
Асен Асенов е председател на Национална федерация „Метал – Електро“. Тя обединява 77 автономни синдикални организации и съюзи на работещите в машиностроителната, металообработващата, електротехническата, електронната и други промишлености
– Г-н Асенов, вие първи договорихте минимални работни заплати по категории персонал с Колективния трудов договор, подписан през февруари. Трудно ли се водят подобни преговори, какво трябва да знаят колегите Ви от други браншове?
– Преговори за работна заплата не се водят лесно. Имаме дълга практика, повече от 10 години, заедно с партньорите от браншовата камара „Машиностроене“ и колегите от КТ „Подкрепа“. Заедно договаряхме размера на минималните осигурителни прагове и тази договорка я включвахме като част от отрасловия колективен договор. Ежегодно протоколът с постигнатите споразумения за размерите на минималните осигурителни доходи, ние ги включвахме като част от колективния договор, като начални и стартови заплати. Така че имахме добра практика, но за съжаление през последните 3 г., поради обструкции от страна на работодателите, такива преговори не се водиха и нямахме постигнати споразумения за размера на минималните заплати за отрасъла.
Затова направихме една такава стъпка, малко по-различна от това, което договаряхме като прагове по деветте степени категории персонал. Ограничихме се само в 3 сектора, 4 на практика. Приемаме, че минималната работна заплата за страната ще бъде такава и за всички новопостъпили работници или за работа, за която не се изисква квалификация. С оглед на нуждите от квалифициран персонал и за да се създаде стимул, приехме още 3 нива на минимална стартова заплата. Едното е за инженери, при които минималната стартова заплата е равна на 1,5 от минималната работна заплата за страната или 915 лв., втората категория за квалифицирани работници, което сме го диференцирали в зависимост от сектора, в който се работи, и там е от 1,25 до 1,35 от размера на минималната работна заплата. Третата категория, е за квалифицирани работници , четвъртата категория е за оператори на машини. И пак по същата логика в петте сектора, в които договаряме от 1,20 до 1,35 от размера на минималната работна заплата. В цифрово изражение за инженерите 915 лв., за квалифицираните работници в сектора леене на метали 790 лв., в сектора производство на метални изделия – 760 лв., в производство на машини и оборудвания – 790 лв., в сектора производство на автомобили и транспортни средства – 820 лв. За оператори на машини по сектори – за леене на метали 820 лв., в производство на метални изделия 730 лв., в производство на машини 790 лв., и в производство на автомобилни и транспортни средства – 730 лв.
– Какво означава терминът „Зелени работни места“, залегнал отново в Колективния трудов договор за металоиндустрията?
– Нашата федерация се занимава с въпросите на декарбонизацията от близо две години. След проучване на международния синдикален опит и рамо до рамо с експерти от НПО сектора, в областта на опазването на околната среда и здравето, успяхме да постигнем включването на едно ново направление договорености в КТД, което условно можем да наречем „зелено колективно договаряне“. НСФ „Метал-Електро“ разработи и предложи включването „зелени“ разпоредби в Отрасловия колективен договор със социалните партньори – „Българска браншова камара- машиностроене“ и Синдикална федерация на машиностроителите и металоработниците към КТ „Подкрепа“. Макар и общи по своя характер залегналите „зелени“ разпоредби за първи път намират своето място в ОКТД за сектор „Машиностроене“ и могат да служат, като вход за отчитане на отговорностите и правата на работодателите и работниците по екологичните въпроси. Чрез механизмите на колективното трудово договаряне, имаме възможност да постигнем забележителен напредък в опазването на околната среда и разкриването на нов тип работни места, зелени работни места. Това са тези работни места, които:
- Намаляват потреблението на енергия и суровини
- Ограничават емисии на парникови газове
- Минимизират отпадъците и замърсяването
- Спомагат за възстановяване на екосистемите
Зелените работни места дават възможност предприятията и местните общности да се адаптират към изменението на климата и декарбонизацията. Този вид нови работни места намират място във всеки икономически сектор и във всяко предприятие. Зелените работни места могат да подобрят прехода към зелена икономика, защото предприятията са един от основните участници в зелената трансформация на икономиката. След проучване на европейския опит НСФМЕ е готова с предложения, които да залегнат в договореностите по места, изцяло съобразени с възможностите на българските работодатели. Основният фокус на този етап е насочен към пестенето на ресурси и енергия.
– Вашият сектор е силно експортно ориентиран. Как се отрази кризата с Ковид-19 върху производството?
– Много лошо се отрази на сектора. Проблемът е в това, че намаляване на обема на поръчките имаше още от края на миналата година. Ковид-19 донесе още неприятности и „допълни или препълни чашата“. И другото, което е неблагоприятно, е, че той е експортно ориентиран, но ние работим и доставяме възлови детайли за основните големи производители в Европа, което е много неблагоприятно, защото това са поръчки и изделия, които не съдържат в себе си и не генерират печалба и добавена стойност. Грубо казано, ние с тези дейности, особено в автомобилостроенето с тези детайли и части, които произвеждаме, на ниво минимална работна заплата гарантираме високите заплати на нашите колеги в Европа , които реализират крайното изделие в Европа, където е съсредоточена печалбата. При нас са трохите, за съжаление.
– Каква е оценката Ви за приложимостта на правителствените мерки за възстановяване на машиностроенето? Вашата прогноза?
– Някакви специални мерки за сектора няма, не са разработвани. Той никога не е бил приоритет в дейността на управляващите през последните 30 години. Вярно е, че има инвестиции, има нови предприятия за производство на възли и детайли, които не носят принадена стойност и не изискват високо квалифициран труд.
– Имате традиционно силно партньорство с Браншовата камара по машиностроене. Разкажете нещо повече за нея.
– С браншовата камара по машиностроене си партнираме повече от 25 години. Минахме през различни етапи на опознаване, противопоставяне, противоборство, докато стигнем до сегашното положение. То не е от сега, а от поне от десетина, петнайсет години, където сме и двете страни, синдикати и колегите от „Подкрепа“ и от работодателската структура сме стигнали до това, че сме убедени, че това партньорство е в полза на организациите наши членове. Изградили сме взаимно доверие и разбиране на проблемите. Това партньорство е в полза на организациите. Важен е диалогът.
– Вие сте една от големите структури на КНСБ в индустриалния сектор. Как успявате?
– Успяваме с много работа, а има и традиция в сектора. Синдикатът на металоработниците е създаден през 1907 г. и имаме много основания да се гордеем, че сме наследници на тези традиции. В периода до 1989 г. структурата беше с близо 500 000 членове в състава на тогавашния профсъюз на работниците. Обхващаше една много широка гама от предприятия, които, за съжаление, в началото на деветдесетте години бяха безсмислено ликвидирани. Някои с цел приватизация и унищожаването им. Една от причините да продължаваме е, че взехме много активно участие в процеса на приватизацията, като синдикат. Някои от най-успешните сделки на работническо –мениджърската приватизация, която е много критикувана в момента, са именно в нашия сектор . Това са едни доста големи работещи предприятия, в които успяваме да поддържаме относително по-висока численост.
I like this web site very much, Its a very nice position to read and obtain info.Blog range