Искам да помоля президента Илияна Йотова да наложи вето на промените в Кодекса на труда през преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета – параграф 46 и параграф 11. Чухме, че днес ще направи изявление, надявам се част от него да бъде точно това, тъй като капиталът победи труда и ми се иска да имаме втори шанс.
Това призова в интервю за БНТ главният икономист на КНСБ и директор на ИССИО Любослав Костов.
Той напомни, че в началото на това управление заявките са били да не се правят промени в закони чрез преходните и заключителни разпоредби на други, какъвто е случаят с промяната, засягаща механизма за определяне на МРЗ в Кодекса на труда. В случая чрез закона за бюджета, който е за пет месеца, се променят трайни обществени взаимоотношения, каквито урежда КТ, без да има каквото и да е обществено обсъждане, посочи Костов.
Изглежда, че работодателите ни отнеха и последния инструмент, с който разполагахме, за да договаряме по-адекватен механизъм. Формулата, която се обсъждаше, трябваше да надгради действащия механизъм, а не да го отменя. Ако аз съм работодател и нямам текст, по който да преговарям, защо изобщо да сядам на масата за преговори, попита той.
Костов посочи, че хората губят покупателна способност. Нетният размер на минималната работна заплата е около 55-60% от необходимите средства за издръжка – базовият минимум за оцеляване. Това означава, че ако искаме тя да е адекватна, трябва да бъде увеличена с 45% веднага!, категоричен бе Костов.
Има около милион и половина българи, които получават нетен доход по-малко от сумата за издръжка на живота. В момента 13% от работещите българи са работещи бедни, което поставя страната ни на предпоследно място в Европейския съюз по този показател, каза още той.
По думите му, ако единственото, което правим, е да компенсираме доходите с ръста на инфлацията, след 80 години отново ще бъдем на същото разстояние от Германия, на каквото сме и днес. Разликата между българската минимална работна заплата и най-високата минимална заплата в ЕС – тази в Люксембург – е 4,5 пъти, или около 300%. Не мога да повярвам, че има 350% разлика в производителността на труда между работниците в Германия и Люксембург и тези в България, каза още главният икономист на КНСБ.
Интервюто можете да гледате тук.