– Какво последва след меморандумите, които сключихте с браншовите организации през есента на миналата година?

– Благодаря за възможността да представим нашата дейност в последните години във Федерация на леката промишленост. Винаги съм го казвала, че браншовете, които обхваща нашата федерация и съответно, които членуват, като организации в нашата федерация със синдикални организации са Текстил и облекло; Стъкло; Керамика; Битово машиностроене; имаме една синдикална организация, която членува и е от бранш Електроника. Нашите браншове не са само в Текстил и облекло. Предполагам, че с въпроса си визирате меморандумите, които сключихме с браншовите организации. Меморандумите  за партньорство бяха една добра стъпка към съвместното ни бъдещо сътрудничество  по отношение на настъпилата криза с Ковид -19. Освен това поставихме основите на някои въпроси, които касаят бъдещето на браншовете и съответно процесите, които касаят кръговата икономика и дигитализацията. Те са в едно продължение на споразумението, което имахме с другите организации, браншовата асоциация на производителите и износителите на текстил и  облекло БАПИОТ. То беше споразумение колективно , рамково между нашите две организации, т.е. на КНСБ  леката промишленост и браншовата работодателска структура БАПИОТ. Една година преди сключването на меморандума т.е. меморандумът беше едно добро продължение на започващата съвместна дейност към  поредната стъпка към браншовото договаряне, която заедно с работодателите вече имаме осъзнаване колко е необходима. Меморандумът беше сключен точно преди въпросните събития. Това, което последва  за нас беше едно непрестанно сътрудничество помежду ни и постоянна връзка по отношение на възникващите проблеми с чисто икономическите последици за самите предприятия. Съвместно с конфедерацията и подкрепата на президента на КНСБ  успяхме да подпомогнем и да спасим от много тежки последици, включително и от затваряне на предприятия от бранш Текстил и облекло. На „Мизия“ гр. Плевен помогнахме много, за да може да се случи мярката 60/40 и на други. Основно големи предприятия пострадаха, защото към тях не беше насочена конкретна финансова помощ.

 

  1. Кои проблеми в сектора се обостриха, заради кризата?

Основно специално в бранш Текстил и облекло, това са липсата на поръчки. Това е проблем, като цяло за Европа. Затвориха редица брандове, марки, затвориха врати и магазините. Спряха поръчките към нашите предприятия, които са подизпълнители. Озовахме в ситуация на вече направени поръчки, които са изработени, да се наложи да престояват в складовете на предприятията, защото няма към кого да бъдат изпратени или се връщат. Ситуация е на нож с две остриета. В момента, в който нашите браншове работят на ишлеме – 90%, това се оказа голяма пречка да се подсигури една постоянна заетост за работещите.

  1. Продукцията, която е изостанала и не може да замине за европейските пазари, няма ли възможност да бъде реализирана на българския пазар?

Благодаря за този въпрос! За съжаление по обратната връзка, която имаме с мениджмънта на предприятията производители на този етап те задържат продукцията, заради локдауна в държавите, от които са били поръчките. В действителност няма как тази стока да бъде реализирана на вътрешния пазар, защото тя е предплатена, поръчана и в крайна сметка ръководствата изчакват да се види до кога ще продължи тази ситуация. Проблемът с вътрешния пазар също е много сериозен. Точно през последния месец,  директори на предприятия, в които има синдикални организации се обърнаха към нас с писмени апели и към ресорните министерства с молба за съдействие от гледна точка на реализиране на поръчки към нашите предприятия. Да бъдат насочени към тях поръчки за работни облекла, маски, детско облекло, защото имат възможности да шият за абсолютно всякакви контрагенти. Предприятията се преориентират, където има необходимост за вътрешния пазар. Целта е да се осигури работа на работещите. Ние го възприехме този апел, за да  дадем и своя принос , разпространихме сред нашите контакти и вътрешно синдикални среди и в сферата на услугите особено там, където има добро социално партньорство. Така, че да може да достигне до повече браншове.  Да се опитаме в тази криза да си обединим усилията и в тази криза да има работа за тези предприятия.

 

  1. Разполагате ли със статистика колко от хората заети в бранша са си загубили работата?

Това, което е постъпвало при нас, като информация, ние като цяло за бранша не можем да кажем с числа конкретно, защото няма такъв тип статистика. Проследихме тенденциите и там, където имаме синдикални организации нямаше големи сътресения. За големите предприятия, като че ли по-лошо се отрази кризата, защото те направиха много големи усилия за предотвратяване на заразата. Разходи да бъде осигурена дистанция на работното място, разходи за транспорт с подсигурена дистанция в автобусите, разходи за дезинфектанти. В малките предприятия, този разход не беше толкова съществен. Но и там има липса на поръчки, отказване на такива, а и не бяха подпомогнати съществено от държавата.

 

  1. Колко от фирмите са се възползвали от мерките, които правителството предприе в подкрепа на бизнеса?

Във всичките браншове, които изредих и там, където имаме синдикални организации федерацията не са много тези, които се възползваха, за съжаление имаше и такива, на които им беше отказано. Самата процедура,имахме сигнал от браншовата организация има някои изкуствени ограничения за оборотни средства по ОП „Иновации и конкурентноспособност“. Ние се опитахме да преодолеем отново с помощта на  Президента на КНСБ да се преодолеят тези ограничения. На десетина места са се възползвали от мярката 60/40.

  1. Предвиждате ли някакви нови инициативи през 2021 година?

В нашата дейност дотук не сме стопирали каквото и да било, във връзка със ситуацията. В контакт сме с ресорните министерства, когато има проблем, който касае предприятията и съвместно да се опитаме да помогнем. Съответно на ниво  КТД  винаги сме се опитвали, въпреки кризата и в момента на редица места протичат преговори за колективно договаряне в предприятията. Има доста трудности поради факта, че в действителност няма предвидимост занапред. На места действително много има спадове, завишени разходи и на нашите представители, които са по места им е много рудно в тази ситуация да договарят по-високи стойности на възнагражденията. Не сме спирали да работим в тази посока и да подпомагаме нашите организации в колективното договаряне по места. От това, което предстои се надяваме най-после да реализираме от 12 години специално в Текстил и облекло се усеща липсата му, а това е браншовия колективен трудов договор. До момента това е било така заради разпокъсаността на работодателските организации в бранша. Те са многобройни и според Министерство на икономиката по последни данни са 5-6 организации. Нашата информация обаче е, че те съществуват само на хартия, но на практика всъщност няма нищо насреща и те не функционират и нямат своето представителство в предприятията. Там, където сме установили взаимотношения са две работодателски организации „Българска асоциация за текстил , облекло и кожи“ и  „Българска асоциация на производителите и износителите на текстил  и облекло“. Към момента сме предложили проект на браншов колективен трудов договор, с който се надяваме, започвайки преговори, най- после да установим някои минимални стандарти, които касаят работните заплати, условията на труд и социалните придобивки.  И с това да дадем тласък на договарянето по места. Същевременно, изключително засилена ни е работата с международните ни организации. Там също предстоят конгресни години. Отлагаха се конгресите и на двете организации, които доста засилено работят по процесите, които касаят дигитализацията и справедливия преход. Това смятаме, че и силата на синдикатите в Европа и на национално и браншово ниво именно е ключа за постигане на  просперираща Европа, което обаче се базира на силна индустрия, тъй като считаме, че ключа към всичките тези процеси е да бъде инвестирано в хората,  основно в индустрията и в тези производства, където съответно има рискове от загуба на работни места. За федерацията също предстои конгрес. Предполагам, според процесите в момента, до една година ще трябва да се проведе този конгрес. Предстои усилена работа в следващите месеци с поглед към конгреса.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *