Пламен Димитров пред БНТ: Минималното обезщетение за безработица да стане 17 лв. на ден

КНСБ ще поиска през следващата година да има 20% увеличение в тези бюджетни системи, в които служителите не са получили увеличение за работата си на първа линия в условията на пандемия. За общинската администрация имаме уверението на финансовия министър, че ще получат 20% увеличение на заплатите, увери в студиото на "Денят започва" президентът на КНСБ Пламен Димитров.

"Ще искаме също актуализиране и увеличение на пенсиите. Очакваме нарастване с около 20% на минималната пенсия и с около 240 лв. до 1440 лв. на максималната пенсия. Както и по-отчетливо увеличение на ниските пенсии, които са под прага на бедност - 369 лв. Бяхме предложили 10-процентно увеличение", каза Димитров.

Той е категоричен, че от 2021 година трябва да се дадат допълнително средства за тези, които няма да могат да покрият своите нужди за евентуална превенция от заразяване.

Пламен Димитров в Бургас: Безлихвени заеми от държавата могат да подкрепят общините, натрупали дефицит

Община Бургас е с дефицит от 15 млн. лева заради спада на приходите от местните данъци и такси, предизвикан от ковидпандемията. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров пред бургаските медии, след като по-рано днес се срещна с кмета Димитър Николов.

„Картината е сериозна и стряскаща дори и за големите общини. Положението не е никак розово и за община Несебър, където също бях. Кметовете потвърдиха, че заради спадовете в приходите, като цяло общините отиват на минус. Градоначалниците на тези администрации трябва да намерят начин и да вържат двата края, тъй като общинските бюджети, за разлика от републиканския, не могат да завършат на минус. По тази причина вече коментираме едно общо предложение да се намери механизъм, в който държавата временно, безлихвено да финансира дефицитите с хоризонт 2021 година“, коментира Пламен Димитров.

Ася Гонева в интервю за БТА: КНСБ предлага минималната пенсия да стане 300 лева, максималната - 1440 лв., а всички пенсии между 300 и 369 лв. да се увеличат с 10%

КНСБ предлага пакет от промени, които ще доведат до увеличаване на всички пенсии в България. С предложенията ще се постигне минимална пенсия от 300 лева, максимална пенсия от 1440 лева, 10 на сто увеличение на пенсиите от 300 до 369 лева и 5 на сто на останалите. Това каза в интервю за БТА националният секретар на КНСБ Ася Гонева. 

КНСБ предлага от 1 януари 2021 г. да се увеличат базовите параметри на входа на системата, като увеличението е на основата на процентното увеличение на минималната работна заплата, заложено от правителството с 6,56 на сто.

Предложението на синдиката е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се да стане от 610 лева на 650 лева, както е планирано, минималният осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите да стигне поне 450 лева, тъй като по думите на Ася Гонева, в момента няма политическа воля да стане 650 лева, както е редно според синдикалистите. Максималният осигурителен доход също да бъде вдигнат с 6,56 на сто, което го качва на 3200 лева.

По думите на Гонева с тези промени ще има приличен ефект върху приходите - около 80 милиона лева.

Пламен Димитров пред БНТ: Демократичният протест е изконно право

 - Подкрепяте ли протестите?

- Все едно да питате дали подкрепяме политическите партии. Има много хора и много искания на площада. Демократичният протест е изконно право и ако някой го поставя под съмнение, не е демократ и няма място в нашите институции. Няма как някой да се обяви против хора, които свободно и с тяхната воля са излезли да кажат какво искат.

 От тази гледна точка, базата за този протест, според нас, е социална. Това, че в София в момента са излезли 15 или 20 хил. души, никой не знае колко точно, но едно сериозно множество, значи само, че исканията им трябва да бъдат чути. Че властта трябва да си отвори ушите и да слуша какво иска площадът. А всъщност исканията на много от хората са да живеят по-добре. Казано съвсем просто значи – социални искания, доходи, работни места, гаранции за техния малък бизнес. Неща, които може би са известни, но може би не се случват по най-правилния начин, след като хората са недоволни.

Веднага трябва да кажа, че нашата декларация от вчера с работодателите е за ненасилие. Най-важното изречение в нея е, че ние апелираме към всички, които са на площада, правоохранителните органи, провокаторите, има и такива, видяхме ги  и вчера – с качулки и без качулки, да бъдат изведени от площада, за да не опорочават протеста и да не допускаме каквото и да е насилие, защото това не е в рамките на демократичните практики. Как ще се развие протестът, зависи и от институциите, доколко ще седнат на масата и ще чуят това, което искат хората.

Вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов в интервю за в. "Дума": Промените в КТ трябва да са съобразени с липсата на кадри и с приети международни актове

 

- Г-н Христов, сега, когато има фалити, безработица, задължителни отпуски, бедност, правителството реши да прави промени в Кодекса на труда, вместо да предложи нови мерки за излизане от кризата. Как гледа КНСБ на подобна намеса в трудовата конституция, май я приема? 

- Още по времето на бившия министър на труда Бисер Петков бяха сформирани две работни групи, а работни разговори имаше още от края на 2018-а. Коалиционното правителство на ГЕРБ е заложило в своята политическа и управленска програма промени в КТ за работното време и социалния диалог, затова се стигна до този законопроект. Той вече мина през Комисията по трудово законодателство в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В него обаче има текстове, които противопоставят социалните партньори. На първо място са въпросите, свързани с колективното договаряне. Има съпротива срещу разпростирането на колективните договори, сключени на секторно и браншово равнище, което не е в унисон с другото виждане на работодателите. 

- Доста е робовладелческо искането на бизнеса за 300-часов извънреден труд, вместо досегашните 150 часа. Ще го допуснете ли?

- Тези договорки няма да имат действие спрямо всички работници и служители в съответните браншове и отрасли, ако го няма разпростирането на колективните договори. Боричканията около това не са от вчера. Очевидно процесът с колективното договаряне върви трудно, малко мудно, има съпротива основно от бизнеса. Как ще процедира държавата, ще видим.