Постоянно се повтарят неистини в публичното пространство как страната ни взема заеми, за да плаща заплати и пенсии. КНСБ направи изчисление колко за приходите в бюджета от 2022 до 2025 г. без европейските средства и какви са разходите без капиталовата програма и вноската за ЕС за основните разходи – за пенсии, за заплати, за здравеопазване, отбрана, сигурност. Данните показват, че подобни твърдения не отговарят на фактите.
Това коментира днес, 28 май, президентът на КНСБ Пламен Димитров по повод широко застъпената теза, че регистрираните дефицити по Консолидираната финансова програма (КФП) на държавата се дължат на отчетения ръст на заплатите в обществения сектор през последните години.
Данните показват, че през 2022 г. приходите в бюджета надвишават разходите с 42 млн. евро. През 2023 г. са с 820 млн. повече. Единствената година, в която страната ни е на минус, т.е. приходите не са достигнали, за да се покрият разходите, е 2024 г.
Миналата година страната е отново на плюс при съответните увеличения на заплатите в секторите „Сигурност“ и „Отбрана“. Дори и тогава приходите от данъци, осигуровки, такси, са покрили всички разходси за заплати, пенсии, социални, здравни, за отбрана и сигурнот и са останали 90 млн. евро.
Т.е. всички заеми, които се вземат, финансират останалите разходите, за които европийските средства не стигат. А това са капиталова програма и вноската в ЕС, посочи Димитров.
| Динамика на приходите и разходите по КФП (в млн. евро) | ||||
| 2022 | 2023 | 2024 | 2025 | |
| Общо приходи /без помощи и дарения/ |
30 055,4 | 32 318,8 | 34 963,6 | 40 667,0 |
| Общо разходи /без капиталови и вноска в бюджета на ЕС/ |
30 013,2 | 31 499,5 | 35 680,1 | 40 576,8 |
| Текущ годишен резултат | 42,2 | 819,3 | -716,5 | 90,2 |
| Общ резултат за периода | 235,2 | |||
КНСБ припомня, че съобразно Закона за публичните финанси има ред на приоритизиране на разходите, според който възнагражденията и пенсионните плащания се поставени съответно на първа и втора позиция, докато например – капиталовите плащания са сред най-ниско позиционираните.
Експертното обяснение на приложената горе таблица, която обхваща последните четири години (от 2022 г. до 2025 г.) – периодът, за който се твърди, че са „изсипвани хеликоптерни пари“, е следното:
- Общите приходи показват размера на собствените постъпления, като от тях са изключени т.нар. „помощи и дарения“, което представляват грантове, които България получава от ЕС – средствата по оперативните програми и Плана за възстановяване и устойчивост.
- Общите разходи показват размера на всички собствените плащания (изключва се вноската на страната ни бюджета на ЕС), като от нейната стойност е извадена капиталовата програма, поради следните два факта – тя се формира от инвестициите, които страната ни получава от ЕС, както и от инвестиционните намерения на всяко от правителствата (припомняме, че тези разходи са сред най-ниско ранкираните по приоритет).
- Съгласно данните през три от последните четири години (без 2024 г.) страната ни регистрира излишък – т.е собствените приходи превишават всички собствените разходи (за персонал, за пенсии, за социална политика, субсидии, лихвени плащания, издръжка и.т.н.) без капиталовите плащания. Кумулативно за периода нашата страна е на излишък от 235,2 млн. евро.
На базата на лесно проверимите числови параметри може убедено да се твърди, че ако има причина за регистрирането на дефицити по КФП на държавата тя не е свързана със заплатите и пенсии. Проблемът може да се търси основно по линия на инвестиционните намерения на държавата, които сами по себе си изключително важни, но е недопустимо да бъдат използвани, като аргумент за ограничаването на политиката по доходите.