Издръжка на живота през март 2012

Издръжката на живот на 1 лице от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на м. март достигна 547.40 лв. или общо този тип домакинство месечно трябва да разполага с 2 189 лв., за да покрива задължителните си разходи за жилище, да се храни, облича и почива спрямо нормалните български стандарти. На годишна база абсолютната стойност на издръжката на живот нараства с над 19 лв., а средно за 4-ри членно домакинство с около 77 лв. Темпът на нарастване на издръжката на живот през месец март е с 2.0 % спрямо месец декември 2011 г., а спрямо същия период на миналата година е с 3.6 %.

 

Темпове на нарастване на издръжката на живот през МАРТ (в %)

При база:

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

Декември, предх. година

5.0

1.6

2.3

1.7

4.1

1.0

3.5

1.1

1.7

3.3

2.0

Март, предх. година

11.7

2.0

9.0

3.6

10.8

5.5

15.6

6.8

2.1

8.0

3.6

Основните фактори, които повлияха върху нарастването на издръжката на живота през март 2012 г. са:

  • Въвеждане на акциз върху природния газ за стопански нужди от 1 януари и повишение на акцизните ставки върху дизелово гориво, газьол, керосин;
  • Поскъпване на петрола в световен мащаб, което се отрази на цените на горивата на българския пазар;
  • Увеличение на цените на природния газ (с 4.34% от 1 януари т.г.), на транспорта, на горивата, на питейната вода, на услугите и др.
  • Намаляващо селскостопанско производство, съпроводено с повишаване на цените на продукти и фалити на фирми, поради вложени значителни средства, за да се отговори на изискванията на европейските директиви.

Очакванията са да продължи тенденцията на поскъпване до края на годината в следствие на прекия и косвен ефект от поредното увеличение на цените от 1 април т.г. на природния газ (с нови 12.73%, а кумулативното увеличение на цената за двете тримесечия е с над 17%), топлоенергията (между 4-12%), на електроенергия от 1 юли т.г. (с около 10%). Това на практика рефлектира, както върху бизнеса, така и върху населението, защото от една страна, се очертават поредните проблеми пред дейността на фирмите, резултат от нарастването на производствените разходи и разходите за издръжка,  а от друга страна, подобни ескалации са силно обезпокоителни за българските домакинства и трудно могат да бъдат понесени, на фона на задържане на доходите и спад на покупателната способност.

В групата на хранителните стоки от началото на година се наблюдава тенденция на покачване на цените. Поскъпването общо при хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия през І-то тримесечие е с 2.6%, а в годишен план ръстът е от 2.7%. По отношение динамиката на цените в отделните стокови групи заслужава да се отбележат следните по-важни факта:

Първо, през наблюдавания период се отчете рекордно висок скок при цените на яйцата. Средното поскъпване спрямо декември миналата година е с 38.5%, а на годишна база с 50%. Това даде своя съществен отпечатък върху общото нарастване на разходите по издръжка на живота, достигайки относително тегло от 0.9% в структурен разрез ( при 0.6% за същия период през 2011г). Важно е да се отбележи, че периода на регистрация съвпада със стабилизиране на цените и лек низходящ тренд в сравнение с началото на месец март.

Второ, предвеликденски и обичайно за нашата действителност поскъпнаха, спрямо предходното тримесечие:

  • козунакът с 28.6 %;
  • агнешкото месо с 8.8%.

Трето, пресните зеленчуци излязоха на пролетния пазар с високи ценови равнища. Освен сезонността влияние оказва и слабото производство от оранжериите у нас. Ценовият скок е твърде висок за първото тримесечие на годината – средното поскъпване спрямо декември миналата година е с 15.3%. На годишна база се наблюдава спад на цените от 7.6%, но при някои традиционни за сезона зеленчуци, като краставици, спанак и др., поскъпването спрямо същият период на миналата година е между 12.5% и 19.7%.

Четвърто, в групатаЖивотински и растителни масла” е регистриран ръст на цените с 0.8%. След трайното задържане  на цената на слънчогледовото олио през последния месец, отново се наблюдава повишение с 1.5% спрямо месец декември 2011 г. , но все още цените остават под нивата от същия период на миналата година .

Пето, поскъпване е регистрирано в групата „Мляко и млечни продукти” с 1.0%, като при млеката средно е с 1.3%, а при сирената - средно с 0.7%.

Шесто, в следствие от тази ценова динамика като цяло са поскъпнали Храната и напитките в ЗОХ – средно с 2.1% за тримесечието и с 4.1% спрямо аналогичния месец на предходната година. Това е естествена реакция на поскъпналите суровини и стоки, постъпващи за преработка и продажба, но и като следствие на повишените разходи за издръжка, като транспорт, горива  и др.

При нехранителните стоки и услуги средното поскъпване за тримесечието е с 1.5%, а на годишна база – с 4.5%. По-характерни ценови покачвания през тримесечието са регистрирани в следните групи и позиции:

  • Наблюдава се тенденция към трайно покачване на разходите, свързани с поддържането на жилищата, отопление и осветление. За едногодишен период „Жилищните наеми и разходите за поддържане на жилището” са нараснали с 2.4%, а тези за „Осветление, отопление и енергия” – със 7.0%. Това поскъпване се дължи основно на рязкото покачване през І-то тримесечие на твърдите горивата за отопление, като поскъпването на въглищата е с 12.3%, на дървата за горене с 5.7%, на газ «Пропан –бутан» с 6.8%.  В структурен разрез общото нарастване на разходите по издръжка на живота достигна относителен дял от 12.3%.
  • Като цяло в групата „Транспорт и съобщения” за І-то тримесечие се отчита ръст от 4.7%, но той основно се формира от ръста на транспорта с 5.3%, а на годишна база с 6.9%. При съобщенията се регистрира слабо намаление на ценовите нива от 0.2%.
  • „Автомобилните бензини, моторни и смазочни материали” бележат нов ценови скок средно от 9.1 % за тримесечието, като само при бензина е с 12.7%, а при дизеловото гориво със 7.2%. Тази трайна тенденция доведе до повишение на цени на транспортни услуги: в междуселищния автобусен транспорт с 5.2%, железопътния транспорт със 7.4%, вътрешно- селищният с 8.6%.
  • В групата „Лична хигиена и здравеопазване” средното поскъпване е с 0.6% за тримесечието. При личната хигиена е регистриран ръст от 0.8%, а при здравеопазването 0.5%. В най-голяма степен това се дължи на покачване цените на лекарските услуги с 2.2 % и стоматологичните услуги с 1.0%, докато при лекарствата се наблюдава задържане на ценовите равнища.

Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 205.95 лв. на 1 лице, което показва ръст с 1.9% спрямо предходното тримесечие, а на годишна база с 3.4%. Групата на хранителните стоки от типа на потребителска кошница на ограниченото потребление, (в която не са включени цигари, алкохол, обществено хранене), бележи ръст от 4.1% спрямо предходното тримесечие, а на годишна база с 2.0%. Данните показват, че нарастват цените на жизнено важни стоки от първа необходимост, които имат висок относителен дял в потреблението на бедните домакинства, в следствие на което техният живот поскъпва относително повече.

Горе изложените данните за издръжка на живота, показват, че в условията на криза е налице тенденция на покачване на потребителските цени. При официално провежданата политика на замразяване на доходите, това неизбежно води до задълбочаване на проблемите с бедността и спадащия стандарт на живот на българина. По-етапното увеличение на цените на природния газ и на енергоносителите, поставят пред сериозно изпитание преобладаващата част от българските домакинства, имайки предвид високия относителен дял на разходите в домакинските бюджети за отопление, осветление, транспорт и др. подобни.

Сравнителният анализ между необходимите средства за издръжката на живот и данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на общ доход (НСИ) за четвърто тримесечие 2011 г. показват следните тенденции:

  • под границата на бедност остават около 23.7% от домакинствата в страната (с общ доход на 1 л. до 206 лв.), наблюдава се увеличение спрямо предходното тримесечие с 0.7%;
  • с общ доход на 1 л. от домакинството до 270 лв. са около 42.8% от домакинствата в страната;
  • домакинствата с общ доход на 1 л. над издръжката на живот са около 12.8% (увеличение с 0.5% спрямо предходното тримесечие).

Запазва се силната диференциацията между средните заплати в отделните отрасли и дейности. Относителният дял на общо наетите в ниско платените отрасли и през 2011 г. е около 30% от всички наети лица в страната, а това означава над 620 хил. лица. Това са наети лица с работна заплата, която представлява до 75% от средната за страната. Характерна особеност за тези икономически дейности е присъствието на широк сив сектор, недоосигуряването и неспазването на трудовото законодателство, което е предпоставка за възпроизводството на бедност и в периода след приключване на трудовата заетост. С най-ниски средни заплати продължават да бъдат дейностите:

  • Дейности по обслужване на сгради и озеленяване – СРЗ представлява 44.6% от СРЗ за страната. Независимо от ниския абсолютен размер на работната заплата (315 лв.), данните отчитат реално намаление от 1.9% спрямо предходната година, докато наетите лица са нараснали с 20.3%;
  • Обработка на кожи, производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - СРЗ (360 лв.) представлява 50.9% от СРЗ за страната, ръст на РРЗ е от 3.7%, наетите лица намаляват с 5.8%;
  • Производство на мебели – СРЗ (392 лв.) представлява 55.4% от СРЗ за страната, реалният ръст на работната заплата е с 6.7%, а ръстът на наетите лица е със 7.4% за едногодишен период;
  • Производство на облекло – СРЗ (399 лв.) представлява 56.5% от СРЗ за страната; реалният ръст РЗ е 7.5%, а ръстът на наетите лица намалява с 4.6%.
  • Социална работа без настаняване - СРЗ (425 лв.) представлява 60.1% от СРЗ за страната; реалното намаление на РЗ е с 2.8%, а ръстът на наетите лица е с 15.2%.

 

***

Продължаващата стагнация в доходите и относителното обедняване на домакинствата може да се проследи от показателите за реалното изменение през 2011 г. на общ доход, работна заплата, пенсии.

Абсолютна стойност и реални ръстове на основните видове доход през 2011 г. спрямо 2010 г. (в лева и %)

Вид доход

Стойност

Реален ръст

Общ доход на 1 л. от домакинство

328

- 0.9

Средна пенсия

267

- 3.1

Минимална пенсия

101

- 4.0

Минимална работна заплата

250

0.0

Средна работна заплата за страната

707

4.7

Източник: НСИ и собствени изчисления

Общият доход на 1 л. от домакинство реално намалява 0.9% спрямо предходната година. Средномесечният общ доход на лице от домакинство представлява 59.9% от необходимите средства за издръжка на живота. Социалната пенсия реално намалява с 3.1%, и представлява 50% от необходимите средства за  издръжка на живота. Аналогична е ситуацията и при минималната пенсия, реално намалява с 4.0% спрямо предходната година, като абсолютната сума е твърде  незадоволителна и представлява едва 19% от издръжката за живот.

Средната работна заплата отбелязва реален ръст от 4.7% спрямо предходната година. Нарастването на средната заплата е резултат от трайното свиване на заетостта. Средносписъчният брой на наетите лица през 2011 г. е сериозно редуциран спрямо 2010 г. - общо за страната намалението е с 6.9%, което означава около 155 хил. работници и служители, а спрямо 2008 г. намалението е с около 380 хил. работници и служители.

Не може да не ни притеснява продължаващата вече 3 години официална държавна политика на строги рестрикции и „замразяване на доходите”. Това става на фона на:

  • Възобновени тенденции на спад на промишленото производство от началото на 2012 г. През януари спадът е с 2.2%, а през февруари вече с 5.5% на годишна база, след като през 2011 г. бяха налице, макар и противоречиви, но като цяло положителни тенденции на увеличение.
  • Продължава да спада инвестиционната активност според проведената от НСИ през март 2012 г. бизнес-анкета в промишлените предприятия. През 2011 г. разходите за дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността са намалели с 10.6% в сравнение с 2010 г.
  • Основният източник, захранващ плахия икономически растеж – износът  - очаквано бележи негативна тенденция. Износът ни за ЕС е по-нисък със 7.3% през януари 2012 г. в сравнение с аналогичния месец на 2011 г. Същата констатация важи и за износа към трети страни – през периода януари-февруари 2012 г. спадът е с 2.6% спрямо аналогичния период на предходната година. В същото време и по двете направления вносът се увеличава, което влошава параметрите на външно-търговското ни салдо.
  • Спадът в потреблението не може да не се отрази в продажбите на дребно. През февруари 2012 г. оборотът в търговията на дребно е с 6.4% под равнището на същия месец от 2011 г.

В същото време безработицата поддържа стабилно равнища над 11%, увеличава се делът на дълготрайно безработните (56% от всички безработни), броят на обезкуражените лица е 237 хиляди (при 380 хиляди безработни). Тези факти говорят за изключително тежка ситуация на домакинствата, където приходите постоянно се ограничават, а инфлацията продължава да подкопава тяхната покупателна способност.

Според данни на Галъп от януари 2012 г. 47% от българите са ограничили всекидневните си разходи за храна и покупки за дома, а 41% са започнали да купуват по-евтини продукти от обикновено купуваните преди. Едва 27% от респондентите заявяват, че успяват да се справят със семейния бюджет, без ограничения и сериозно намаляване на разходите си. Все по-голяма част от българите не са съгласни с провежданата рестриктивна политика, като се ограничават социални придобивки с цел намаляване на харчовете от бюджета. Ако през декември 2011 г. те са били 54%, техният относителен дял само месец по-късно (януари 2012 г.) нараства на 63%.

На този фон крайно неуместни са спекулациите с постоянно нарастващите депозити на населението и склонността на българина към спестовност в несигурни времена. „Независими анализатори” ни атакуват с данни, базирани на анонимизирана информация от БНБ, че „населението спестява за 17-ти пореден месец през февруари 2012 г., като натрупва нови 201 млн. лв. към сметките си и вложенията му в банките достигат рекордните 32.5 млрд. лв.” Всеки от нас си задава въпросът – чие притежание са тези колосални суми и как тъй българинът мизерства, за да спестява напук на кризата?

Данните от проучванията на Галъп по темата спестявания отчитат точно обратната тенденция – сериозен спад в дела на българите, които имат прибрани настрана пари. Само за две години процентът на хората и домакинствата със спестявания е спаднал на практика двойно – от 14% през 2010 г. на 7% през февруари 2012 г. Почти половината (46%) от тези спестовници притежават заделени суми до 1000 лв. С над 5000 лв. лични спестявания могат да се похвалят едва 13% от българите със спестявания.

Всъщност на практика обикновените българи не само че не спестяват, а напротив усилено теглят пари, за да могат да посрещат ежедневните си нужди. Данните на НСИ от Наблюдението на домакинските бюджети недвусмислено потвърждават тази негативна тенденция – от второ тримесечие на 2010 г. до края на 2011 г. изтегляните всяко тримесечие от банки суми сериозно превишават влаганите, при това като цяло ниският им размер на 1 л. показва, че само една малка част от домакинствата имат такава възможност.

Година

2010 г.

2011 г.

Тримесечие

I

II

III

IV

I

II

III

IV

Вложени (лв. на 1 л.)

39,34

12,24

16,34

9,62

9,78

13,74

11,06

11,07

Изтеглени (лв. на 1 л.)

17,80

30,92

37,07

39,59

19,21

20,82

34,97

38,46

 

Тези успоредно протичащи процеси и очертаните тенденции безспорно говорят само за едно – нарастваща поляризация в доходите и спестяванията.

Нарастването на доходите е крайно наложително, не само за да се спре процесът на обедняване на населението, това е и инструмент за стимулиране на вътрешното потребление, за съживяване на икономиката и възстановяване на икономическия растеж.

Подтиснатото сега частно (на домакинствата), държавно и инвестиционно търсене има подчертан негативен ефект върху общото вътрешно търсене. Прилаганата като размери, обхват и продължителност рестриктивна политика е погрешна и тя задълбочава проблемите с производството, заетостта и доходите, вместо да ги решава, с една дума тя действа про-кризисно, а не анти-кризисно.

Затова КНСБ настоява още от средата на 2012 г. за повишаване на всички доходи (вкл. работни заплати, пенсии и социални трансфери) най-малко с 10%, което би компенсирало поне частично ефекта от натрупаната за тези 3 години инфлация (9.7%).

По отношение на МРЗ ние поддържаме тезата за определяне на механизъм с диапазон (долна и горна граница), в който да се договаря размера й всяка година. След увеличението й от 1 май 2012 г. на 290 лв. следващата стъпка трябва да бъде 330 лв. през 2013 г. Това наше настояване е резултат от формирания по този начин диапазон:

  • Долна граница 300 лв., гарантираща нетният размер на МРЗ да бъде над официалната линия на бедност 236 лв.
  • Горна граница 354 лв., при съотношение МРЗ/СРЗ от 50% (за 2011 г. СРЗ е 707 лв.).