Д-р Желязко Христов-учители-писмо до министъра на образованието - Четвъртък, 3-23-2006

Предоставяме на вашето внимание пълния текст на писмо на председателя на КНСБ д-р Желязко Христов до вицепремиера и министър на образованието и науката доц. Даниел Вълчев:

Уважаеми Г-н Вълчев,

Отнасям се с респект към намерението Ви да осъществите дълбока реформа в сферата на образованието, основаваща...

Предоставяме на вашето внимание пълния текст на писмо на председателя на КНСБ д-р Желязко Христов до вицепремиера и министър на образованието и науката доц. Даниел Вълчев:

Уважаеми Г-н Вълчев,

Отнасям се с респект към намерението Ви да осъществите дълбока реформа в сферата на образованието, основаваща се на съгласувана със социалните партньори дългосрочна стратегия. Убеден съм, че в центъра на промените ще стои българският учител. Този, чийто авторитет всички ние като граждани, като общество, а и Вие като университетски преподавател и Министър, трябва да пазим и издигаме.
Г-н Министър, сериозно съм разтревожен от все по-често появяващи се в публичното пространство твърдения, които петнят доброто име и достойнството на учителската професия. Считам, че е недопустимо от отделни изолирани случаи да се правят и тиражират в публичното пространство оценки и обобщения уронващи престижа на тези без, които реформата в образованието е невъзможна.
Не приемам лековати изводи, че: учителите по различни причини “отсъстват” от учебни занятия, поради заболявания, които “в действителност не съществуват”, че те твърде свободно използват възможностите за получаване на документи за временна нетрудоспособност, с което оправдават своите отсъствия. Основателно е да се запитаме дали това действително е така.
Някои проучвания на здравето на учителите показват, че през последните години се наблюдава непрекъсната тенденция за увеличаването на заболеваемостта и болестността на учителите и това довежда до увеличаване на временната и трайна нетрудоспособност. В този смисъл твърденията, че “отсъствията са неоснователни” най-малко не почиват на фактите за действителното състояние.
През последните години под влияние на различни фактори обективно се наблюдава сериозно увеличаване на психо-емоционалното напрежение на учителите, на стреса на работното място и на “синдрома на изпепеляването” (Бърнаут).
Тези състояния водят до увеличаването на някои заболявания с психо-соматичен механизъм на възникване, като: повишено артериално налягане, исхемична болест на сърцето, язвена болест на стомаха, панични разстройства, депресии и др.
Данните от проучване на КНСБ, извършено през 2005 г. с модерна методология, показват, че учителите в сравнение с други професии изпитват най-силно въздействието на отрицателните обществено-икономически и професионални стресогенни фактори. Едновременно с това перманентното присъствие на учителя в човешки съобщности го прави уязвим на вирусни инфекции, а не рядко поради неотоплени училища и на остри простудни заболявания. Напоследък се наблюдава увеличаване на стресогенното действие на някои фактори свързани с професията и организацията на работния процес, като: агресивност на учениците, намаляването на уважението към професията, допълнителни изисквания за увеличаване на определени видове знания и умения, нисък размер на трудовите възнаграждения и др. Това доведе до увеличаването на симптомите, характеризиращи афективните и депресивни форми на професионалния учителски стрес. Средно един учител съобщава за наличието на 5-7 симптома на емоционално напрежение (като неспокоен сън, лоша концентрация, невъздържаност, трудно съсредоточаване, избухливост и др.)
При 40% от учителите се установява високо и много високо ниво на стрес, което показва, че при 20% от тях е налице синдром на изпепеляване, т.е. психо-емоционално изтощение и ниска степен на удовлетвореност от професията. Високото ниво на психо-емоционалния професионален стрес детерминира появата на множество психо-соматични симптоми и състояния, като: повишено артериално налягане, главоболие, световъртеж, треперене на пръсти и др.
Освен това, един учител средно има по две хронични заболявания, т.е.такива, които той непрекъснато “ще носи” в продължение на целия си живот. Високата заболеваемост и болестност, които основно са свързани с професията нарушават трудоспособността на учителите. Това е обективното обяснение за техните отсъствия.
Това състояние на здравето на учителите изисква определени действия от страна на държавата с оглед намаляването на психо-емоционалния стрес, а оттам и на тяхната заболеваемост и болестност.
Посочените факти водят до извода, че учителите отсъстват от учебни занятия, защото са болни, а не защото имат възможност документално да оправдават отсъствие.
Всяко отношение към учителите, което не е основано на факти, и което не е обърнато към решаването на проблемите свързани с тяхното здраве е проява на неуважение.
Искрено се надявам, че за да се състои реформата в българското образование са необходими не само професионализъм, отговорно отношение и диалогичност, но и любов към българския учител.
Като министър Вие имате не само отговорността, но и задължението професионално да анализирате състоянието на системата, в т.ч. и на човешки фактор в нея.
Да не се допускат прибързани оценки и несъобразяване с мнението на социалните партньори.
Другото носи риск. Риск за реформата, риск за бъдещето на нацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КНСБ:
/д-р Ж.Христов/