Интервю с Росица Йонкова, областен координатор на КНСБ за Габрово, пред регионалния вестник „100 вести“:
– Какви са исканията на КНСБ към новия държавен бюджет?
– По отношение политиката по доходите в Държавния бюджет за 2026 година позицията на КНСБ е категорична и е структурирана в четири основни посоки:
На първо място, изцяло подкрепяме предприетите действия за своевременно стартиране на бюджетната процедура. Приемането на редовна финансова рамка в максимално кратки срокове е от ключово значение. Страната трябва да разполага със стабилен бюджет след 1 юли. На фона на фискалните предизвикателства сме убедени, че оптимизацията на разходите трябва да гарантира интересите на работещите и социалния мир.
На второ място, изразяваме принципно съгласие за общия подход към доходите. Споделяме концепцията за прилагане на единен подход в политиката по доходите, който да преодолее диспропорциите в заплащането между отделните системи в обществения сектор. Настояваме да се продължи методологията от 2024 г. за изравняване на различията в заплащането за сходни длъжности. За целта трябва да се заложи ясен средносрочен план за постигане на тази цел.
На трето място, категорично не сме съгласни с механичното съкращаване на разходите за персонал. КНСБ се противопоставя на предложеното линейно намаление с 10% на разходите за заплати и осигуровки от 1 септември 2026 г. То ще има ефект за 4 месеца през тази година и целогодишно за периода 2027 – 2028 г. Аргументите ни са три:
– Липса на приложимост. Не е ясно как мярката ще се реализира на практика в сектори със средни възнаграждения около 1000 евро и сериозен дефицит на кадри.
– Липса на принципност. Извеждането на определени публични сфери извън обхвата на мярката компрометира идеята за ефективност и създава усещане за несправедливост.
– Историческа неефективност. Подобни механични процентни съкращения в миналото не доведоха до реални структурни реформи или дългосрочни фискални спестявания.
На четвърто място, подкрепяме заложеното нарастване на максималния осигурителен доход до 2300 евро, считано от 1 август 2026 г. Според нас, обаче този ръст трябва да бъде още по-висок. Размерът му трябва да бъде трайно обвързан с годишното увеличение на средния осигурителен доход в страната, за да се гарантира устойчивост на осигурителната система.
Принципната позиция на КНСБ е, че възнагражденията трябва да бъдат обект на договаряне. Необходимо е целенасочено насърчаване на процеса по колективно трудово договаряне на всички равнища – от отделното предприятие до национално ниво. Това е единственият механизъм, чрез който динамиката на заплатите може да бъде пряко обвързана с инфлацията и с реално необходимите средства за издръжка на живота.
– Хората в регионите усещат инфлацията по-осезаемо. Какви са искания на КНСБ за стабилизиране на доходите и подкрепа на домакинствата?
– Напрежението в регионите расте, защото цените в магазините не се вълнуват от статистически данни. Затова КНСБ настоява за приемане на пакет от мерки за подкрепа за българските домакинства и бизнес.
Първото ни и най-важно искане е осигуряването на устойчивост на обществения транспорт. Настояваме за спешни целеви субсидии за общинските транспортни фирми, за да се покрият скъпите горива и да не поскъпват билетите. Заедно с това искаме напълно безплатен транспорт за пенсионери, ученици и хора с увреждания.
На второ място въвеждане на механизъм за енергийна мобилност в райони без организиран обществен транспорт. Искаме целева компенсация от 0,20 евро на литър гориво (до 70 литра месечно) за домакинства в такива райони. Мярката е подоходна и ще отиде при хората с доходи до официалната линия на бедност, които всеки ден пътуват с личен автомобил, за да отидат на работа или до болница в областния град.
На трето място настояваме за същата помощ от 0,20 евро на литър гориво и за частния транспортен сектор, за да спрем поскъпването на доставките. Предлагаме ясни месечни лимити според дейността: До 500 литра за служебни автомобили. До 1000 литра за лекотоварни МПС до 3,5 тона. До 2500 литра за камиони над 3,5 тона. До 3000 литра за градски и междуградски автобуси.
Освен това предлагаме да се въведе таван на надценките при търговия с горива, като за търговците на едро той да е до 10%, докато при търговците на дребно да е до 20%. Целта на мярката е да осигури по-плавната адаптация на българските домакинства и бизнес към променените условия на пазара на горивата в световен мащаб.
На следващо място искаме временно намаление на изискванията на българското законодателство за включването на биогориво (биодобавки) към конвенционалните дизелови горива, като инструмент за бързо намаление на цената на крайния продукт.
Освен това предлагаме въвеждане на таван на надценките от 20%, на хранителните стоки, които са част от малката потребителска кошница – мярка с широкообхватен ефект върху потреблението на всички български домакинства в ситуация на повсеместно нарастване на ценовите равнища в страната.
За домакинствата с ниски доходи – изплащане на субсидия за хранителни продукти в размер, равняващ се на стойността на една малката потребителска кошница. Помощта да се отпуска на лица, имащи месечен доход в размер до линията на бедност за 2026 г.
Също така да се въведе временна забрана за прекъсване на електрозахранването и топлоснабдяването на уязвими домакинства през периода на действие на кризисните мерки.
Трябва да се даде възможност за безлихвено разсрочване на сметки за електроенергия и отопление за домакинства, които изпитват временни затруднения и имат доход до линията на бедност.
Плюс това е необходимо да се гарантира запазване след юли 2026 г. на сегашната базова стойност на електроенергията за бита, определена от КЕВР в размер на 71,6 евро/MWh. За голяма част от българските домакинства и това е трудно поносима цена, поради което настояваме незабавно да започне да се прилага Наредбата за енергийна бедност в подкрепа на енергийно бедните и уязвими лица.
За земеделските производители настояваме за компенсация от 20% от стойността на закупените торове, която НАП да възстановява всеки месец срещу фактура или друг документ доказващ плащането. Това е критично важно за местното производство.
Нужно е повишаване на настоящата квота на ваучерите за храна – от 818 млн. евро на 1 млрд. евро – мярка, която да позволи на работодателите да осигурят по-голям обхват, и/или по-голяма стойност на ваучерите за хранителни продукти, предоставяни на работещите.
– Срещали ли сте се с представители на правителството по тези въпроси?
– Очакваме следващите дни да се проведат консултации с нас, на които ще настояваме да бъдат чути нашите искания, като ги аргументираме с икономически обосновки.
– Очаква ли се увеличаване на средната работна заплата?
– Да, категорично. Ръстът не просто се очаква, той вече е факт и е устойчива тенденция. Данните на Националния статистически институт за първото тримесечие на 2026 г. показват увеличение с 12.7% на годишна база, или средната работна заплата за страна достига 1407 евро. Натискът за по-високи възнаграждения в страната остава огромен. Основните двигатели на този процес в момента са тежкият недостиг на кадри във всички сфери. Работодателите просто нямат избор — за да задържат хората си и да привлекат нови, трябва да плащат повече. Вторият двигател е публичният сектор. Там виждаме годишен ръст от 15.3%. Това принуждава и частния бизнес да бъде по-конкурентен. Секторите, които се открояват най-силно са селското и горското стопанство с над 21% ръст. Енергийният сектор също върви силно нагоре с близо 19%. Дори традиционно по-слабо платени сектори започват да догонват, защото пазарът го изисква. В дългосрочен план нашата цел е ясна — искаме средногодишен ръст от поне 10%. Настояваме за ускорено доближаване до средноевропейските доходи до 2030 г. Българският работник не може и не трябва повече да бъде най-евтината работна ръка в Европейския съюз.
По отношение нашия регион националната статистика отчита по-високо процентно увеличение на средната работна заплата в област Габрово за първото тримесечие на 2026 г. с 16,82 % на годишна база и тя достига до 1102 евро. Така област Габрово се изкачва до 12-то място в страната по работна заплата. Зад този ръст обаче не стои внезапната щедрост на работодателите, а тежък демографски колапс и остър глад за кадри. Бизнесът в Габровско най-накрая започна да разбира, че ако не плаща, просто няма да има кой да работи в цеховете и заводите му.
– Какви инициативи има КНСБ – Габрово?
– Наред с основните ни функции с фокус синдикалните ни организации и преговори за сключване на колективни трудови договори, проведохме регионалната кампания „Права без стрес“ по повод 28 април – Световен ден за безопасност и здраве при работа. През 2026 г. Международната организация на труда изведе на преден план психологическото благополучие. Психосоциалните рискове са толкова опасни, колкото и физическите. В тази връзка организирахме приемна в офиса ни на ул. „Брянска“ 30, където предлагахме безплатни консултации с трудовоправни експерти и психолог. Целта ни бе да помогнем на работниците да разпознават симптомите на бърнаут и да се справят с професионалното прегаряне.
В момента тече националната образователна кампания „Моето първо работно място” в региона. Тя се реализира ежегодно от 2012 година от КНСБ и Синдиката на българските учители в партньорство с Министерство на образованието и науката. В рамките на два дни обучихме 60 класни ръководители и педагогически специалисти от региона по ключова компетентност „Трудови, социални и осигурителни права”. До края на юни продължават срещите ни с ученици в средните училища от област Габрово, по време на които разясняваме техните трудови, социални и осигурителни права и задължения на работното място.
По повод 1 март проведохме благотворителна инициатива в Дома за пълнолетни с физически увреждания в Габрово.
В началото на годината проведохме ежегодното ни обучение по здравословни и безопасни условия на труд, като традиционно наши лектори бяха директорcj на Инспекцията по труда в Габрово Виолета Иванова и Владимир Владимиров – главен експерт на КНСБ в това направление.
Освен това работници и служители от публичния и реалния сектор от област Габрово взеха участие в обучениe за реакции при бедствия, аварии и катастрофи, както и лекция за първа долекарска помощ, организирани от КНСБ с лектор д-р Слави Пачалов.
С наша помощ се проведоха протестни акции в пощенските клонове на „Български пощи“ в четирите общини на областта и в Дирекциите „Социално подпомагане“ в Габрово и Севлиево.
– Организирате ли обучение и преквалификация на безработните?
– Да, наред с обученията за заети лица, организираме и такива за безработни. И през 2026 г. продължаваме провеждането на обучения по дигитални компетентности и умения за безработни и заети лица. Тези обучения преминават при засилен интерес, както от заетите, така и от безработните лица, като до момента през обучение са преминали над 800 лица в региона.
Други обучения, които организираме са по част от професия по проекта на КНСБ „От обучение към заетост в полза на хората“, финансиран от Националния план за действие по заетостта за 2026 г. Съвсем скоро ще предоставим възможност на 15 безработни лица от Габрово да преминат обучение по „Здравни грижи“, а в Трявна на 20 безработни лица за „Строителство и архитектура“. С тези обучения се надяваме да дадем възможност за професионална реализация на безработните лица.