КНСБ подкрепя усилията за присъединяване на България към ERM II

Във връзка с напредването на дебатите за влизане на България в механизма за обменните курсове (ERM II) КНСБ изразява отново своята положителна оценка към този процес. Макар и с известно закъснение, предстои страната ни да влезе в т.нар. „чакалня“, която ще я доближи с една стъпка по-напред към дългосрочната цел - присъединяването към Еврозоната.

През последните дни сме свидетели на поредните спекулации и насаждане на негативизъм и апокалиптични очаквания сред обществото относно членството в ERM II. В тази връзка подчертаваме необходимостта от достоверно и подробно информиране на обществеността за поетите ангажименти и необходимите действия, за да бъде постигнато то чрез изпълнение на определени критерии.

КНСБ настоява за оттегляне на законопроекта за принудително прехвърляне на т. нар. спящи акции

КНСБ настоява проектът на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, да бъде оттеглен, след което разпоредбите му да бъдат обсъдени и преработени съвместно със социалните партньори и страните, които са пряко заинтересовани.

Тази позиция бе изразена днес по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и в изпратено писмено становище (с текста му можете да се запознаете тук).

Становище по ЗИД на Закона за държавните резерви и военновременните запаси

 Относно: Създаване на „Държавна петролна компания“ и уреждане на принципите на нейното функциониране.

Внесеният наскоро законопроект в НС за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси предвижда създаването на „Държавна петролна компания“. По същество това е сериозна микроикономическа реформа, която ще окаже влияние не просто върху конкретния отрасъл, но и върху всички останали. Според данни на отделни браншови организации, в резултат на нелоялната конкуренция на този пазар, в малките населени места са закрити 700 бензиностанции през последните няколко години и са освободени от работа над 2 500 души. Освен това, броят на заетите в този отрасъл надвишава 50 000 души. В този смисъл, предвид важността на предвидения закон, считаме за необходимо да се включим в публичните дебати по темата.

Според КНСБ, отчитайки изложените мотиви на Министерски съвет в законопроекта, става въпрос за публично признаване, че проблем с конкуренцията на пазара на горива в България съществува.  Видимо от тези мотиви, за нас става ясно, че съобразно настоящите разпоредби и норми, държавата е в невъзможност да осигури нормално функциониране на пазарните взаимоотношения между икономическите субекти в този отрасъл.

Становище по Специфичните препоръки на ЕК към България

 Пандемията и последвалата криза сложиха дълбок отпечатък върху политиките на държавите членки и на ЕС като цяло. Много точна е оценката на Валдис Домбровскис в това отношение. „Коронавирусът ни удари като астероид и образува кратер в европейската икономика. Настоящият пролетен пакет от европейския семестър беше преработен и рационализиран, за да даде насоки на нашите държави членки, докато си проправят път в напрегнатата обстановка”.

Европейски семестър 2020 стартира със зимния пакет документи, в който Годишната стратегия за устойчив растеж и Проектът на съвместен план по заетостта отбелязаха положителни тенденции в развитието на българската икономика. Те бяха потвърдени и във февруарския Доклад на Комисията за България, когато страната ни за пръв път бе извадена от списъка на държавите с макроикономически дисбаланси. През изминалите близо 10 години уязвимостта на финансовия сектор се съчетаваше с висока задлъжнялост и необслужвани кредити на корпоративния сектор. Последователно провежданата политика, както и благоприятната макроикономическа среда сведоха до минимум риска от макроикономически дисбаланси – признанието и успехите в тази сфера са безспорни. В същото време не можем да не отбележим, че добрите макроикономически и фискални резултати не бяха оползотворени в нужната степен, за да се преодолеят бедността, социалното изключване и дълбоките неравенства, които поддържат трайни и тежки социални дисбаланси.

КНСБ се противопоставя на предложението за принудително прехвърляне на акции, придобити срещу инвестиционни бонове

КНСБ заявява следната позиция по Проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане на 13.05.2020 г.:

За целите на проекта

Цели на предлагания проект са: прехвърляне на ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар, включително на акциите, придобити срещу инвестиционни бонове, държани по лични сметки към клиентски сметки при член на „Централен депозитар“ АД и идентифициране на притежателите на акции, придобити срещу инвестиционни бонове, които не са допуснати до търговия на регулиран пазар и последващо прехвърляне на същите, държани по неактивни лични сметки, при липса на идентификация на притежателите им.

И в двата случая става дума за поименни обикновени акции, които са финансов инструмент за собственост, от която произтичат права -  правото на глас и свързаните с него права на членство, имуществени права, каквито са правото на дивидент и правото за закупуване на акции при увеличаване на капитала. Последното е законово гарантирано за притежателите на акции, допуснати до търговия на регулиран пазар. По същество обикновените акции са част от собствеността върху юридическо лице - акционерно дружество, с всичките му активи и пасиви. С притежаването им се удостоверява не само собствеността върху дял от собствения капитал, но и върху цялото имущество на акционерното дружество, разделено на броя на акции, които се намират в обращение. Те са безсрочни и никой не може да каже каква би била тяхната цена в дългосрочен времеви хоризонт. Разпореждането с тази по същество частна собственост (каквито са и други финансови активи като облигации, банкови депозити и пр.) без волята и съгласието на титуляра, е в рязко противоречие с принципа на неприкосновеност и сигурност, гарантирани от Конституцията на Република България.