Вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов в интервю за в. "Дума": Промените в КТ трябва да са съобразени с липсата на кадри и с приети международни актове

 

- Г-н Христов, сега, когато има фалити, безработица, задължителни отпуски, бедност, правителството реши да прави промени в Кодекса на труда, вместо да предложи нови мерки за излизане от кризата. Как гледа КНСБ на подобна намеса в трудовата конституция, май я приема? 

- Още по времето на бившия министър на труда Бисер Петков бяха сформирани две работни групи, а работни разговори имаше още от края на 2018-а. Коалиционното правителство на ГЕРБ е заложило в своята политическа и управленска програма промени в КТ за работното време и социалния диалог, затова се стигна до този законопроект. Той вече мина през Комисията по трудово законодателство в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В него обаче има текстове, които противопоставят социалните партньори. На първо място са въпросите, свързани с колективното договаряне. Има съпротива срещу разпростирането на колективните договори, сключени на секторно и браншово равнище, което не е в унисон с другото виждане на работодателите. 

- Доста е робовладелческо искането на бизнеса за 300-часов извънреден труд, вместо досегашните 150 часа. Ще го допуснете ли?

- Тези договорки няма да имат действие спрямо всички работници и служители в съответните браншове и отрасли, ако го няма разпростирането на колективните договори. Боричканията около това не са от вчера. Очевидно процесът с колективното договаряне върви трудно, малко мудно, има съпротива основно от бизнеса. Как ще процедира държавата, ще видим. 

Шарън Бъроу, генерален секретар на МКП, пред БНТ: Подкрепящи мерки за работещите трябва да се съхранят като превенция срещу бъдещи шокове

БНТ: Г-жо Бъроу, колко хора загубиха работните си места по света и в Европа, заради пандемията?

Шарън Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите: Знаем, че са застрашени и могат да бъдат загубени 300 милиона работни места по света. Наше проучване показва, че 87% от синдикалните структури по света казват, че компаниите правят съкращения. Няма страна, в която фирмите да не освобождават работници. А САЩ и Европа са най-засегнати. Разбира се, въпросът е колко и какви са социалните защити за освободените вече хора. За България знаем, че имате една много добра мярка като 60 към 40 и тя гарантира 60 на сто от осигурителния доход на хората. И е хубаво тази мярка да продължи и през целия процес на възстановяване, за да не се окажем в сходна ситуация след 5 или 10 години.

Пламен Димитров пред в. "Учителско дело": С ресурса, който ще получим от плана за възстановяване на ЕС, България може да стъпи на нови релси

- Г-н Димитров, каква е оценката на КНСБ за кризата породена от COVID-19 и последиците й? Кои от мерките, предприети от правителството ни за преодоляването им, бяха по предложение на КНСБ и какво още ще настоявате да бъде предприето в средносрочен план, за да се смекчи влиянието на икономическата криза?

- Безспорно е, че България се справи добре до момента със здравната част на кризата от гледна точка на пиковете и ненатоварването на здравната ни система със заразени, както и предотвратяването на повече смъртни случаи. Тази наша оценка със сигурност се споделя от хората и институциите и у нас, и извън страната ни. Що се отнася за социално-икономическите мерки, тук мненията са разделени. КНСБ смята, че икономическите мерки на този първи етап бяха задоволителни, в подкрепа на ликвидността на фирмите. Бяха предприети навреме като решения и механизми, но изпълнението им се забави и в момента буксува. В значителната си част парите не са стигнали до предприятията и до джоба на хората. И това е огромен проблем, който трябва да бъде подчертан.  

Нещо важно, което пропускат анализаторите е, че БНБ реагира доста адекватно в първите дни на кризата и осигури с бързи мерки сериозен ресурс от около 10 млрд. лв., който иначе щеше да изтече към съответните централи. Тези пари останаха в клоновете на нашата банкова система, за да могат да стигат до съответните клиенти и бенефициенти.

Една от най-успешните мерки, въпреки дългата словесна и медийна битка с представители на бизнеса, че тя няма да заработи, е 60:40. Заявките в момента към Агенцията по заетостта са за над 260 хил. души. Без тази мярка те нямаше да запазят работните си места, а работодателите да получат 60% от необходимите средства, за да ги задържат.

Пламен Димитров пред bTV: Започва договаряне на около 200 минимални работни заплати по браншове

Около 200 минимални работни заплати по браншове и категории персонал ще договарят всяка година синдикатите и работодателите. Те ще са за всички 60-70 икономически дейности за три категории персонал - ниско, средно и висококвалифициран. Това обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването "Тази сутрин" на bTV. Той разясни какво произтича в частта за минималните възнаграждения от подписаното миналата седмица Национално тристранно споразумение между синдикатите, работодателите и правителството. 

Тези 200 минимални заплати ще дадат старта на всеки един работник, съгласно неговата професия и квалификация и той ще знае за колко по-малко не би трябвало да се пазари, когато отиде да работи в дадено предприятие, каза Димитров. Той даде пример с миньорския сектор, където няма възнаграждения под 800 лв., тъй като е договорено там минималната заплата да е 1,4 пъти по-висока спрямо тази за страната. Няма я обаче следващата стъпка - колко най-малко да получава инженер в една мина, посочи Димитров. Такава договореност вече бе направена в машиностроенето, където от тази година има разделение по категории персонал. Един стругар, например, не може да взема под 900 лв., даде пример президентът на КНСБ.

Пламен Димитров в интервю за в. "24 часа": Обезщетението за безработица трябва да е поне 17 лв. на ден

- Г-н Димитров, правителството включва 4,5 млрд. лв. в борбата с коронавируса, достатъчни ли са те и не закъсняха ли?

- В първоначалния етап имаше колебание какъв да бъде размерът на мерките за подкрепа на икономиката и населението. Този ресурс, който е отделен и от бюджета и от европейските програми, е значителен и има съизмерими стойности с тези на повечето държави-членки в ЕС. Заедно с привлечения ресурс от банковата система той ще надмине 6 млрд. лв., което е над 5% от БВП. Смятам за задоволителни тези първи стъпки. В много области това беше направено своевременно, но в други закъсняха. Забавиха се средствата за ликвидност към малките фирми, много от тях към настоящия момент едва издържат и все още не са получили възможност за свеж ресурс. Банковата система малко се забави с реакцията, независимо, че говорят вече от две седмици за тези мерки, които са крещящо нужни, за да има живот във фирмите.