Д-р Христов-отворено писмо-министър-председател - Четвъртък, 1-19-2006

Уважаеми г-н министър-председател,
Още от 1 януари Новата 2006 г. започна с нови ценови удари и тежести за хората заради повишените акцизи на горива, алкохол и цигари; билети за ж.п.транспорта; брашно и хляб; данъци и такси за жилищни имоти... След задълбочения анализ, който аз и екипът ми направихме на...

Уважаеми г-н министър-председател,
Още от 1 януари Новата 2006 г. започна с нови ценови удари и тежести за хората заради повишените акцизи на горива, алкохол и цигари; билети за ж.п.транспорта; брашно и хляб; данъци и такси за жилищни имоти... След задълбочения анализ, който аз и екипът ми направихме на програмата на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност и на бюджета на държавата за 2006 г., смятаме, че заложените в тях подоходна, данъчна и осигурителна политики няма да доведат до по-справедливо разпределение на плодовете на икономическия растеж. Зимата ще бъде много тежка за хората на наемния труд, за безработните, за българските пенсионери.
Според БНБ още през първото тримесечие на 2006 г. инфлацията на годишна база ще надхвърли 8%, а пенсиите и повечето заплати вероятно ще нараснат с не повече от 5% в течение на годината.
2006 г. определено ще допринесе за влошаване на жизнения стандарт и се безпокоя, че това ще усили европесимизма на българите с непроменен социален статус. Излишно е точно на Вас да припомням факта, че 2006-та е решителната за присъединяването ни към ЕС година, а доходите на огромна част от населението ще продължат и през тази година да изостават значително от европейските стандарти. Знаете не по-зле от мен, че има много рискове за България в процеса на присъединяването като страна с драматични доходи на населението.
В намеренията на Вашето правителство да подобри жизнения стандарт и да осигури благосъстояние на хората не става ясно дали то се ангажира в близко бъдеще да разработи нова и съизмервана с ЕС подоходна политика, в която да намерят отговор и предложенията в синдикалния Меморандум от преди изборите.
Ангажиментът минималната заплата да се увеличава веднъж годишно, без да е обвързана с издръжката на живота и линията на бедност, не е сериозен. Предизвиква неодобрение заложеното в тригодишната бюджетна прогноза – добавяне ежегодно на по 10 лв., така че да се постигне “лев на час” след четири години. Ниското ниво на минималната заплата ще демотивира хората на наемния труд в България и те ще потърсят реализацията си в чужбина. Така най-малкото няма да има смисъл и мотивация на човека за реализация на труда. Афишираният резултат 12-15% реален ръст в края на 2009 г. намираме за недостатъчен и неадекватен на постигнатия и очакван икономически растеж, на планираното и бъдещо поскъпване на живота.
Необходимо е, правителството активно да участва в ежегодно национално трипартитно договаряне на минимален процент за нарастване на трудовите възнаграждения, поне от 2007-ма, отчитащ инфлацията и производителността.
Г-н министър-председател, отнасям се с уважение към Вашата изключителна ангажираност, заради която не успяхме да говорим по тези проблеми. Позволявам си, обаче, да Ви припомня разговорите, които преди регулярно провеждахме в качеството Ви на лидер на БСП, още преди последните парламентарни избори, както и ангажимента, който поехте – за подписването с автентичните социални партньори на Пакт за икономическо и социално развитие на България. Този пакт трябва да даде визията за развитието на страната през 4-те години на Вашето управление, с ясна икономическа и социална обвръзка. Така са правили, например, ирландците, за да излязат от кризата. Така са правили и много други европейски държави, още в следвоенния период.
За съжаление, предложението ни за сключването на такъв пакт у нас остана недооценена и не докрай разбрана.
Уважаеми г-н министър-председател, обръщам се към Вас с апел - оздравете и подредете ефективния социален диалог в България! През диалог между държавата, работодателите и синдикатите в страните от Европейския съюз се взимат всички ключови за тези страни решения. Необходимо е, налага се и в България това да става така – не с политика на “тъмно” и с информирането ни “след после”, а с активното участие на социалните партньори.
Умолявам Ви - не загърбвайте проблемите на хората! Това не може да бъде простено! Неведнъж съм казвал, и искам да Ви го припомня, че ако българските политици не натрупат значима обществена култура и ако не обърнат политиката в служба на хората, България никога няма да бъде истински свободна и демократична държава. А иначе хората явно лесно се поддават и вярват на красиви предизборни обещания, които след изборите се превръщат в откровени лъжи. Да не забравяме, че и 2006 г. е изборна година – предстои отговорният избор на държавен глава.
Ние сме конструктивен партньор на всяка власт – политиците идват и си отиват, синдикатите остават! Ако дневният ред на управляващите е дневният ред на обществото, ако се вслушват в гласа ни, тогава се постигат добри неща на масата на преговорите. Иначе – на борба, като на борба. Не можем да стоим със скръстени ръце, когато сме на опашката по доходи, когато има да се върши толкова работа!
От доста години у нас социалните политики са фрагментарни - “на парче” и за жалост следват и догонват събитията, а не ги предвиждат и управляват. Да не говорим, че с последните действия и решения на изпълнителната власт у хората остава усещането за съществуването на неформална коалиция между правителството, МВФ и капитала. Информирам Ви, че в нарочно писмо до управляващия директор на МВФ г-н Родриго де Рато и Фигаредо поисках Фондът да преразгледа политиката си по отношение на социалните аспекти на развитие на България и очаквам спешна среща още през януари с мисията на МВФ за страната.
Освен големия въпрос за заплатите, остават нерешени и редица други ключови въпроси - за условията на труд, за размера на пенсиите, за неизплатените заплати, за стабилизиране на системите на здравеопазването и образованието...Докога хората в тази страна ще получават заплатите си след протест и уличен натиск? Кога ще заживеят достойно, с достойни заплати като колегите си от ЕС? Трябва да се приеме подзаконов нормативен акт за въвеждане на задължително застраховане за риска “трудова злополука” и адекватното овъзмездяване при смърт, инвалидност и временна нетрудоспособност, предизвикани от трудови злополуки.
Не успяваме все още да наложим виждането си за начина, по който могат и трябва да се решат въпросите с т.нар. преносимост на допълнителното възнаграждение за “клас” прослужено време и това за работа във вредни и опасни условия на труд. За жалост българските работодателски организации са готови само на премахване на една или друга нормативно обусловена намеса на държавата в заплащането на труда. Но са абсолютно неготови, дори смея да мисля, неспособни да се ангажират с регулирането на подобни въпроси по пътя на колективното договаряне и поемането на сериозни отговорности и ангажименти. Отново се проявяват тенденции за либерализиране на трудовото законодателство и то най-вече в посока за разширяване на възможностите на работодателите да съкращават персонал. Ще продължава да нараства личната осигурителна вноска.
Уважаеми г-н министър-председател, няма обяснение силното противоречие между темповете на желания икономически растеж и подобряване на жизнения стандарт в тази страна. Координационният съвет на КНСБ взе решение за започване на допитване до всеки член за участие в национални или регионални протестни и стачни действия. Заявявам Ви най-отговорно като лидер на най-голямата обществена организация в страната, че ще застана до всички, които отстояват справедливи социално-икономически искания – с диалог, с аргументи и ако се наложи – и с борба!

18.01.2006 г.