Най-важната промяна, която трябва да залегне в българското законодателство при регулирането на работата през дигитални платформи, е ясното определяне кога един човек трябва да бъде признат за работник по трудово правоотношение.
Това каза националният секретар на КНСБ Величка Микова в интервю за БНР във връзка с изискванията на директивата за работата през дигитални платформи. Срокът за въвеждане в законодателството е 2 декември.
Микова обясни, че когато една платформа упражнява контрол върху начина на работа, определя правила, следи изпълнението и формира условията за получаване на възнаграждение, работещият не трябва да остава извън защитата на трудовото законодателство.
„Когато има установяване на контрол от страна на цифровата трудова платформа към работещия, когато има ръководство, когато този работещ получава определено възнаграждение по предварително определени правила, когато е задължен да използва определено оборудване или облекло – в тези случаи трябва да се квалифицира като обичаен работник, като работник и служител по трудов договор“, заяви националният секретар на КНСБ.
Тя подчерта, че работата през платформи се разширява в редица сектори – доставки на храни, транспорт, услуги, информационни технологии, преводи. Това налага и въвеждане на регулации, тъй като част от тези хора формално са самонаети, но на практика изпълняват конкретни изисквания на платформата.
„Много от тези работници използват свои устройства – телефони, автомобили, велосипеди, компютри. За тях са разходите, за тях са осигуровките, а в същото време платформата може да им поставя конкретни условия – например с какъв автомобил да работят, как да бъдат облечени, кога да бъдат на разположение“, обясни Микова.
Според нея именно това показва, че в много случаи има зависимост, сходна с традиционното трудово правоотношение.
Европейската директива предвижда въвеждането на презумпция – когато са налице признаци на контрол и подчинение от страна на платформата, да се предполага, че работещият е нает. Така той ще има достъп до основните гаранции на трудовото законодателство – минимално възнаграждение, отпуск, почивки, социално осигуряване и обезщетение при трудова злополука. Ако платформата смята, че отношенията не са трудови, тя ще трябва да докаже това.
Ако лицето се класифицира като работещо по трудово правоотношение, от този момент платформата ще трябва да внася осигуровки за него като за наето лице, посочи Величка Микова.
Ще настояваме и за адекватна защитата на личните данни, както и решенията, които се вземат автоматизирано чрез платформите. В много случаи работещият може да бъде изключен от акаунта си и това означава, че губи възможността да работи. Тук трябва да има човешки контрол при подобни решения и възможност те да бъдат оспорени, каза още тя.
Микова обясни, че регламентирането на платформената работа няма да ограничи гъвкавостта на дейността, но ще донесе повече защита на трудещите се.
„Ако човек избира да бъде самонает и да организира работата си по този начин, това е негов избор. Но когато платформата определя условията и упражнява контрол, тогава трябва да има и съответната защита“, коментира Микова.
Предстоящите промени не целят да ограничат развитието на платформите, а да изяснят отношенията между платформите, работещите и потребителите на тези услуги.
Цялото интервю може да чуете тук.