Конфедерацията на независимите синдикати в България проведе работна среща с министър-председателя Румен Радев и представители на правителството по инициатива на синдикалната организация.
Срещата бе поискана от КНСБ заради необходимостта от спешен диалог по ключови икономически, социални и секторни въпроси, които имат пряко отражение върху работещите, икономическата стабилност и бъдещето на стратегически отрасли в страната.
По време на разговора КНСБ постави като първа тема Бюджет 2026 и политиката по доходите в обществения сектор. Конфедерацията подчерта, че фискалната консолидация не може и не трябва да се извършва за сметка на работещите. Според КНСБ бюджетната рамка за следващата година трябва да гарантира предвидима политика по доходите, адекватно финансиране на публичните системи и запазване на социалната стабилност.
Сред основните теми на срещата бяха индустрията, енергетиката и отбранителната промишленост. КНСБ постави въпроса за бъдещето на енергийния комплекс „Марица-изток“ и подчерта, че отделянето на „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ от структурата на БЕХ следва да бъде извършено само при ясни гаранции, прозрачен финансов модел и предварително разписан социален и инвестиционен план – мастър план. Преобразуването не трябва да води до прекъсване на трудови договори, отслабване на колективното трудово договаряне, загуба на социални придобивки или ограничаване на синдикални права. Всички трудови и социални гаранции трябва да бъдат изрично разписани в модела за създаване на новата структура.
Паралелно с това конфедерацията постави въпроса за необходимостта от целенасочена държавна подкрепа за индустрията и отбранителната промишленост чрез технологична модернизация, дългосрочни договори и политики, които гарантират стабилна заетост и по-висока добавена стойност.
КНСБ изрази позиция, че България се нуждае от дългосрочна индустриална стратегия, насочена към привличане на инвестиции в производства с висока добавена стойност, модернизация на икономиката и повишаване на конкурентоспособността. Паралелно с това бе поставена необходимостта от ясна и предвидима енергийна стратегия, която да гарантира сигурни и достъпни енергийни доставки, запазване на индустриалния потенциал и устойчив преход към нисковъглеродна икономика.
В областта на трудовите права КНСБ постави въпроса за спешното транспониране и реално прилагане на европейските директиви, свързани с насърчаването на колективното трудово договаряне и подобряването на условията на труд. Синдикалната организация настоя и за промени в уредбата на извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време в съответствие с международните и европейските стандарти, както и за участие на представители на работниците и служителите в органите за управление и контрол на публичните предприятия във връзка с процеса по присъединяване на България към ОИСР.
КНСБ постави и конкретни секторни проблеми във ВиК, транспорта и селското стопанство. Конфедерацията предупреди, че транспортният и ВиК секторите са в тежка структурна и кадрова криза заради хронично недофинансиране и ниски възнаграждения. Във ВиК сектора са необходими целеви инвестиции за задържане на специалистите, а в транспорта липсата на кадри вече застрашава нормалното функциониране на системите. КНСБ подчерта, че без незабавни секторни реформи съществува риск от сериозно влошаване на качеството и достъпността на обществени услуги.
По отношение на селското стопанство КНСБ настоя държавата да приложи ефективни мерки за защита и развитие на българското производство, за запазване на заетостта в селските райони и за въвеждане на адекватни механизми срещу нелоялна конкуренция и пазарни сътресения.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че социалният мир се изгражда върху справедливост, взаимно уважение и реално партньорство между институциите и социалните партньори. Той заяви, че КНСБ разполага с подробни експертни анализи и конкретни разчети по всяка от поставените теми и е готова да ги представи в рамките на последващ конструктивен диалог с правителството.
В срещата от страна на КНСБ участваха президентът Пламен Димитров, вицепрезидентите Огнян Атанасов и Тодор Капитанов, както и главният икономист и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучения Любослав Костов.
Снимка: Министерски съвет