КНСБ настоява за оттегляне на законопроекта за принудително прехвърляне на т. нар. спящи акции

КНСБ настоява проектът на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, да бъде оттеглен, след което разпоредбите му да бъдат обсъдени и преработени съвместно със социалните партньори и страните, които са пряко заинтересовани.

Тази позиция бе изразена днес по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и в изпратено писмено становище (с текста му можете да се запознаете тук).

Според КНСБ предлаганите законови решения в проекта въвеждат нови и непропорционални административни тежести и финансови задължения за собствениците на акции. Принудителното преместване и служебно прехвърляне на акциите по подсметки на инвестиционни посредници въвежда ежегодно таксуване (след изтичане на предложения гратисен период) в тежест на самите акционери. Освен това, не е направена никаква оценка на действащите такси и процедури като фактор за липсата у акционерите на икономически интерес да се разпореждат сами със своите акции.

Предлаганият законопроект неправилно поставя тежестта на негативите на капиталовия пазар в България и неговата регулативна рамка върху акционерите и липсата им на интерес. В този смисъл, КНСБ откроява следните слабости и действителни причини за състоянието на капиталовия пазар в България, а именно:

  • Наличието на неподходяща нормативната уредба и честата й промяна;
  • Технологичните и финансови бариери за унаследяване акциите на починали лица;
  • Липсата на механизъм за идентифициране и уведомяване на акционерите за възможностите за реализиране на правата им, вкл. разпределение на дивиденти, участия в общи събрания и т.н;
  • Липса на публичен регистър;
  • Липса на възможност за електронна идентификация и отдалечено управление.

            Върху тях трябва да бъде концентрирана каквато и да е промяна в тази сфера. В настоящия законопроект не виждаме подобна заявка. Той не е съобразен със Закона за публично предлагане на ценни книжа и действието на новоприетия Закон за публичните дружества, който регламентира начина на формиране управлението на дружествата с държавно участие. Неясен е и правният характер на предлагания фонд и управляващ комитет, който сериозно е доминиран от представители от Министерство на финансите. В този дух, като допълнителна критика, трябва да подчертаем, че в състава на управляващия комитет не е предвидено участие на национално представените синдикати (чл. 9, ал. 2 от Законопроекта). За нас, предложената конфигурация категорично би била предпоставка за конфликт на интереси, субективизъм при вземане на решенията и корупция. 

КНСБ предлага:

(1) Трябва да се предвиди ред, по който ще се извършва идентификацията и информирането на лицата титуляри на неактивни лични сметки, които са извън клиентските регистри при член на „ЦД“ АД. Последното е задължително да бъде уредено на законово ниво, поради предвижданата промяна на собствеността в определен срок след служебното прехвърляне на притежаваните от тях ценни книжа в инвестиционен фонд (чл. 14, ал. 1 от Законопроекта);

(2) Трябва да се изясни правната фигура на предвидения инвестиционен фонд, както и да се въведат ясни правила, по които ще се извършва оценката и обратното изкупуване на дяловете. Този инвестиционен фонд следва да бъде определен като публично дружество по Закона за публичните дружества, тъй като позоваването на ЗДКИСДПКИ не е подходящо за изпълнение на предвидената в законопроекта функция на фонда. Възможно е дори да се обмисли вариант за създаването на два фонда, като по този начин ще се предостави избор дали и в кой от тях хората да внесат доброволно акциите си или да ги оставят там, където са и в момента;

(3) Трябва да се предвидят допълнителни критерии, по които се прави преценката дали дадена сметка е неактивна (правото на разпореждане с ценни книжа), като се отчетат наличието на достатъчно информация у акционерите и упражняване на права (участие в управлението, общо събрание на акционерите, право на дивидент и други), освен извършването на разпоредителни действия;

(4) Необходимо е да се изравни  начинът на уреждане съхранението на акции, притежавани в публични и непублични дружества, тъй като в предлагания законопроект се въвежда задължение за сключване на договор с член на ЦД за съхранение на ценни книжа само за дружествата с търгувани акции. Ред за служебно прехвърляне на притежавани от държавата и общините акции следва да бъде предвиден  при съобразяване разпоредбите на Закона за публичните дружества;

(5) Трябва да се изработи надлежна процедура за избор на инвестиционен посредник, по чиято клиентска подсметка ще бъдат служебно прехвърлени ценните книжа, както и ясен адресат на задължението и механизъм за оценка на акциите, вкл. по отношение таксите за управление и разходите за сметка на акционерите;

(6) Трябва да се съобрази предлаганият законопроект с императивни разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, като определи наличието на необходимите информация и гаранции за акционерите при предоставяне на информация на КФН за наличности по сметки, на притежатели на ценни книжа при съобразяване на Закона за защита на личните данни;

(7) Трябва да се предвиди участието на представители на национално представените синдикати в т.нар. „управляващ комитет“, в чиито правомощия се включва изборът на управляващо дружество на инвестиционния фонд, който ще емитира дялове срещу служебно прехвърлените акции по неактивни сметки, както и въвеждане на механизми за избягване на конфликт на интереси с представителите на инвестицонните посредници.

На заседанието социалните партньори обсъдиха и проект на Постановление на МС за допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Тя засяга определянето на полагащия се размер на платения годишен отпуск при прекратяване на трудовото правооношение. Създава се ал. 4 в чл. 42 на наредбата, с която се определя, че броят дни неползван платен годишен отпуск, който подлежи на обезщетяване, се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

Становището на КНСБ е, че предлагането допълнение се подразбира от разпоредбата на чл. 224 КТ. „Новото предложение всъщност не е нещо ново в трудовите правоотношения в сравнение със сега действащата правна уредба и според нас не създава някакви проблеми, поради което бихме могли да го подкрепим“, се казва в позицията на КНСБ. С пълния й текст можете да се запознаете тук.