КНСБ внесе в социалното министерство подписите на 101 хил. работещи българи за промени в трудовото законодателство

 

  • IMG_4701
 

101 586 подписа на работещи българи, събрани в рамките на Национална акция на работеща България „Заедно да защитим труда си!“, бяха внесени днес в Министерството на труда и социалната политика от президентите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ Пламен Димитров и Димитър Манолов и председателите на индустриални федерации към двете конфедерации.

Акцията започна през октомври миналата година заради натрупани проблеми и сигнали за нарушения, свързани с работното време. Целта на подписката е да се инициират промени, които да доведат до увеличаване на заплащането на нощния труд, да се въведе сумарно изчисляване на работното време само за производства с непрекъсваем режим на работа и да се гарантира реалното заплащане на извънредния труд в България.

Пламен Димитров представи исканията, залегнали в подписката, на министър Деница Сачева. Тя има за цел да направи по-ясен гласа на българските работници, че проблемът с нощния труд, с извънредния труд е нетърпим, обясни той и напомни, че за решаването на тези проблеми има съгласие и в подписаното миналата седмица Национално тристранно споразумение с работодателите и правителството.

Междувременно за нощния труд бе намерено решение, макар и временно, според нас, посочи Димитров по повод на предложеното увеличение на размера му до 0,15 на сто от минималната работна заплата за всеки отработен час или не по-малко от 1 лв. Тази промяна ще влезе в сила от 1 януари догодина. Нашето искане е цената на нощния труд да е обвързана с основната, а не с минималната работна заплата, каза Димитров.

С подписката се настоява още сумираното изчисляване на работно време да важи само за производства с непрекъсваем /непрекъснат/ технологичен режим на работа, както и увеличение на заплащането на положения извънреден труд на 75%  в почивни дни и 100%  по време на официални празници.

Тези 100 хил. подписа показват, че има проблем. В момента режимът за организиране на работното време противоречи на Конвенция 1 на МОТ и на директивата за работното време, която не допуска работната седмица да е 56 часа, както е в момента при непрекъсваем работен процес, обясни вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов. До сряда конфедерацията ще предостави на министър Сачева всички аргументи по заложените в подписката искания.

Сачева напомни, че социалното министерство вече е предложило промени в Кодекса на труда. „Диалогът по промените ще продължи, тъй като темите, свързани с работното време, с отпуските и с почивките са едни от  важните по отношение на регулацията на пазара на труда“, каза тя. 

В подписката, която продължи до края на януари, но внасянето й се забави заради кризата с COVID-19, се включиха работещи от леката, добивната промишленост, енергетиката, металургията, водоснабдяването, транспорта, военната промишленост, хранително-вкусовата, земеделието, горското стопанство, строителството, туризма, химическата промишленост, образованието, държавната администрация, сектора на сигурността, съобщенията, културата и др.

Мотивите за провеждането на акцията

Продължителната работа при специфични условия и рискове за живота и здравето на работниците влияе върху личния и семейния живот, претоварва и стресира и създава несигурност при работа и несправедливост при заплащането на извънредния и нощния труд.

Все повече расте недоволството и се увеличават сигналите на работници и синдикални представители, свързани с разпределението на работното време, неосигуряване на задължителните почивки, нерегламентирано полагане и прикриване на извънреден труд с "компенсации" и неговото неплащане с определеното в закона или КТД увеличение.

Неспазване на регламентираното работно време е основно нарушение наред с тези по заплащането на труда, което Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" установява с проверките на трудовите и осигурителните отношения. Над 50 % от извършените нарушения във всички сектори, санкционирани от Инспекцията по труда са свързани пряко или косвено, с нарушения на работното време.

Има случаи, при които нарушенията дори не могат да се установят от проверките на контролните органи, а издадените предписания и актове показват само айсберга на проблема - порочни практики в прилагането на сумираното изчисляване на работното време, дежурства (времето на разположение) и несправедливо отчитане и заплащане на полагания извънреден труд.

Безразборното и лишено от основания, ясни критерии за допустимост, прилагане и контрол на сумираното изчисляване на работното време, във всички производства и икономически сфери, даде път за прикриване на такива нарушения.

Затова допринесе промяната в правната уредба, касаеща по-свободен режим при организацията на работното време, както и тълкуванията, които се правят. В резултат се стигна до несъответствие и нарушение на Конвенция № 1/1919г. на МОТ за работното време, ратифицирана от България 31.10.1921г. и Директивата 2003/88/ЕО за организацията на работното време, с което се позволи работната седмица да не е до 48 ч., а до 56 ч.

Въвеждането на сумираното изчисляване на работното време се превръща в проблем за редица предприятия от индустриалния сектор, от търговските вериги, хотелиерството и ресторантьорството, от транспорта, услугите, включително и за публичния сектор и държавните служители и т.н.