отпаднат автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията в няколко сектора. Относно минималната работна заплата „ако нещо отпада, трябва да бъде заменено с друго“, каза Димитров и напомни, че конфедерацията настоява от години заплатата за издръжка да стане бенчмаркът, спрямо който да се определят заплатите, тъй като механизмът не идва от самите заплати, а от цените и пазара.
По отношение на обсъжданата от години тема държавните служители да плащат сами осигуровките си Димитров припомни, че когато е въведена тази „привилегия“, заплатите им са били намалени. „Така че трябва да се гледа като цяло какво се дава и какво се взема. На фискално ниво дали ще даде 5 лева и ще вземе 5 лева, е същото. На ниво морал сигурно хората ще кажат, че е по-добре“, каза той.
Димитров посочи, като антинфлационна мярка и подкрепата за публичния транспорт, за да не се вдигнат цените на превозните документи.
КНСБ предлага и подкрепа за социално слабите в размер на 61 евро месечно до края на годината, равна на стойността на малката потребителска кошница. Очакваме финансовият министър да сметне разхода, посочи Димитров и обясни, че очаква бюджетът за 2027 г. да е по-нормален от тазгодишния и да има заложени повече политики.
Президентът на КНСБ бе катогоричен, че синдикатът не приема замразяването на доходите и предупреди, че напрежението в нископлатените сектори не трябва да се подценява.
Интервюто можете да гледате тук.