2504 лв. са необходими за издръжка на 4-членно семейство през юни

2504 лв. са необходими за издръжка на 4-членно семейство, включващо двама родители и две деца, през месец юни. С тези средства домакинството може да покрие разходите си за храна, поддържане на жилище, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти. Осреднената стойност, необходима за издръжката на едно лице, е в размер от 626 лв.

Това показва регулярното изследване на КНСБ за установяване на необходимите средства за издръжка на живота, проведено през юни. То е първото за тази година, след като безпрецедентно провеждането му бе прекъснато заради пандемията с COVID-19 и въведените мерки за извънредно положение.  Пандемията от коронавирус засегна сериозно разходите на потребителите, като промени структурата в бюджета на домакинствата. Промяната на начина на живот, свързана с работа от вкъщи повиши разходните пера за храна, за поддържане на дома, за санитарни материали. Пандемията „COVID-19” доведе до задълбочаването на редица проблеми наслагвани с години в социалната и икономическа сфера. Приложените схеми и мерки за запазване на заетостта ограничаха ръста на безработицата, но останаха загубени около 92 хил. работни места. Очакванията са  за възможна втора вълна на безработица и още по-драстично спадане на доходите и на покупателната способност на населението.

С възстановяване на нормалния ритъм на живот ИССИ на КНСБ направи проучването, за да проследи настъпилите изменения от преди епидемичната криза и към настоящия момент. Резултатите показват, че от началото на година спрямо декември 2019 г. общата стойност на издръжката на живота бележи слабо намаление с 0,5%. Причината е поетапното намаление на цените на природния газ, както и спадът на цените на петрола на международните пазари, а оттам и на вътрешните цени на бензина и горивата.

Наред с това хранителните стоки бележат леки колебания нагоре и достигат ръст от 2%. По забележимо нарастване се наблюдава при групите: сирена (3,1%), животински и растителни масла (4%), захар и захарни изделия (3,2%). Това нарастване се компенсира от намалението на нехранителните стоки с 2,8% и въздейства за формирането на отрицателни нива на общата стойност на издръжката на живот.

В сравнение със същия период на миналата година обаче необходимата сума за издръжка на живот се увеличава с близо 56 лв., или с 2,3%. По-силно изразен ръст отново се наблюдава при хранителните стоки с 5,9 %,  за който принос има увеличението на цените, а оттам и на разходите в групите:

хляб и зърнени храни (3,6%),

месо и месни продукти (11,6%),

мляко и млечни продукти (с 5%),

захар (с 6,8%),

заведения за обществено хранене (със 7,1%).

С изключение на ресторантите останалите групи имат висок дял в потребителската кошница при бедните домакинства и в резултат на това техният живот поскъпва относително повече, отбеляза Виолета Иванова, икономист в Института за социални и синдикални изследвания при представяне на изследването . Нещо повече, групата на хранителните стоки бележи най-високо си нарастване от 7 години насам, след като през 2013 г. достига до 5,1%.

При нехранителните стоки трендът се обръща на годишна база и регистрира спад от 1%, като следствие от намаление на цените и съответно разходите в групите: „Електро–, топлоенергия, горива за отопление“  с 10%,  на „Автомобилни бензини и моторни масла“ с 20%.  Наред с намалението се наблюдава  нарастване на цените в групите: лична хигиена и здравеопазване с 4,3%; образование с 4,7%., водоснабдяване с 5,8%.

За осигуряване на средствата, необходими за издръжка от 2504 лв., следва нетният размер на работната заплата за всеки от двамата възрастни членове на този тип домакинство, да бъде не по-нисък от 1 252 лв. Сравнението с официалните данни от първото тримесечие на 2020 г. показва, че нетната работна заплата е в размер от 1022 лв. Това означава, че размерът е по-нисък с около 18,4% от необходимата заплата за издръжка, а в стойностно изражение разликата е с 230 лв.

Темпът на нарастване на необходимата работна заплата за издръжка на живот се забавя под въздействие на общото ценово равнище, диктувано от спада на цените на природния газ, на петрола, (респ. на бензина и дизеловото гориво). За едногодишен период работната заплата се увелича с 9%, а необходимата заплата за издръжка на живот с 2,3%. Въпреки забавянето на ръста на необходимата заплата за ИЖ, за значителна част от общо наетите лица изоставането между тези два показателя остава съществено. Това са лица, наети в икономически дейности със средна работна заплата под средната за страната. Така, например, нетният размер на заплатата в ресторантьорство от 492 лв.  изостава с цели 60% от необходимата за издръжка на живота (1252 лв.). Подобна е ситуацията и в дейности като рибно стопанство, производство на мебели, производство на дървени материали, строителство, в които изоставането между тези два показателя е с около и повече от 50%.

Изследването показва следните основни изводи:

67% от домакинствата живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за ИЖ, след като през същия период на 2018г. са 75,1%, а 2019 г.- 71%. Очертава се тенденция към намаление, но все още всяко 7 домакинство от 10 живее с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота;

Групата на бедните лица се запазва на високи нива, въпреки слабото намаление спрямо същия период на предходната година. Причините са комплексни: 1) нарастване на размера на официалната линия на бедност от 348 на 363 лв. 2). широк обхват на работещи на МРЗ или близка до нея; 3) липсата на справедлива данъчна система, която да освобождава финансов ресурс за нискодоходните групи.

Както междуотрасловата, така и регионалната диференциация в работните заплати, задълбочават неравенствата. С около 46% е по-ниска нетната работна заплата от необходимата за ИЖ в областите Видин (678 лв), Благоевград (672 лв).  Подобна е ситуацията в Силистра,  Кюстендил, Перник. Това е една от причините за засилена вътрешна миграция и за обезлюдяване на малките населени места. Проблемът със силната регионална диференциация в заплащането, съпроводен с негативните демографски процеси и недостига на работна сила, е сериозно предизвикателство и през следващите години. Разликите в стандарта на живот по региони у нас остават непреодолимо големи. Покупателната способност на работната заплата се повишава плавно, но в редица области равнището й остава твърде ниско, за да изразява някакви значителни и трайни промени в жизнения стандарт на населението. Силната асиметрия по отношение на заплащането и по отношение на заетостта може да се дефинира като структурен проблем за българската икономиката, който е налице повече от десетилетие в рамките на посткризисния период. Различията в заплащането между регионите предизвикват социално-икономически и демографски проблеми, задълбочават неравенствата и поляризацията на доходите.

Темпът на нарастване на общия доход (ОД) се изразява в по-силна степен при високодоходните домакинства, които регистрират размер на доходите над средната ИЖ. За периода 2018-2020 г. се очертава тенденция на ускорено нарастване на дела на високодоходните домакинства от 24.9% до 33%.

Наблюдава се трансформация в структурата на разпределение на подоходните групи. През 2020 г. делът на високодоходните домакинствата изпреварва този на бедните домакинства. Тези данни свидетелстват, от една страна, за поддържана сравнително квалифицирана, качествена заетост и резултатни усилия за увеличаване на работните заплати. От друга страна, високите нива на домакинства, живеещи под прага на бедност пораждат социални сътресения и усещането за липса на справедливост, поради високите нива на различия в доходите и в стандарта на живот.

За голяма част от българските домакинства не се оправдаха очакванията за повишаване на благосъстоянието, отчитайки нарастването на доходите. Причините са силната междуотраслова и регионална диференциация на работните заплати. Едва 30% от българите получават работна заплата на нивото на средна или по-висока от нея. Съотношенията на работните заплати по икономически дейности се запазват на почти същите равнища в сравнение с 2013 г., дори се и задълбочават. Това се дължи, от една страна на ниските равнища, а от друга – и на по-слабия темп на нарастване. При тези условия усилията за сближаване и за изтласкване равнищата на ниско платените икономически дейности не дават резултат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *