- Инфлация
От началото на година инфлацията се превръща в една от основните теми за тревога и притеснения, както за бизнеса, така и за домакинствата. Войната в Украйна задълбочи поскъпването на енергийните цени и допринесе за нов ръст на инфлацията и драстичното поскъпване на живота.
След последователно нарастване на месечните потребителски цени в диапазон от 1% до 2.5%, годишният темп на инфлация в страната следваше тенденция на ускорение и през месец юли е вече 17.3%. Така инфлацията достигна връхна точка за последните две десетилетия, след като надхвърли високите нива от навечерието на световната финансова криза от 2008 г. По-високо ниво на инфлацията е измерено за последно през 1998 г. Поскъпването се разпространява във всички сектори на икономиката и е най-осезаемо в транспорта, където цените са 31.4% нагоре, при храните са с 24.2% по-скъпи през последната година, при групата „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ с 21.4%.
Енергийните стоки имат водещ принос за повишението на общия индекс на потребителските цени (ИПЦ) като следствие от ускореното поскъпване на петрол, природен газ и въглища на международните пазари провокирано от войната в Украйна. Така например, цените на природния газ нарастват с 192% от началото на годината – от 102,33лв до 298,29 лв. за Mwh през август, цената на електроенергията за бизнеса с около 5 пъти, цената на суровия петрол нараства с около 42%. Тези драстични увеличения се отразяват на всеки един компонент във веригата на производство и услуги, при това най-чувствително за домакинствата е нарастването на хранителните стоки. При тях влияние има най-вече поскъпването на основните суровини, търгувани на международните пазари, но също така и на разходите за тяхното производство, в т.ч. енергоносители, торове и др.
Инфлацията достига рекордно високи стойности за последните десетилетия на много места по света заради войната, нарушените вериги на доставки и разхлабената парична и фискална политика на развитите страни по време на пандемията. Като малка отворена икономика България лесно привнася отвън високите цени. В момента България отчита значително по-високи нива на инфлация от средните за ЕС. У нас равнището на инфлация (измерено с ХИПЦ на годишна база) е 14.9%, докато средните европейски нива са от 9.8%. По този начин страната ни се нарежда на 5-то място с най-високи нива на инфлация от всички държави членки на ЕС. Преди нас са към момента са само Естония (23.1%), Латвия (21.3%), Литва (20.9%), Чехия (17.3%). Освен това, България заема водеща позиция за ръст на цените при хранителните стоки с 23.4%, пред нас е само Литва с 29.4%, Унгария с 28.7%, Латвия с 24.4%. За сравнение, във Франция този ръст е 7.2%, а средно за ЕС-27 е от 12.8%.
В този международен контекст, с актуализацията на бюджета парламентът гласува антиинфлационни мерки се оказаха закъснели и не достатъчно ефективни. Мерките целят да подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентната криза, породена от войната в Украйна Сред тях са намаление ставките на ДДС за газ, електроенергия и/или централно отопление, нула процента ДДС за хляба и брашното, осъвременяване на пенсиите с близо 20%, по-високи данъчни облекчения за семействата с деца и отстъпки от 0,25 лв. литър гориво, включително за бензин и дизел. Парламентът прие компенсация за цената на електроенергията за небитовите потребители от 250 лева на мегаватчас, което до някаква степен ще смекчи натиска за разходите на бизнеса. Опитите на държавна намеса за овладяване на инфлацията не оказаха съществено влияние. Ефектът от нулевото ДДС на хляба и брашното е минимален. Поевтиняване на цената на хляба с 20% е факт в големите вериги, които не са достъпни за всички домакинства. Дори и да се отчете такова намаление прогнозите на зърнопроизводителите са, че хлябът ще се задържи по-евтин за кратък период, защото цената на пшеницата от новата реколта е почти двойно по-висока в сравнение с предходната година, въпреки добрата реколта. Част от мерките не са добре таргетирани и не са насочени към тези, които имат нужда. Например, въздействието на отстъпката за горивата за личните автомобили има ограничен контингент.
Наред с това, ръстът на цените на производител в промишлеността с достигат до 41.4% през м. юни на годишна база, който ще се отрази на крайните цени за потребители. От друга страна, заявлението на „Газпром“ за намаляване през следващите месеци на обема на доставките на газ за Европа, поради ремонт на газопровода „Северен поток 1“ създава допълнителна несигурност в бизнеса и допринася за покачването на цените в страната. Напоследък все повече растат опасенията и за предстояща глобална стагфлация – икономически застой или спад в комбинация с високи нива на инфлация.
Наред с тези опасения, трябва да се отбележи че месечната инфлация бележи застой. Средният ръст на цените за месеца е и далеч по-нисък от отчетения през март, когато началото на войната на Русия срещу Украйна доведе до месечна инфлация от 2.2%. Очакванията са за забавяне на поскъпването на петрола и неенергийните суровини през втората половина на годината. В съответствие с това, нарастването на общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява до третото тримесечие на годината, след което ще започне да се забавя, а кумулативната инфлацията в края на 2022 г. ще достигне около 18-20%.
Инфлация за 2022г,
при база предходния месец и съответния период на предходната година, в %
| януари | февруари | март | април | май | юни | юли | |
| Инфлация, предходния месец = 100 | 1,5 | 1,4 | 2,2 | 2,5 | 1,2 | 0,9 | 1,1 |
| Инфлация, съответният месец от предходната година = 100 | 9,2 | 10,0 | 12,4 | 14,4 | 15,6 | 16,9 | 17,3 |
Източник: НСИ
- Доходът на домакинствата
Приетите антиинфлационните мерки като форма на компенсиране на доходите и намалената покупателна способност на българското население се оказаха закъснели и нямаха ефект за овладяване степента на реалното обедняване на домакинствата.
Общият доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2022 г. е 2 207 лв. (736 лв. средномесечно). Ръстът на общия доход средно на лице през второто тримесечие достига до 16.5%, след като през първото тримесечие нарастването е от 9.6%. Реално доходът изостава с 0,8% още през първото тримесечие, когато средната годишна инфлацията за този период достига 10.5% (средно за януари, февруари, март). С актуализацията на бюджета фокусът на приетите мерки е насочен към повишаване на доходите на пенсионерите и ръст на МРЗ. Това доведе през второто тримесечие на скромен реален ръст от 0.7% на общия доход на домакинствата. Опасенията, че през следващото тримесечие отново се очаква спад на реалните доходи, впредвид отчетения висок годишен ръст на цените през м. юли (17.3%).
В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е доходът от работна заплата (54.1%), следван от доходите от пенсии (34.4%) и от самостоятелна заетост (4.3%). Прави впечатление, забележимото нарастване на дела на доходите от пенсии с 5.5 процентни пункта на годишна база, като този дял от дохода е най-висок за последните 10 години. Наред с това, относителният дял на дохода от работна заплата намалява с 4.4 процентни пункта, при това е най- драстичното намаление на делът на доход от работна заплата след 2010г. насам.
В номинално изражение през второто тримесечие на 2022 г. в сравнение със същото тримесечие на 2021 г. доходите средно на лице от домакинство по източници на доход се променят, както следва:
- Доходът от работна заплата нараства със 7.7%
- Доходът от самостоятелна заетост се увеличава с 1.7%.
- Доходите от пенсии се увеличават с 39.1%
- Доходите от социални обезщетения и помощи нарастват с 5.2%.
Изложените по-горе данни, ясно показват, че увеличението на пенсии през последните години доведе до ръст надхвърляш инфлацията, но като абсолютен размер средните пенсиите останат на ниски нива от 573,76 лв. без Ковид добавката от 60 лв., която ще се изплаща на всички пенсионери до края на юни. Това създава усещането за необходимост от по-справедлива реформа в пенсионна система и да се основава на различен подход.
Наред с това, ръстът при дохода от работна заплата изостава около 2 пъти от нивата на инфлацията.
Доходите от социални помощи отчитат ръст едва от 5.2%. Това е израз на слаба и нереформирана социална политика, която задълбоча неравенствата, защото домакинствата с ниски доходи изпитват най-големи затруднения от ускореното нарастване на цените. При тези условия българските домакинство все по-често прибягват към спестявания, увеличението през второто тримесечие е с 5.5%., след като предходното тримесечие размерът на изтеглените спестявания достига ръст от 50%.
ОБЩ ДОХОД И ИЗТОЧНИЦИ НА ДОХОД
| Общ доход средно на лице, в лв | Индекси съответното трим на предх.год, в % | |||||
| първо трим. 2022 | второ трим.2022 | I ТР. 2021/2020 | II ТР. 2021/2020 | I ТР. 2022/2021 | II ТР. 2022/2021 | |
| Общо | 2075,8 | 2270,6 | 106,6 | 112,3 | 110,8 | 116,6 |
| Общ доход | 2005,5 | 2207,2 | 106,9 | 111,6 | 109,6 | 116,5 |
| Брутен общ доход | 1935,6 | 2139,4 | 107,1 | 111,3 | 109,1 | 117,1 |
| Работна заплата | 1141,8 | 1193,3 | 100,9 | 113,5 | 112,9 | 107,7 |
| Извън работната заплата | 13,9 | 13,9 | 98,9 | 117,4 | 134,2 | 108,1 |
| От самостоятелна заетост | 97,3 | 95,7 | 103,9 | 94,5 | 97,4 | 101,7 |
| От собственост | 5,0 | 8,5 | 78,8 | 95,8 | 91,7 | 176,8 |
| Пенсии | 618,8 | 760,0 | 121,2 | 113,7 | 107,9 | 139,1 |
| Обезщетения за безработни | 5,7 | 7,6 | 239,0 | 118,2 | 47,8 | 99,6 |
| Семейни добавки за деца | 15,8 | 20,9 | 108,1 | 77,7 | 71,6 | 128,4 |
| Други обезщетения и помощи | 18,0 | 19,3 | 95,5 | 86,5 | 77,5 | 89,7 |
| Регулярни трансфери от други домакинства | 19,3 | 20,3 | 90,0 | 90,9 | 117,9 | 130,3 |
| Приходи от продажби | 3,6 | 4,9 | 90,7 | 68,6 | 220,6 | 99,0 |
| Други приходи | 66,3 | 62,9 | 102,0 | 127,9 | 121,9 | 101,6 |
| Изтеглени спестявания | 60,9 | 52,5 | 119,3 | 169,0 | 150,0 | 105,5 |
| Заеми и кредити | 9,5 | 10,9 | 27,8 | 52,0 | 271,6 | 259,7 |
Източник: НСИ
За същият период ръстът на общите разходи средно на лице от домакинство изпреварва този на общия доход и достига до 17.8% на годишна база. Това е достатъчен аргумент, че се свива покупателната способност и потребление на домакинствата.. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна и безалкохолни напитки (31.2%), следвани от разходите за жилище (17.3%) и транспорт и съобщения (12.3%). Относителните дялове на разходите за храна и здравеопазване нарастват с по 0.4 процентни пункта, а на разходите за жилище с 0.6 п.п., за транспорт и съобщения – с 0.9 процентни пункта.
Като абсолютни стойности през второто тримесечие на 2022 г. в сравнение със същото тримесечие на 2021 г. средно на лице от домакинство разходите по видове се променят, както следва:
- Разходите за храна и безалкохолни напитки нарастват с 19.3%.
- Разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление) се увеличават с 23.2%.
- Разходите за здравеопазване нарастват с 25.8%.
- Разходите за транспорт нарастват с 36.1%.
- Разходите за свободно време, културен отдих и образование се увеличават с 16.0%.
Ускореното нарастване на цените и задържането на реалните доходи на домакинствата доведоха до променя на модела на разпределение на домакинските бюджети. Разходите се фокусират основно за храна, поддържане на жилище (вода, електроенергия, отопление), транспорт, здравеопазване и общо представляват повече от 2/3 от потребителския общ разход на домакинствата. Всичко това, е достатъчен аргумент, че домакинствата обедняват и ограничава възможностите за потребление към други разходни пера, като образование, свободно време, културни мероприятия и др.. Затова е необходимо политики в областта на повишава не доходите, особено на най-бедните домакинства и ограничаване на социалните неравенства.
- Динамика на средна брутна работна заплата
През последните десет години средната работна заплата (СРЗ) нарасна с около 2 пъти и през 2021 г. размера достига до 1551лв. (предварителни данни). През този, десет годишен период номиналното нарастване е с 139.4%, а реалното с 99.0%, при кумулативна средногодишна инфлация от 20.3%.
От 2018г насам се наблюдава двуцифрено нарастване на СРЗ, след като в периода 2010 до 2017 г. номиналното нарастване едва с около 6 -9% на годишна база. През този период трайно се поддържа рестрективна политика по доходите, която забавя процеса на номинално и реално нарастване на СРЗ.
Динамика на СРЗ в номинално и реално изражение за периода 2010-2021 г.
| 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | |
| СРЗ, лв | 648 | 686 | 731 | 775 | 822 | 878 | 948 | 1037 | 1146 | 1267 | 1391 | 1551 |
| Ръст СРЗ, Предх.тод=100 | 106,4 | 105,9 | 106,6 | 106,0 | 106,1 | 106,8 | 108,0 | 109,4 | 110,5 | 110,6 | 109,8 | 111,5 |
| Ръст СРЗ, при база 2010=100 | 100 | 105,9 | 112,8 | 119,6 | 126,9 | 135,5 | 146,3 | 160,1 | 176,9 | 195,6 | 214,7 | 239,4 |
| ИПЦ,Предх.тод=100 | 102,4 | 104,2 | 103 | 100,9 | 98,6 | 99,9 | 99,2 | 102,1 | 102,8 | 103,1 | 101,7 | 103,3 |
| ИПЦ, при база 2010=100 | 100 | 104,2 | 107,3 | 108,3 | 106,8 | 106,7 | 105,8 | 108,0 | 111,1 | 114,5 | 116,5 | 120,3 |
| Реален ръст на СРЗ, при база 2010=100 | 100 | 101,6 | 105,1 | 110,5 | 118,8 | 127,1 | 138,3 | 148,2 | 159,3 | 170,8 | 184,4 | 199,0 |
От началото на настоящата година средната работна заплата (СРЗ) за страна нараства последователно макар и с по-слаби темпове в сравнение със същия период на предходната година. Номиналният ръст на СРЗ се ускоряват от 9.8% през първото тримесечие до 13.4% през второто тримесечие, докато през същия период на 2021г. нарастването е съответно от 11% до 14.1%.
За постигнатия номинален ръст на заплатите съществено принос имат политиките на КНСБ – като се започне с националната протестна акция към актуализацията на държания бюджет с искане за увеличение на минималната работна заплата и на доходите на работещите в бюджетния сектор с минимум 15%, а на „работещите на терен“ с 20% и се стигне до колективните договори на секторно/браншово и фирмено равнище.
Наред с тези положителни резултати, високите нива на инфлацията доведоха до реален спад на СРЗ. През първото тримесечие ръстът на СРЗ измерен с тримесечната инфлация отчита спад от -0,7%, а през второто тримесечие вече е от -2%. Така се прекъсна тенденцията на възходящ реален ръст на средната работна заплата през последното десетилетие. От тук следва, че вече сме свидетели на реално обедняване и спад на покупателната способност на работещите.
Динамика на СРЗ за периода 2020-2022 г , по тримесечия
| 2020 | 2021 | 2022 | Индекси, в % , предх.год. =100 | Индекси, съот.тр. 2022 спрямо 2020, в% | ||||||||
| I -во трим,
лева |
II -во трим,
лева |
I -во трим, лева | II -во трим,
лева |
I -во трим,
лева |
II -во трим,
лева |
I тр.2021 / I тр_2020 | II тр_2021 / IIтр.2020 | I тр.2022 / Iтр.2021 | II тр_2022 / IIтр.2021 | I тр.2022 / Iтр2020 | IIтр2022 / IIтр.2020 | |
| СРЗ за страната | 1317 | 1337 | 1462 | 1525 | 1605 | 1730 | 111,0 | 114,1 | 109,8 | 113,4 | 121,9 | 129,4 |
- СРЗ по форма на собственост
Секторният анализ, показва че от началото на годината основен принос за нарастване на СРЗ има частния сектор, който последователно изпреварва ръста в обществения сектор. Така СРЗ в частния сектор нараства за годишен период с 229 лв. и достига 1 718 лв. Съответно темпа на нарастване от 12.7% през първото тримесечие достига до 15.4% през второ тримесечие.
В обществения сектор темпа се задържа. Нарастването през второто тримесечие е от 7.8%, но е почти два пъти по-нисък от този в частния сектор, при това през първото тримесечие се отчита номинално нараства едва с 1.8%. Безспорно трендът се обръща, след като през последните години се наблюдава процес на сближаване на работните заплати в двата сектора – обществен и частен сектор, следствие от една страна – на силно ограничителната политика на правителството по отношение ръста на заплатите в обществения сектор. В Хуманно здравеопазване, където по-голямата част от наетите също са в обществения сектор, възнагражденията спадат под 4%, като следствие от отпадането на допълнително трудово възнаграждение на медицинския персонал за работа в епидемична обстановка и липсата на възможност на системата да ги компенсира. Наред с това, на наетите лица в здравеопазване от частния сектор СРЗ продължава да нарастват и достигат през месец юни годишен ръст от 17.4%. Тези данни са аргумент, че бизнесът е принуден да реагира с адекватно пазарно поведение и да увеличи заплатите при силен дефицит на работна сила (особено на квалифицирана) и на силна конкуренция, на която бе поставен частният сектор в България от общия европейски трудов пазар.
Тримесечен темп на номинално нарастване на СРЗ по форма на собственост,
съответния период на предх. год=100
| 2020 | 2021 | 2022 | |||||
| I трим. | II трим. | I трим. | II трим. | I трим. | II трим. | ||
| Общо | 8,6 | 5,7 | 11,0 | 14,1 | 9,8 | 13,4 | |
| Обществен сектор | 10,6 | 6,9 | 17,2 | 19,1 | 1,8 | 7,8 | |
| Частен сектор | 8,0 | 5,2 | 8,8 | 12,3 | 12,7 | 15,4 | |
Източник:НСИ
Задържането на номиналния ръст в обществения сектор води до драстичен спад на реалната работна заплата. През двете наблюдавани тримесечия се регистрира реален спад на СРЗ съответно от -7.8% и -6.7%. Докато в частния сектор, през първото тримесечие се наблюдава реален ръст, макар и слаб но е факт, че се задържа в положителна траектория (+ 1.9%), след което инфлацията надхвърля номиналния ръст и следва реален спад (с -0.2%).
Важно е да се отбележи движението на наетите лица по трудово и служебно правоотношение и загубените работни места на пазара на труда. През първите шест месеца на 2020г. се наблюдава силен спад от – 6.4% на наетите лица в сравнение със същия период преди пандемията. Икономиката загуби 154 хил. работни места, като от тях 153 хил. бяха в частния сектор. След две години се наблюдава плавно възстановяване на пазара на труда, като по силно изразено е нарастването на наетите лица в частния сектор с 0.7%, докато в обществения се задържа на същите нива (+0.1%)
- Междуотрасловата диференциация в заплащането на труда
Запазва се на високи нива междуотрасловата диференциация в заплащането на труда, въпреки че разликата между средната работна заплата в най-високо и най-ниско платената икономическа дейност леко намалява от 6.3 пъти през второ тримесечие на 2021 г. до 5.7 пъти през 2022 г. същия период. Това е израз на висока степен на изкривяване и високи нива на хетерогенно разпределение на РЗ по сектори.
В края на първото полугодие се очертава високи нива на различия в темпа на нарастване на СРЗ по икономически дейности. Така например, в икономически дейности с размер на СРЗ по-висок от средната за страната се наблюдава ръст надхвърлящ инфлационните нива. Такива са случаи при:
- Добив на въглища с размера на СРЗ от 2606 лв. и ръст от 20.8% на годишна база;
- Ремонт и инсталация на машини и оборудване – СРЗ от 2179 лв., ръст 26.8%.
- Въздушен транспорт, СРЗ от 3884 лв., ръст от 37.7%;
- Застраховане, презастраховане и допълнително пенсионно осигуряване – СРЗ 3161 лв., ръст с 20.6%;
- Рекламна дейност и проучване на пазари, СРЗ от 2627 лв., раст от 23.3%.
На другия полюс са икономически дейности, които отчитат ръст около и под 10%, при това размера на СРЗ е под средния за страната. Това води до спад на реалните доходи, обедняване и свиването на потреблението на работещите хора, които са принудени да поемат последиците от инфлацията. Такива са случите при:
- Добив на неметални материали и суровини, СРЗ от 1478 лв. и ръст от 8.3% на годишна база.
- Производство но текстил и изделия, СРЗ от 1174 лв и ръст от 10.2%;
- Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители, СРЗ от 1477 лв, спад с -1.5%;
- Производство на изделия от каучук и пластмаса, СРЗ 1374, ръст с 5.6%;
- Производство на мебели, СРЗ от 1072 лв, ръст със 7.5%
Прави впечатление, че дори и в нископлатените икономически дейности се наблюдава слаб темп на нарастване, който обрича работещите на трайна бедност. Такива са случаите в:
- Производство на дървени материали – СРЗ от 954 лв. и ръст от 11.6%;
- Дейност по охрана и разследване – СРЗ 946 лв , ръст с 11.7%;
- Дейности по обслужване на сгради и озеленяване – СРЗ с 937 лв, ръст със 7.9%;
- Производство на облекло, СРЗ от 921 лв., ръст с 15.6%
- Междурегионалната диференциация на работните заплати
Междурегионалната диференциация на работните заплати продължават да задълбочават поляризацията на доходите от труд и социалните неравенства. Проблемът със силната регионална диференциация в заплащането, съпроводен с негативните демографски процеси и недостига на работна сила, е сериозно предизвикателство и през следващите години. Разликите в стандарта на живот по региони у нас остават непреодолимо големи. Съотношението между СРЗ на София –столица (2373 лв) и областта с най-нисък размер на СРЗ – Хасково (1163 лв) е 2 пъти.
- Динамика на минимална работна заплата
МРЗ се увеличи от 1 април с 9.2%, но това увеличение беше закъсняло вече „изядено“ от растяща инфлация. Към м. юни, покупателната способност на МРЗ реално намалява с 6.6% спрямо същия период на миналата година. Това постави пред сериозни затруднения около 445 хил. от наети лица с размера на МРЗ от поскъпването на живота, при това усещането за инфлация при тях е на по-високи нива, поради нарастването на цените на стоки от първа необходимост, които имат висок разходен дял в семейния бюджет. Близо 1/5 от наетите в българската икономика са назначени на МРЗ. С най-висок дял от всички назначени на МРЗ са в Преработваща промишленост (26.5%), Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети (23.2%).
Съотношението на МРЗ/СРЗ показва почти пълна стагнация след 2015 г. – варира в тесния диапазон от 43.3 до 44.5%. През второ тримесечие 2022 г. съотношението на МРЗ спрямо СРЗ бележи низходящ тренд, като достига 41%.
Според нашите изчисления, МРЗ в България трябваше да бъде 850 лв., за да достигне 50% от СРЗ. Отчитайки високите нива на инфлация, която ще продължи и през следващите месеци, като следствие от увеличение на цените на природния газ, енергоносителите и горивата, настояваме с очаквана втората актуализация на бюджета МРЗ да бъде увеличена на 800 лв.