2/3 от работниците са под заплатата за издръжка, за едно работещо лице вече е 1796 лв. брутно

Заплатата за издръжка продължава да нараства през първото тримесечие на 2023 г. Виждаме изпреварващ ръст на цените в малката потребителска кошница, която нараства с 26% през март на годишна база, което е доста притеснително при спадащи цени на суровините и материалите, които са основни за производството на съответните стоки и услуги. Единственият извод, който можем да направим е, че спекулата продължава. Каквото и да се говори, каквито и сайтове и заклинания да се правят, макар и с по-малки темпове, цените продължават да растат. Базата, която сме стигнали е висока и оттук нататък трябва да има дефлация, за да може някой да каже, че тенденцията е обърната и цените вървят към нормализация. Не, не вървят. Поради тази причина повече от 2/3 от българските работници и служители не могат да стигнат заплатата за издръжка и са под нея.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на резултатите от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка за първите три месеца на тази година. Резултатите бяха представени и от директора на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов и зам.-директора Виолета Иванова.

Димитров посочи, че необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно работещо лице от едночленно семейство през март достига 1393,83 лв.

Тази стойност, формирана на базисна потребителска кошница, е необходима за покриване на разходите за издръжка на едно работещо лице, живеещо само, за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщенияразвлечения и почивка.

Необходимият нетен месечен доход за издръжка  на тричленно домакинство (двама работещи с едно дете до 14 г.) пък достига 2 509 лв.

На тримесечна база необходимият доход расте с 3,1 процента, а на годишна – с 14,6 на сто, каза Димитров.

За едногодишен период разходите за издръжка на живота за 3-членно семейство нарастват с 320 лв. , а за един работещ от едночленно семейство със 178 лв.

Брутната Заплата за издръжка за 1 работещо лице пък е 1796 лв., а при двама работещи в семейството с 1 дете, за всеки от двамата работещи не трябва да бъде по-ниска от 1617 лв., за да може да се осигури необходимият доход за социално приемлив начин на живот. Ако само единият от родителите работи, той трябва да осигурява заплата в размер не по-нисък от  3233 лвЗа едногодишен период Заплата за издръжка за един работещ от 3-членно семейство нараства с 206 лв. , а за 1 работещ от едночленно семейство с 229 лв.

Повече от 2/3 от работещите не достигат заплатата за издръжка, показват данните за броя на осигурените лица по размер на осигурителния доход. Около 516 хил. наети лица работят на минимално заплащане. 42% от лицата се осигуряват до 1000 лв., а преди година са били 50.4%.

Съотношение Минимална работна заплата и Заплата за издръжка

Размерът на минималната заплата не покрива необходимият доход за издръжка и остава далеч от покриването на разходите за заплата за издръжка. Това означава, че се забавя процесът по излизането на работещите от категорията работещи бедни.

С увеличението на МРЗ от началото на година съотношението на МРЗ/ЗИ (бруто) през март е 43.4%, след като през същия период на 2022 г. е от 41.5% (за ЗИ за 1 лице, сам живеещ). Така необходимият доход за издръжка нараства с по-бързи темпове в сравнение с минимална заплата.

Наблюдението на цените

При цените на основните суровини, на енергоносителите и петрола има тенденция за намаление, при това със значителни темпове надолу, които обаче не се отразяват със същата сила на цените на дребно.

Това се дължи на политическата нестабилност и закъснелите ефективни мерки за овладяване на инфлацията и на неаргументираното нарастване на цените на дребно. Нестабилността на пазара провокира търговците да поддържат ценовите нива, независимо дали в определени моменти има спад на цените по веригата на доставки. Това са основните причини за продължаващо макар и със слаби темпове нарастване на необходимия месечен доход за издръжка, посочи Виолета Иванова.

При определи стоки продължава възходящият тренд, което показва че има нарушена връзка между цените на производител и търговците на дребно.

Темповете на изменение на необходимия месечен доход за издръжка през първото тримесечие на годината основно се диктуват от нарастването на хранителните стоки. Хранителните продукти нарастват с 4.8% спрямо предходното тримесечие и с 21.1% на годишна база, каза още Иванова и даде пример с увеличението, което се наблюдава при следните групи:

  • Яйца – нарастват с 66% на годишна база, а на тримесечна с 14.4%. За едногодишен период цените са нараснали с около 16 до 20 ст.
  • Зеленчуци – ръст на тримесечна база със 17.1%, а на годишна с 18.2%. По забележимо е нарастването за година е при домати (25.6%), при картофи (11.8%), краставици (13%), лук (40%).
  • Захар и захарни изделия със 7.8%, на годишна с 26.8%. Нарастване се наблюдава както при захарта, на тримесечна база с 3.7%, така и на захарните изделия с 7.1%, като при шоколадовите изделия ръстът е между 5.3 до 11% на тримесечна база.
  • Мляко и млечни продукти“ – групата бележи тримесечен ръст с 2.5%, на годишна база с 37.8%. Осезаемо поскъпване се наблюдава при групата на кисели и пресни млека средно с 2.1%. При сирената се наблюдава лек спад с 1.4%, но на годишна база ръстът е внушителен от 54.3%. При Кашкавала се отчита задържане на почти същите нива.
  • Месо и месни продукти“ – тримесечният ръст общо за групата е с 3.7% и с 23.1% на годишна база. Продължава тенденцията на нарастване при мляно месо (кайма) средно увеличение е с 5% и на годишна база с 33%. Нарастване се наблюдава и при сухите колбаси средно с 3.8% на тримесечна база и 21% на годишна.
  • При „Хляб и зърнени храни“ нарастване с 2.3% на тримесечна база, но на годишна база ръста остава висок с 18.7%. При хляба и хлебните изделия нарастването на годишна база достига 8.6%. При производните на хлебни изделия нарастването е значително. Така напр., козунак поскъпването на годишна база е с 37.7% и с 8.8% на тримесечна база.
  • Цените на услугите в заведения за обществено хранене, също бележат ръст с 3.7% на трим. база. На годишна база темпът на нарастване общо за групата е с 22%.

Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележи нарастване средно с 2.1%, а на годишна база ръст от 10.7%..

  • Темпът на тримесечна база се задържа, следствие от намалението на природния газ с 22.2% за битовите потребители. Намаление на цените се наблюдава при дърва за огрев и въглища, но на годишна база се отчита ръст в диапазон 28- 45%. Задържат се цените при електро и топло енергия. Средно в групата „Електроенергия, газообразни и др. горива“ се отчита намаление с 2.2% на тримесечна база, но на годишна ръстът е от 15.1%.
  • Отчетливо нарастване се регистрира в групата на „Здравеопазване“ за тримесечен период с 2.7%, а на годишна база с 10.1%. Макар със слаби темпове, но продължава тенденцията на нарастване както на лекарства, така и лекарските услуги. Съответно с 3.2% и 1.8% на тримесечна база. 

Изследването в големите търговски вериги на ръста на цените за малката потребителска кошница, в която са включени 20 основни и жизненоважни стоки, показва нарастване за едногодишен период от 25.9% или с нови 22,38 лв. Ако през март 2022 г. сме купували избраните 20 стоки с 86,41 лв., то през март 2023 г. са  необходими 108,79 лв.

Цените на основните 20 хранителни стоки като стойност се доближават с тези в наблюдаваните държави членки на ЕС. Това означава, че ценовите равнища се сближават, но от друга страна изостава размерът на МРЗ.

Любослав Костов обясни, че изследването показва, че с една минимална заплата в България може да се закупи тази потребителска кошница 7.2 пъти, докато в Германия – 32.6 пъти, в Румъния – 11.4 пъти. В последната държава минималната заплата е с 207 евро по-висока от нашата. По ниска стойност на така формираната потребителска кошница от тази на България има в Испания (50,37 евро) и Румъния (52,97 евро). При това в Испания, размерът на минималната заплата е 3 пъти по-висок.

Наред с високите ценови равнища, по размер на МРЗ България остава на последно място в сравнение със страните членки на ЕС. МРЗ е близо 5 пъти по-ниска от тази в Германия, но от началото 2023 г. е увеличена с 361 евро спрямо същия период на 2022 г., докато в България едва с 66 евро. Латвия е държавата с най-висока инфлация (17.3%), наред с това МРЗ нараства с 24% или с 110 евро за година.

“Макар и да догонваме и с всички наши усилия средната заплата да расте, тя не достига средногодишната инфлацията, т.е. ние сме обеднели и през нея, каза Пламен Димитров и обясни, че липсата на политика по доходите – заявена и следвана конвергенция, на секторно колективно договаряне, особено в частния сектор и услугите, води до реално обедняване на големи категории работещи българи.

“Затова КНСБ настоява да се бюджет за 2023 г. Нюансите с какъв дефицит ще е, ще го решат политиците. Ние настояваме разходите да са такива, че да финансират основните системи – образование, здравеопазване, работещите в ключовите институции, които събират парите на държавата, тези, които разчитаме, че трябва да дадат една качествена услуга и които за миналата година са загубили покупателна собственост”, допълни президентът на КНСБ.

Конфедерацията настоява и за втора актуализация на минималната работна заплата, за да достигне 850 лв., за въвеждане на необлагаем минимум, в средносрочен период минималната заплата да достигне равнището на заплатата за издръжка, ръст с минимум 10% за 2023 г. на всички заплати. Необходимо е и поемане на ангажимент за възможно най-бързо транспониране на директивата за адекватни и справедливи минимални заплати.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *