Публикуваме позиция на КНСБ относно действия на правителството за енергийния комплекс „Марица изток“, които КНСБ предлага и смята за нужни:
Трансформацията на въглищния регион Марица Изток беше заложена и продължава да се третира в рамките на политиките за зелен преход и декарбонизация. Пред лицето на повишаващи се цени на енергията и социални сътресения, тези политики все повече са обект на преразглеждане, поради което КНСБ препоръчва ясно разграничаване на първостепенните задачи за стабилизиране на енергийния сектор у нас и дългосрочните алтернативи за развитие на въглищните региони. Преди да се вземат окончателни решения, трябва да има ясна картина за финансовото състояние на „Мини Марица-изток“, ТЕЦ „Марица изток 2“, БЕХ и свързаните задължения. Анализът трябва да включва разходите за емисии, дълговете, необходимите инвестиции, режими на работа, бъдещите приходи, социалните разходи и разходите за рекултивация. В тази връзка предлагаме:
- Съгласно Решение на 49-то Народно събрание от 25 април 2024 г. за осигуряване от държавния бюджет на средства на „Мини Марица-изток – ЕАД в размер на 250 000 000 лв. (127,8 млн. евро) годишно за срок от четири години с цел обезпечаване на дейности по техническа рекултивация на нарушените терени, правителството да поиска незабавно решение от Европейската комисия за нотификация на средствата. Освен за периода 2024 – 2028 г., да бъде договорена и последващата нотификация до 2038 г., годината определена от НС за прекратяване на въгледобива.
Това следва да бъде първа и незабавна стъпка, защото рекултивацията е огромен публичен, екологичен и социален ангажимент. Средствата трябва да бъдат ясно разграничени от текущата търговска дейност на дружествата, за да не се третират като неправомерна държавна помощ. Тези дейности налагат промяна на концесионния договор и реорганизация в Мини Марица Изток с оглед дългосрочно намаляващия обем на добив на въглища.
- Да се създаде специално дружество за социално-икономическа трансформация на минни терени, дъщерно на „Мини Марица-изток“, което да отговаря за инфраструктурно подобряване на рекултивираните терени с цел привличане на инвеститори. Дейностите по трансформация на терените трябва да бъдат обвързани с дългосрочно планиране на териториално развитие на комплекса, с обособяване на зони за енергийно производство, индустриални зони, зони за аграрни дейности и други. Средствата за започване на дейността на дружеството, в размер на 600 милиона евро, могат да бъдат осигурени от Фонда за справедлив преход и други европейски програми.
- Да се разработи конкретна програма на Министерство на енергетиката за осигуряване на работа на необходимия състав от въглищни блокове в страната през годината.
Необходимо е Министерството на енергетиката да разработи конкретна годишна програма за осигуряване работата на необходимия състав от въглищни блокове, с оглед гарантиране сигурността и адекватността на електроенергийната система.
Работата на въглищните централи единствено на пазарен принцип не осигурява необходимите средства за поддържане на тяхната готовност, включително за предоставяне на вторичен резерв за регулиране на честотата и мощността. Тази сигурност на системата се осигурява в момента от двете работещи въглищни централи – ТЕЦ „Марица-изток 2“ и ТЕЦ „Бобов дол“.
Поради това държавата, чрез Министерството на енергетиката и ЕСО ЕАД, следва да изготви и защити пред Европейската комисия реална оценка на адекватността на системата, отчитаща липсата на достатъчно нискоемисионни базови мощности и ограничения достъп до европейски платформи за вторичен резерв.
Към момента въглищните мощности остават основният наличен ресурс за гарантиране на системната сигурност. Затова е необходим устойчив, финансово обезпечен и съвместим с европейските правила механизъм за поддържане на необходимия състав от въглищни блокове през цялата година.
- Да се определи специален статут на ТЕЦ „Марица изток 2“ като стратегически резерв за енергийната сигурност.
Централата трябва да бъде запазена като елемент от националната енергийна сигурност, независимо от обема на активното ѝ участие на пазара. Държавата следва да определи при какви условия ТЕЦ „Марица изток 2“ се активира като резерв — при кризи, високи цени, недостиг на мощности или риск за електроенергийната система. Този статут трябва да бъде обезпечен с бюджет, екип и ясни правила за работа. - Да се внесе и приеме от НС специален социален закон за работещите в комплекса „Марица изток“.
Законът предоставя възможност на служители, наближаващи пенсионна възраст, да излязат в платен енергиен и минен отпуск до 5 години преди придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Подготовката на закона е в заключителен етап и окончателното съгласуване между отговорните министерства и синдикатите може да се осъществи в кратки срокове.
- Да се приложат управленските стандарти на ОИСР в БЕХ и държавните енергийни дружества.
Министерството на енергетиката да инициира устойчив формат за управление и вземане на решения относно бъдещето на комплекса „Марица Изток“, който да гарантира участието на държавата, синдикатите, работодателите и местната власт. Форматът трябва да гарантира професионални управителни органи, прозрачни назначения, ясна отчетност, публичност на ключовите решения и засилен контрол върху управлението на държавните активи. След изпълнение на първостепенните стабилизационни мерки и при осигуряване на конкретни условия за продължаване на работата на енергийните блокове и мините, може да се пристъпи към реформиране на БЕХ и към формулиране на дългосрочна визия за териториалното, енергийното и индустриалното развитие на комплекса.