Българинът полага много извънреден труд и този феномен продължава. Имаме режими, които са свързани с ненормиран работен ден. Невинаги продължителността на работния ден е 8 часа, тя ги надхвърля. Има режими на работа, когато се работи по графици, които са в режим на сумирано изчисляване. Това води до по-голям интензитет на натовареност и до увеличаване на времето на труд, което се отчита, а понякога остава и скрито от статистиката. В сивата икономика има сектори, в които се работи извънредно в събота и неделя и това не се покрива статистически с информация.
Това каза националният секретар на КНСБ Величка Микова пред „Нова нюз“ в коментар на последните данни на Евростат, според които работната седмица в България е втората най-дълга в ЕС след тази Гърция. Българите работят средно по 38,7 часа на седмица.
Най-засегнатите сектори от полагането на извънреден труд са строителството, ресторантьорството и търговията.
От КНСБ имаме годишни доклади и отчитаме, че полагането на извънреден труд не намалява и надвишава допустимите над 150 часа годишно, уточни тя.
Микова посочи, че реално продължителната работна седмица в България се дължи на ниските доходи. Нужно е един работник да се труди в рамките на 40 часа, за да си набавя необходимата заплата, с която да живее нормално. Българинът се труди, за да си осигури прилични доходи за издръжка.
Микова коментира и предстоящото въвеждане на изискванията на Директивата за прозрачност на заплащането. Срокът за транспонирането ѝ изтича на 7 юни и страната ни няма да успее да го спази. В момента сме на ниво тристранно обсъждане, има изготвен законопроект, който се очаква да бъде приет скоро. Той изисква да падне тайната на заплащането. Целта на директивата е да не нарастват разликите в заплащането по полов признак, обясни Микова. Тя посочи, че в момента в страната ни разликата в заплащането между мъжете и жените и 12,7 процента, но има сектори, като финансовия и IT, в които е по-голяма.
Интервюто можете да гледате тук.