СТАНОВИЩЕ
на КНСБ
ИК 16 септември
Относно: Бележки и предложения към представеният от PwC пред Европейската комисия доклад за „Техническа помощ при разработване на териториални планове за справедлив преход в Република България“
- Общи бележки
Целта за намаляване на парниковите газове на ЕС за 2030 до 55% от нивата от 1990 година изисква значителни финансови и организационни усилия за осъществяване на технологичен преход, особено в сектор Енергетика. За намаляване на финансовото бреме на този преход към Зеления пакт е предвиден Инвестиционен план, включващ:
- Механизъм за справедлив преход, който се състои от три стълба, а наличието на териториални планове за справедлив преход е необходимо условие за достъп до финансиране и по тях:
- Фонд за справедлив преход (ФСП),
- Invest EU
- Механизъм за заеми за публичния сектор от ЕИБ
- Инвестиции в цели, свързани с климата и околната среда (30 %) в програмите на ЕС (ЕФРР, КФ, ЕЗФРСР, ЕЗФГ, и др.)
- Иновационен фонд и Модернизационен фонд (финансиране – търгуване на квоти по схема на ЕС за търговия с емисии)
- Механизъм за възстановяване и устойчивост на ЕС (разходи, свързани с климата за инвестиции и реформи в областта на „зелената“ трансформация (37%)
Териториалните планове за справедлив преход са ключово условие за програмиране и разпределяне на ресурси от ФСП. За да могат да се възползват от предвиденото по трите стълба на Механизма за справедлив преход финансиране, държавите членки трябва да разработят заедно със съответните местни и регионални власти на съответните територии един или повече териториални планове за справедлив преход (ТПСП), в които да очертаят процеса на преход в засегнатите територии до 2030 г.
Докладът на консултанта PricewaterhouseCoopers България (PwC) е изготвен по поръчка на Министерство на Енергетиката (МЕ) и е финансиран в рамките на техническа помощ за България от ЕК. Работата на PwC следва да подпомогне МЕ да изпълни възложените му отговорности с РМС №211/26.03.2020 за изготвяне на ТПСП, в рамките на приложение на Механизма за справедлив преход. Отделно по искане на Правителството, Световната банка се ангажира с техническа помощ, чрез възмездни консултантски услуги, при изготвяне на ТПСП за осем области, при които се очаква да има пряк социален, икономически и екологичен ефект от прехода към климатично неутрална икономика, върху въглеродно-интензивни индустрии: Варна, Хасково, Бургас, Ловеч, Габрово, Търговище, Сливен и Ямбол. Получател на консултантските услуги е МЕ, което е отговорно за координацията на подготовката на ТПСП в България. Първоначално докладът на СБ следва да се използва за обосновка на иснането на България за включване към МСП на 8 допълнителни региона.
Окончателната версия на териториалните планове за справедлив преход следва да се изготви от МЕ и тези документи би следвало да са обект на обществено обсъждане.
ТПСП са основен инструмент за осъществяване на концепцията за Справедлив преход на въглеродно-интензивни сектори, т.е. преход основан на разбирането, че никой няма да бъде изоставен при енергийния и климатичен преход. ТПСП отразява обхващането на засегнатите заинтересовани страни чрез създаване на планове, политики и реформи, които да укрепят институциите и да мобилизират инвестиции, необходими за:
- Декарбонизацията на регионалните икономики и секторите с висока въглеродна интензивност и
- Подкрепа на засегнатите хора след прехода: на работните им места и в живота им
От изслушване в Народното събрание на 01.09.2021 стана ясно, че МЕ към момента не разработва ТПСП, независимо, че има създадена през декември 2020 г. работна група, а очаква резултатите от работата на консултантите и реакцията на ЕК по тях.
- Коментар по Доклад на PwC
Докладът на консултанта PwC е изготвен във връзка с Проект за Техническа помощ за подготовка на териториални планове за справедлив преход в България, чийто възложител е Главна дирекция „Реформи“ към ЕК.
PwC прилагат одобрена от ЕК и МЕ метод за анализ на икономическите и социални предизвикателтва и за обосноваване на основните направления за използване на финансовите средства по Механизма за справедлив преход, без да се ангажират с формулиране на пряко приложими планове или проекти. Рамка за предложенията на PwC е Регламента за създаване на Фонда за Справедлив преход, като част от Механизма за справедлив преход. Методът за анализ включва анализ на статистически национални и регионални данни, формулиране на хипотези, провеждане на дискусии, разпространяване на въпросници и др. В резултат на направения анализ, в разработения междинен Доклад от 30 юли 2021 се посочват социалните, икономическите и екологичните предизвикателства, произтичащи от постепенното преустановяване на свързаните с изкопаемите горива дейности или от декарбонизацията на процесите и продуктите с висок интензитет на емисиите на парникови газове. Докладът представя индикативните стълбове, приоритети и под-приоритети на ТПСП за трите въглищни региона, а именно:
- Стълб 1: Диверсификация на местната икономика
- Стълб 2: Заетост и качество на живот
- Стълб 3: Подкрепа за климатична неутралност
Въпреки, че Докладът съдържа раздел „План за действие и пътна карта” (Action plan and roadmap), съдържанието му се ограничава до очертаване на потенциалните целеви групи, дейности, очаквани резултати и връзки с други финансови източници. В този смисъл Докладът не дава яснота по препоръчания процес на преход до 2030 г. с график, както и набор от проекти и механизми за управление, които следва да бъдат въведени с оглед постигане на целите, включително потребностите от развитие, преквалификация и възстановяване на околната среда.
Може да се види ясно проникването на някои разпространени тези в ЕС, например за ролята и нуждата от подкрепа за МСП, акцентът върху създаване на нови умения, разкриване на работни места чрез подкрепа за стартиращи предприятия, подобряване и разширяване на капацитета и възможностите на доставчиците на социални услуги включително здравни и медицински СПА услуги и др. Тези направления съответстват на практики в други страни, но следва да се прилагат много по-внимателно у нас.
Специално внимание следва да се отдели на:
– ключовите ограничения при изготвянето на доклада, защото показват възможните слабости при изработване на окончателните планове;
– синергията с други финансови механизми, защото те дават яснота за необходимата координация на различни финансови инструменти и участници в процеса на проектна реализация
– описанията на под-приоритетите на ТПСП, защото там следва да се търси конкретизация в окончателния вариант на ТПСП
– Активиране на условията и следващи стъпки
2.1 Ключови ограничения при изготвянето на доклада
В доклада са отбелязани редица ограничения, включително
- Липса на яснота относно графика за енергиен преход и етапи на планиране в зависимите от въглищата области в България – този аспект не само ограничава възможностите за планиране на конкретни дейности, но и ще забави приемането на ПВУ на България от ЕК.
- Ограничен процент отговори на анкетата (общо 26 отговора) и липса на прогноза за развитието на БДС по сектори на национално ниво – това показва, че в значителната си част препоръчаните мерки за включване в ТПСП се основават повече на чуждия опит и подходи и слабо отчита националните или регионални особености.
- Ограничен опит с привличането на инвеститори, модели на кръгова икономика, иновативни ВЕИ и решения за съхранение на енергия – тук по-скоро се визира липсата на компетенции на национално ниво, защото на местно ниво има редица добри примери, но те имат ограничено икономическо въздействие.
- Ограничено генерално планиране на индустриални паркове – това е една от темите, по които КНСБ настоява за много по-концентриран подход, обвързан с индустриалното развитие на въглищните региони.
- Липса на проекти за промяна на предназначението на територии – това е още една от темите, по които КНСБ настоява за много по-концентриран подход, обвързан с индустриалното развитие на въглищните региони.
Прегледът на посочените от Консултанта ограничения показва, че съставянето на националните документи по ТПСП тепърва ще се сблъсква с трудности за обосновка и постигане на необходимата всеобхватност.
Това показва, че усилията на КНСБ за формиране на конкретни и национално относими мерки и планове са основателни.
2.2 Синергия с други финансови механизми
След настойчивото настояване на КНСБ, тази тема е намерила отражение в Доклада на PwC, макар и във формата на общи бележки.
Въпреки това вече има систематизация по отношение на онези приоритети и под-приоритети, които могат да бъдат доразвивани чрез различни финансови източници, извън безвъзмездните средства по ФСП.
Така например в допълнение на финансирането от Фонд за справедлив преход, следните направления могат да бъдат съфинансирани по линия на Invest EU и на Механизма за заеми за публичния сектор от ЕИБ:
- Инвестиции във внедряването на технологии, както и в системи и инфраструктура за достъпна чиста енергия, включително технологии за съхранение на енергия и за намаляване на емисиите на парникови газове.
- Инвестиции в интелигентна и устойчива местна мобилност, включително декарбонизация на местния транспортен сектор и неговата инфраструктура.
- Рехабилитация и надграждане на топлофикационни мрежи с оглед подобряване на енергийната ефективност на топлофикационните системи и инвестиции в производството на топлина, при условие че инсталациите за производство на топлинна енергия се захранват изключително от възобновяеми енергийни източници.
- Инвестиции в рекултивация на изоставени територии, възстановяване на земи и проекти за зелена инфраструктура и за промяна на предназначението, като се вземе предвид принципът „замърсителят плаща“
В допълнение Фондът за модернизация ще подпомага инвестициите в: 1) производство и използване на енергия от възобновяеми източници; 2) Енергийна ефективност; 3) Съхранение на енергия; 4) Модернизация на енергийни мрежи, включително централно отопление, тръбопроводи и мрежи и 5) Справедлив преход в региони, зависими от въглищата: пренасочване, преквалификация и повишаване на квалификацията на работници, образование, инициативи за търсене на работа и стартиращи предприятия.
Фондът за иновации ще подпомага инвестициите в: 1) иновативни нисковъглеродни технологии и процеси в енергоемките индустрии, включително продукти, заместващи тези с интензивни въглеродни емисии; 2) улавяне и използване на въглерод (CCU); 3) изграждане и експлоатация на улавяне и съхранение на въглерод (CCS); 4) иновативно производство на възобновяема енергия и 5) съхранение на енергия.
Националният План за възстановяване и устойчивост е свързан с мерките за Справедлив преход чрез предвижданите реформи (заявления за намерения на българската страна за въвеждане на определени политики, които ще се следят от ЕК), както и чрез финансиране на конкретни програми, като:
- мерките за енергийна ефективност в комбинация с ВЕИ за собствени нужди, както за малкия бизнес, така и за домакинствата;
- подпомагане на проекти за производство на зелен водород и биогаз;
- дигитализация на електро-преносната система;
- подпомагане изграждането на нови ВЕИ и електрическа акумулация;
- мерки за подпомагане горивната конверсия на въглищни централи;
- подкрепа за развитие на индустриални зони, паркове и сходни територии и привличане на инвестиции.
Националните оперативни програми също ще имат обхват, който се покрива с обхвата на проектите по ТПСП.
До толкова, до колкото нито НПВУ, нито оперативните програми са окончателно приети, то са необходими допълнителни усилия за насочването им към необходими за страната ни дейности.
Според КНСБ в тази посока важна роля тук има Централното координационно звено, което отговаря за българското Споразумение за партньорство за периода 2021–2027 г.
2.3 Включени под-приоритети на ТПСП
Докладът на PwC отделя специално внимание на социалните измерения на прехода и действията за постигане на зелена икономика. В резултат на срещите със социалните партньори, в доклада са включени и предложения на КНСБ, наред с първоначално заложените приоритети.
На следните мерки следва да се обърна специално внимание (номерацията е от доклада на PwC), още повече, че бенифициенти по бъдещите проекти могат да бъдат организациите на работниците и служителите:
- 1.1 Разработване на единна визия и подход за секторно развитие на областта и привличане на потенциални инвеститори – организациите на работниците и служителите могат да бъда бенефициент
- 1.2 Насърчаване на развитието на съществуващи и/или създаване на нови индустриални паркове – за да се постигне висока ефективност от такава мярка за Комплекса Марица изток е необходимо тя са се обвърже с финансирането по НПВУ и да се създаде единна организация за подготовка, планиране, изграждане и управление на индустриална зона в Комплекса.
- 4 Рекултивация на нарушените терени с оглед на тяхната икономическа реконверсия – тази мярка е свързана с горната, но има много по-широко инженерно-техническо съдържание. По нея има конкретно предложение за създаване на Държавно предприятие за осъществяване на постепенната конверсия с използване на съществуващия квалифициран персонал.
- Заетост и качество на живот – този стълб е важен, но в доклада е насочен към някои много конкретни мерки, като създаване на работни места чрез самонаемане или осигуряване на здравни услуги. Не се обсъжда въобще интегралният въпрос за качеството на живот в населените места на засегнатите региони. По тази тема следва да се работи чрез Института за устойчив преход и развитие, така че да бъдат обхванати повече аспекти за подобряване на градската среда.
- 1 Придобиване на нови умения, които кореспондират на очакваната диверсификация на икономиката в областта – в рамките на този приоритет е включено предложението на КНСБ за картографиране на професионалните умения, без да е изведено, като целева мярка.
- 1.1 Обучение и преквалификация за подобряване конкурентно-способността на пазара на труда – организациите на работниците и служителите могат да бъда бенефициент
- 12 Кариерно консултиране и помощ на пазара на труда – организациите на работниците и служителите могат да бъда бенефициент
- 3.1 Техническа помощ за подготовка на проекти – организациите на работниците и служителите могат да бъда бенефициент
- 1.1 Повишена енергийна ефективност и насърчаване на внедряването на нови енергийно ефективни и ресурсно ефективни технологии за използване в производствените процеси – тази мярка е полезна, но следва да се обвърже с финансиране по националните програми, така че да има ефект в засегнатите въглищни региони и работещите предприятия в тях.
- 2.1 Подкрепа за производството на енергия от възобновяеми източници – тази мярка следва да е пряко насочена към хората в засегнатите населени места, но следва отново да се обвърже с допълнително финансиране по националните програми.
- 2.2 Подкрепа за пилотно приложение в областта на съхранението на енергия (вкл. на зелен водород) – тук следва да се подчертават текущите проекти и съществуващите организации, за да могат те да получат подкрепа.
КНСБ подчертава, че не са описани като мерки обсъжданите въпроси за насърчаване намаляването на въглеродните емисии (CO2) от транспорт и сгради, включително развитие на местни алтернативни форми на мобилност и намаляване на емисиите чрез енергийна ефективност на сградите. Отсъстват мерките за развитие на бизнеса в селското стопанство и биологичното и кръговото земеделие.
Въпреки, че в последната версия на доклада, тези теми са засегнати, текстът към тях е по-скоро препоръка за организация и очаквани общи ефекти. Елемента на планиране отсъства изобщо и следва да се търси в националната версия на ТПСП.
2.4 Активиране на условията и следващи стъпки
Тази част започва с очевидното съждение, че за активиране на механизъм за справедлив преход в България е необходимо заявление за целева година за прекратяване на използването на въглища. Този въпрос е еднакво приложим и към НПВУ и другите източници за финансиране от ЕС.
Друга важна препоръка е ТПСП да бъдат припознати от местните общности като планове за действие при тях. Това не може да се случи без обсъждане на конкретни мерки по места от представители на централната власт (МЕ).
Отбелязани са широко дискутираните въпроси при срещите с консултанта, като:
- Нуждата от единна координация на приложението на мерките,
- Нуждата от финансиране на възможностите за ранно пенсиониране,
- Нуждата от управление на ликвидацията и рекултивацията на терени,
- Нуждата от комбиниране на различните финансови източници за реализация на мерките.
Тези и други въпроси в доклада на консултанта звучат твърде общо, но в националните ТПСП следва да получат своето конкретни изражение, за да бъдат приложими.
- Коментар по Доклад на Световната банка
Представеният доклад съдържа картографиране на заинтересованите страни и независим анализ и подкрепа за доказателствената база за избраните 8 области. В изпълнение на задачата, докладът представя за всяка област:
- Икономически профил
- Енергиен профил
- Социално-икономически профил
- Профил на околната среда
Специално внимание е отделено на секторите, които ще бъдат засегнати от мерките за декарбонизация и по-конкретно на енергийно интензивните предприятия, както и свързаното с това въздействие влияние върху пазара на труда.
По същество този доклад прави начален преглед на наличните данни и включва методологията за провеждане на задълбочени анализи за нуждите на ТПСП.
Докладът предоставя допълнителни доказателства за потенциалните отрицателни последици за икономиката в съответната област, хората и териториите, които не биха били защитени в достатъчна степен, ако осемте области нямат право на достъп до Фонд справедлив преход. Това би довело и до изгубени възможности за развитие. Ключовото заключение на доклада е, че всички осем области са изправени пред значителни предизвикателства с декарбонизацията от различни гледни точки и по този начин всички се нуждаят от подкрепа от механизма за справедлив преход, за да смекчи отрицателните ефекти и да постигне справедлив преход.
Този доклад следва да се използва от българското правителство в преговорите с ЕК по отношение на обхвата на областите, които имат достъп до Фонд справедлив преход.
Със следващите анализи, екипът на Световна банка ще допринесе за разработването на ТПСП, които са в съответствие с интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и да определят пътя на преход към неутрална по отношение на климата икономика, като се фокусират по-специално върху създаването и запазването на работни места, както и върху диверсификация на икономиката.
- Заключения и предложения
4.1. Заключения
Планирането и изпълнението на ФСП е свързано с множество подготвителни, аналитични и експертни дейности относно начина на изпълнение и механизъм за управление на фонда, засегнатите територии, които могат да получат подкрепа от фонда, анализ на нуждите и предизвикателствата на областите, дискусии със заинтересованите страни, предложения за видове приоритети, мерки и желани проекти и др. Това предполага висока ангажираност на българското правителство и отделните заинтересовани страни по прилагането на ТПСП в България.
Настоящите заключения касаят основно доклада на PwC, тъй като докладът на Световната банка е първоначален по отношение на подготовката на ТПСП.
Докладът на PwC е фокусиран върху подкрепата, която би могъл да предостави Фондът за справедлив преход за преодоляване и намаляване на потенциалните негативни социални и икономически аспекти, вследствие на прехода към декарбонизация и климатична неутралност и то в най-засегнатите райони на страната. Резултатите следва да послужат като основа при изготвяне на териториалните планове за справедлив преход от страна на българската държава.
Описаните дейности са насочени основно към областите, изрично посочени като допустими в регламента, а именно – икономическа диверсификация на засегнатите региони, създаване на нови предприятия и нови работни места, научно изследователски и иновационни дейности, повишаване на квалификацията и преквалификацията, както и оказване на съдействие на работници, търсещи работа в тези региони.
Дейността на консултанта е насочена по-скоро към един вид социално-икономическо изследване на регионите, от което ще се получат известни параметри, но то не дава отговор на въпроса за енергийния преход. Този въпрос следва да бъде решен в настоящия Интегриран план за климат и енергетика, който обаче не отразява актуалните тенденции.
Докладът е по-скоро рамка за разработване на планове, отколкото план за действие. В този вид докладът насочва към мерки за кандидатстване с проектни предложения от множество общини, МСП, НПО и т.н. по принципа на досегашните оперативни програми – обявяване на конкурси по които да кандидатстват заинтересованите страни. В тази връзка е задължително да се изяснява механизма за целево финансиране, което да се осъществява в засегнатите райони.
Докладът обсъжда условията за съставяне на приложими планове на национално и регионално ниво, на което следва да се обърне внимание при подготовката им от МЕ.
Докладът описва систематично споделените проектни идеи е хода на консултациите, но не дава оценка за тяхната приоритетност, разполагане във времето и необходимите за тях ресурси.
Необходими са значителни усилия за доразвиване на приложими планове на национално и местно ниво, за да се осигури висока ефективност на финансирането.
4.2. Предложения:
4.2.1 Следва да се използват максимално вече създадени организации, като Съветът по зелената сделка и Института за устойчив преход и развитие, и чак след това да се създават нови звена като предлагания National JTP Council.
4.2.2 КНСБ може да подкрепи и участва във формирането на мониторингови съвети и квалификационни организации, както и District Information Centres към регионалните съвети.
4.2.3 КНСБ настоява незабавно да започне работа създадената през декември 2020 г. Работна група от Министерство на енергетиката, която трябва да изпълнява всички необходими дейности по разработването на плановете във връзка с извършването на инвестиции по Механизма за справедлив преход.
4.2.4 КНСБ счита, че Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022 г. може да бъде добра основа за разработване на ТПСП, като основен документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на регионите на страната и за преодоляване на междурегионалните различия в контекста на общата европейска политика за сближаване и постигане на интелигентна, устойчива и приобщаващ растеж. Климатичният преход не е основният приоритет в регионалните стратегически документи и планове и това може да бъде променено с ТПСП.
4.2.5 Привличането на подкрепа в рамките на ТПСП по Фонда за справедлив преход, както и допълнително финансиране за следните проектни направления е с най-висок приоритет:
- Плавен енергиен преход чрез комбинация от проекти за улавяне и съхранение на СО2, чрез финансиране от Фонда за иновации, промяна на горивната база, чрез финансиране от ПВУ.
- Осъществяване на мащабно проучване на уменията и целите за развитие на работещите в Комплекс Марица Изток, което се финансира от ТПСП.
- Въвеждане на единна организация за постепенна конверсия на терени и съоръжения, която се финансира от налични национални фондове и от ТПСП и която гарантира заетост и запазване на развитата квалификация на работещите в Комплекса и след постепенното прекратяване на добива и използването на въглища.
- Изграждане на мащабна индустриална зона в комбинация с проекти за производство и съхранение на енергия от ВЕИ и зелен водород, която се финансира от ПВУ и от ТПСП.
- Координирано осъществяване на масирани мерки в подкрепа на домакинствата в засегнатите райони за модернизиране на енергийното им снабдяване, която се финансира от ПВУ и от ТПСП.
- Координирано прилагане на мерки за подобряване на градската среда за модернизация на енергийни мрежи, включително централно отопление, тръбопроводи и мрежи, електрификация на транспорта и зарядни станции, финансирани по ТПСП и Фонда за модернизация.