Потребителските цени и издръжката на живот през март 2013 г. – изследване на ИССИ на КНСБ

Издръжката на живот на 1 лице от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на м. март достигна 566.26 лв. или общо този тип домакинство месечно трябва да разполага с 2 264лв., за да покрива задължителните си разходи за жилище, да се храни, облича и почива спрямо нормалните български стандарти. Увеличението на абсолютната стойност на издръжката на живот на годишна база е с близо 19 лв., а средно за 4-ри членно домакинство е с около 76 лв.

 

През първото тримесечие на 2013 г. издръжката на живот нарасна с 0.2% спрямо предходното тримесечие, а за едногодишен период отчита ръст от 3.4%. Темповете на нарастване на издръжката на живота свидетелстват за относително задържане и стабилизиране на ценовите нива, но дали тези индикации ще се утвърдят и през следващите месеци, или имат само конюнктурен характер зависи от предстоящата динамика на цените.Запо-ниския темп на нарастване съществен принос има намалението на цените (от 1.01. 2013 г.) на топлоенергията (между 3.5-8%) и природния газ (9.8%). На по-късен етап под натиска на ескалиращото напрежение на населението (от 1.03.2013г.) се намалиха цените на електроенергията (между 6.2 - 7.3%), но реално отражение от всички тези процеси не се почувства в бюджета на домакинствата. Това се дължи на факта, че през последните 4 години издръжката на живот нарасна с 18.2% и се очерта тенденция на плавно покачване на цените. Разгледан в динамика високият кумулативен ръст основно се дължи на темпа на нарастване на групата на хранителните стоки с 21.9%, а при нехранителните стоки с 14.8%. При този натрупан през годините висок темп на нарастване, всяко по-нататъшно задържането на цените или дори спад на някои от тях, без адекватни промени в доходите, няма да спре процеса на обедняване на населението и до „разпускане на коланите”.

Напротив, тревожността на българските домакинства продължава да се задълбочава, когато на фона на ниските доходи и високото ниво на безработица, отново се заговори за ново увеличаване на цените на електроенергията от 1 юли, т.г. Съществува реална опасност от нова вълна на ескалацията на напрежението на населението, която отново ще диктува динамиката на цените на монополите, а това е крайно обезпокоително за стабилността на икономиката и за по-бързото излизане от рецесия. Всяко по-нататъшно повишение на цените, без нарастване на доходите, ще означава ново обедняване, при това за все по-голяма част от българските домакинства.

Темпове на нарастване на издръжката на живот през МАРТ (в %)

При база: 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013
Декември, предх. година 5.0 1.6 2.3 1.7 4.1 1.0 3.5 1.1 1.7 3.3 2.0 0.2
Март, предх. година 11.7 2.0 9.0 3.6 10.8 5.5 15.6 6.8 2.1 8.0 3.6 3.4

Динамика на цените

По отношение динамиката на цените в края на първото тримесечиена 2013 г. се наблюдават разнопосочни тенденции при двете основни групи. При хранителни стоки се отчита ръст спрямо предходното тримесечие с 1.8%, докато при нехранителни стоки и услуги се наблюдава намаление с 1.4%. На годишна база обаче продължават да се поддържат по-високи ценови нива, като при хранителни стоки темпът на нарастване е с 4.9%, а при нехранителни стоки с 2.1%.

По-характерните промени в ценовата динамика на хранителните стоки могат да се обобщят в следните насоки:

  • Трайна възходяща тенденция се наблюдава при динамиката на цените в групата „Зеленчуци и зеленчукови консерви.” Пресните зеленчуци излязоха на пролетния пазар с високи ценови равнища и те като цяло продължават да се поддържат. Макар и сезонно обусловен, ценовият скок е твърде висок за първото тримесечие на годината – средното поскъпване спрямо декември миналата година е с 18.8%, като по-значим е ръстът при картофи (14.5%), домати (37.5%), краставици (22.2%). По- чувстветелен ръст на годишна база се отчита при зрял фасул (с 19.4%), като тази възходяща тенденция започва през декември м.г. и след известно успокоение на цените, през м. март отново се активира.
  • Нарастване на цените се отчита в групата „Мляко и млечни продукти” – с 0.9% спрямо предходното тримесечие, а на годишна база с 4.4%. По силно изразено е увеличението на годишна база при цените на сирената и кашкавала средно с 4.7%, както и при пресните и киселите млека с 4.4%, спрямо предходното тримесечие нарастване е съответно с 0.7% и 1.1 %.
  • В групата „Хляб и зърнени храни” през първото тримесечие се наблюдават слаби колебания в цените от 0.5%, но на годишна база увеличението е с 3.5%. Този ръст се дължи основно на плавното движение нагоре на цените на брашното с 1.3%, като на годишна база регистрира увеличение с 10.1%. При цените на хляба също се наблюдава тенденция за леки колебания нагоре през наблюдавания период, като отчетения ръст е от 3.5% на годишна база.

По-значимо намаление спрямо предходното тримесечие, в групата на хранителните стоки се наблюдава при:

  • Яйца, намаление с2.1% спрямо предходното тримесечие, а на годишна база спад с 20.3%;
  • Животински и растителни мазнини, намаление средно с 1.1%, но отчита ръст от 5.0% на годишна база. Това движение в групата се дължи на обратния тренд на цените при слънчогледовото олио от последните месеци на м.г., който продължи и през първото тримесечие на настоящата година. Спрямо предходното тримесечие слънчогледовото олио бележи намаление с 2.4%, но на годишна база продължава да поддържа ръст от 4.6%.
  • Средно с 0.3% е регистрирано намаление при „Захар и захарни изделия”, като водещо е намалението при захарта с 1.5%, а на годишна база с 8.9%. Намалението на цените на захарта не се отразява в групата на захарните изделия, а напротив регистрирано е ръст на годишна база от 0.8%, а спрямо предходното тримесечие се наблюдава задържане на цените на същите нива.
  • В групата „Месото и месните продукти” се наблюдава разнопосочна тенденция. В сравнение с предходното тримесечие е регистрирано намаление с 0.1%, но на годишна база се отчита ръст от 7.5%. След продължително задържалият се ценови бум в групата на месото от началото на второто полугодие на миналата година, се наблюдава низходяща тенденция на цените на свинско месо в диапазон от 5.4% до 2.5% според стоковите разновидности, но на годишна база все още се поддържа ръст между 13.9 и 17.2%.

При нехранителните стоки и услугипо-характерни ценови динамики са регистрирани в следните групи и позиции:

  • В групата „Жилищните наеми и разходите за поддържане на жилището” цените са нараснали с 0.9%, като по-значително е поскъпването при такса смет за населението (с 3.7%), услуги за ремонт и поддържане на жилище (с 0.3%), услуги за водоснабдяване и хигиенизация (с 0.7%).
  • Намаление е отчетено в групата „Осветление, отопление и енергия” с 5.1%, но на годишна база се поддържа ръст от 4.6%. В сравнение с предходното тримесечие се наблюдава намаление при цените на топлоенергия средно 6.8%, електроенергия средно с 6.1%, дърва за горене с 0.9%. Въпреки това намаление, на годишна база равнището на цените остава на по-високи нива.
  • Най-чувствително през първото тримесечие са поскъпнали автомобилните бензини и дизеловото гориво (средно с около 4.8%), в следствие на което е груповото повишение на „Транспорт и съобщения” е с 1.1% , а в годишен период с 1.5%.

Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 216 лв. на 1 лице, което показва ръст с 0.5% спрямо предходното тримесечие, и ръст от 4.9% на годишна база. Темпът на нарастване на хранителни стоки при издръжката на бедните е от 5.6% (на годишна база) и значително изпреварва ръста на същата група от общата издръжка на живот. Тези данни показват, че поскъпват основни храни, от първа необходимост и това ще доведе до още по-голямо самоограничаване на разходите на бедните домакинства.

Сравнителният анализ между необходимите средства за издръжката на живот и данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на общ доход (НСИ) за четвърто тримесечие 2012 г. показват следните тенденции:

  • с общ доход на 1 л. от домакинството до 310 лв. са 46.2% от домакинствата в страната, това представлява около 3.4 млн. лица. От тях, под границата на бедност остават все още около 23% от домакинствата в страната (с общ доход на 1 л. до 216 лв.), или около 1.6 млн. лица;
  • с общ доход на 1 лице от домакинството от 311 до 566 лв. са 36.8%, това представлява около 2.7 млн. лица;
  • домакинствата с общ доход на 1 л. над издръжката на живот са около 17% или около 1.2 млн. лица.

В структурата на общия доход се наблюдават съществени изменения, които са следствие от протичащите процеси в икономиката и в частност на пазара на труда.

Работната заплата е основен източник на приходи, като формира 52.7% от общия доход на домакинствата, делът й в структурата на общия доход нараства с 1.7 процентни пункта. За сметка на това намалява приносът към семейните бюджети на пенсиите (от 30.1% през 2011 на 26.7% през 2012) и се задържа на същите нива от обезщетения за безработни и семейни добавки за деца. Домакинствата все по-малко разчитат и на доходи от домашно стопанство. През 2012 г. едва 1.7% от общите доходи на семействата се е формирал от такива източници. Всъщност делът им намалява стабилно от 2002 г., когато е отбелязан пик от 19.7%. За голяма част от домакинствата обаче, особено селските, натуралните доходи имат решаващо значение за „връзване” на бюджета.

За приходите в семейния бюджет все по-значимо място заемат доходи от продажба на имущество и от собственост. Макар да имат малък дял за формирането на общия доход на домакинствата, темпът на нарастване не е без значение, близо 4 пъти се увеличават доходите от продажба на имущество, а от собственост около 2/3. Това означава, че домакинствата все повече разчитат на доходи от продажба или наеми на движимо и недвижимо имущество, ренти и др.

В сравнение с предходната година разходите за храна са намалели от 36.2% на 33.4%, но се увеличава делът на разходите за поддържане на жилище, вода електроенергия и горива за битови нужди от 14.1% на 15.3%. В структурата на общия разход, само тези две разходни пера представляват 48.7%. А това означава, че значителна част от домакинства са били принудени в по-голяма или по-малка степен да се самоограничават в потреблението на други стоки и услуги, за да не надвишат семейният бюджет.

Средната заплата за страната през 2012 г. е 766 лв. ( предварителни данни на НСИ) и отчита реален ръст от 8.4% на годишна база. Средният годишен брой на наетите по трудово и служебно правоотношение за едногодишен период е намалял с 8.5%, което означава че нарастването на средната заплата определено се дължи на намаление на заетостта.

Продължава обаче да се задълбочава диференциацията между средните заплати в отделните отрасли и дейности - разликата между „Дейности в областта на информационните технологии” и „Производство на лицеви кожи и изделия от тях”(387лв.) е повече от 6 пъти. Това показва висока степен на поляризация на доходите, което предполага задълбочаване на социалните неравенства. Наетите на пълно работно време с брутна работна заплата под 75% от средната за страната са около 28%. Това означава, че близо 588 хил. от наетите у нас са ниско платени работници, при това при абсолютно най-ниски равнища на доходите от труд (в диапазон от 387 лв. до 558 лв.). В такива у нас традиционно вече са се превърнали работниците в отраслите шивашка, текстилна, обувна и кожарска промишленост, търговия на дребно, хотелиерство и ресторантьорство, социални дейности, обслужване на сгради и озеленяване, селско и горско стопанство.

В международен план позицията на България по отношение на работните заплати и разходите за труд остава непроменена. През 2012 година разходите за 1 час труд са от 23.4 евро за EU-27 и 28 евро за Евро-зоната. Тези усреднени стойности обаче прикриват значителните разлики в разходите за труда за един час в различните държави-членки, които са в диапазон между 3.7 евро и 39 евро. България продължава да заема последно място в класацията с размер от 3.7 евро, т.е. с най-ниски почасови разходи за труд сред 27-те страни членки на съюза. Ако сравним България с другите страни в дъното на класацията, ще видим че в Румъния с 4.4 евро на час, разходите за труд са с 19% по-високи, в Литва и Латвия с около 62%. С повече от 10 пъти са по-високи разходите за труд в Швеция - 39 евро на час, следвана от Дания с 37.2 евро и Белгия с 34.6 евро.

Разходи за 1 ч. труд през 2012 г. (евро)

България 3,7
Румъния 4,4
Латвия 6,0
Литва 5,8
ЕС-27 23,4
Швеция 39,0
Дания 38,1
Белгия 37,2
Люксембург 34,6
Франция 34,2

Източник: Евростат

Тези данни са аргумент за изключителното ниския размер на цената на труда и всяко следващо нарастване на ценовите нива ще генерира допълнително нарастване на равнището на бедност и на риска от бедност и социално изключване.