България ще получи 550 хил. евро за разработване на регионални планове за справедлив преход

На свое заседание в края на април Министерският съвет прие постановление за създаване на Консултативен съвет по Зелената сделка като колективен консултативен орган към МС. Съветът ще консултира и подпомага Министерския съвет във връзка с:

  1. произтичащите от Съобщението на Европейската комисия до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Европейска зелена сделка“ ефекти за Република България;
  2. съвместявапето на националните приоритети в областта на енергийната сигурност, ускореното икономическо развитие, социалната справедливост и защитата на околната среда;
  3. разработването на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. с поглед до 2050 г., основана на реална оценка на националните приоритети, насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия;
  4. подготовката на план за устойчива работа на топлоелектрическите централи, захранванни свъглищно гориво;
  5. планове и стратегически документи, произтичащи от Съобщението.

Председател на съвета ще бъде заместник министър-председател, а членове са представител на Президента на Република България, министрите на 10 министерства, представители на парламентарно представените политически партии, национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, председателите на БАН и НСИ, представители на академичната общност и националното сдружение на общините.

На същото заседание на МС на 30 април беше представен доклад на заместник министър-председателя Томислав Дончев относно напредъка на работата на междуведомствената работна група за изготвяне на анализ на екологичните и социално-икономически последици, произтичащи от Зелената сделка за България и изготвяне на Национален план за действие за справедлив преход. В доклада се посочва, че работната група е провела 2 заседания в рамките на последните 3 месеца и няколко работни срещи. Разработени са 4 варианта на анализ, като работата по анализа продължава в съответствие с последните развития във връзка с COVID-19.  На базата на този анализ, през следващите три месеца трябва да се разработи Национален план за действие за справедлив преход.

КНСБ, по чиято инициатива беше създаден Консултативния съвет по Зелената сделка, ще участва активно в неговата работа чрез президента си Пламен Димитров. КНСБ ще настоява за приключване в най-кратки срокове на социално-икономическия и екологичен анализ на предизвикателства пред основните икономически сектори на ефектите от изпълнението на Европейската зелена сделка в България, в т.ч. оценка на най-силно засегнатите промишлени отрасли, транспорт и селско стопанство.

Междувременно правителството подаде апликационна форма пред ЕК за разработване на регионалните планове за справедлив преход по Програмата за подкрепа на структурните реформи. Наскоро стана ясно, че България е получила одобрение за сумата от 550 хиляда евро за изготвяне на Териториалните планове за справедлив преход в регионите Перник, Кюстендил и Стара Загора.

В европейски план – на 15 май депутатите от ЕП призоваха Комисията да представи „голям“ план за икономическо стимулиране, за да бъде преодолян шокът от пандемията и да се подготви пътят към устойчиво бъдеще. Франция и Германия предложиха да се създаде фонд от 500 млрд. евро за възстановяване на европейската икономика от кризата с коронавируса. Париж и Берлин предлагат ЕК да финансира този план за съживяване, като привлече средства от финансовите пазари „от името на ЕС“. Средствата ще бъдат предоставени за бюджетни разходи на страните-членки за секторите и регионите, които са най-силно засегнати. Според думите на Макрон страните, които се възползват от плана, няма да връщат помощите, което е израз на безпрецедентна солидарност. Така и не стана ясно обаче кой ще връща този заем „от името на ЕС“.

На 20 май Европейската комисия публикува две нови стратегии, съгласно пътната карта на Зелената сделка – стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биоразнообразието. В тази връзка председателят на комисията на ЕП по земеделие Норберт Линс заяви – „Целият пакет, приет от ЕК – стратегията „от фермата до трапезата, новата стратегия за биологични разнообразие и анализът на връзките между реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Зелената сделка, са тясно свързани с текущите преговори за ОСП. Нашите фермери се нуждаят от яснота относно бъдещите правила на ОСП и сигурност при планиране на дейностите си и ние им държим това“.

Пандемичната обстановка и мерките за ограничаване на разпространеието на Covid-19 извеждат на преден план спешните мерки за икономическо възстановяване, които са основание за извънредни и широкомащабни програми за финансиране. Но дори и в този случай се търсят начини за обвързване на инструментите за финансово подпомагане с целите на Зелената сделка.

Това се вижда от представения на 27 май от ЕК План за възстановяване, където целевото финансиране на енергийни и транспортни проекти, водещи до ограничаване на въглеродните емисии, обхваща вече познатите сектори:

  • Модернизация на сградния фонд;
  • Изграждане на нови ВЕИ паркове – вятър и фотоволтаици;
  • Въглеродна икономика;
  • Електрификация в транспорта;
  • Кръгова икономика;
  • Модернизация на аграрния сектор, в т.ч. дигитализация.

Силно впечатление прави предложение за увеличаване на средствата на Фонда за справедлив преход до 40 милиарда евро, за да се подпомогнат държавите-членки при ускоряване на прехода към климатична неутралност.

Предвиждат се 15 милиарда евро за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за подкрепа на селските райони при извършването на необходимите структурни промени в съответствие с Европейската Зелена сделка и постигането на амбициозните цели по стратегиите „от фермата до трапезата“ и стратегията за биоразнообразието.

В рамките на ЕС се работи активно по няколко взаимосвързани направления – кръгова икономика, дигитализация и преход към нисковъглеродна икономика. Инвестирането в кръгова икономика има потенциал да създаде най-малко 700 000 нови работни места до 2030 г. и да помогне на ЕС да намали зависимостта си от външни доставчици и да увеличи своята издръжливост към глобалните проблеми на доставките. На Зелената сделка се отрежда ролята на обединяваща политика, която осигурява осъществяването на отделните секторни политики при запазване на приоритета на ограничванането на климатичното въздействие от човешката дейност. Всяка от предлаганите отделни политики звучи разумно и има потенциал за превръщането й в инструмент за устойчиво икономическо развитие и утвърждаване на технологично лидерство, но комплекса от приложими мерки съдържа редица условности за осигуряване на нужното финансиране и съответно рискове за осъществяване на национално ниво.

Поради това въпросите за осъществяване на преход (затваряне на работещи производства и създаване на нови), както и за социалната цена на този перход (освобождаване на заети лица в традиционни дейности и преквалификация), будят безпокойство на национално и секторно ниво.

Виждаме, че на национално ниво всички страни-членки предприемат действия за защита на своите интереси, но дори и големите не могат да бъдат сами в тази борба. Затова е важно да се търсят съмишленици за постигане на онези национални цели, които водят до развитие и повишен жизнен стандарт.

Националните позиции от последния месец на страни със сходни на нашите проблеми – Полша и Чехия, ясно показват намерението им за водене на преговори за постигане на максимална финансова подкрепа при реализация на проекти с нисък въглероден отпечатък, включително:

  • развитие на “зелена инфраструктура” и насърчаване на чистата мобилност;
  • обновяване на сгради;
  • увеличаване на енергийната ефективност;
  • насърчаване на енергийните източници, които ще улеснят постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г.;
  • насърчаване на съвместните научни изследвания и иновациите в областта на технологиите с ниски емисии;
  • насърчаване на кръговата икономика и на отговорните обществени поръчки.

Преди няколко дни, група от осем държави членки на Европейския съюз от Балканите и Източна Европа – България. Чехия, Гърция, Румъния, Унгария, Литва, Полша и Словакия подписаха общ документ, озаглавен „Ролята на природния газ в неутрална за климата Европа“. В документа се казва, че „Преходът, основан единствено на възобновяеми енергийни източници, не отчита необходимостта от разнообразен енергиен микс в ЕС“. Страните настояват за продължаване на финансовата подкрепа на ЕС за развитие на газовата инфраструктура чрез „предоставяне на рамкови, структурни фондове и инвестиционни заеми“. Припомняме, че през ноември миналата година Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) реши да намали финансирането на проекти за изкопаеми горива от 2021 г., което доведе до сътресения в индустрията и източните страни на ЕС. „Преустановяването на подкрепата за по-нататъшно развитие на газовата инфраструктура, допринасяща и засилваща енергийния преход, ще затрудни много държави членки да мобилизират достатъчно инвестиции за покриване на огромни нужди за ключови проекти в областта на енергийната инфраструктура“, се казва в съвместния документ на осемте държави.

От документите на Комисията се вижда, че отново се предлага принципът do no harm, което изключва не само въглищата, но и ядрената енергетика. В нашата позиция, освен  подкрепа на присъединяването на страната ни към коалицията за природния газ, трябва да настояваме да се търси активно коалиция и за ядрената енергетика.

КНСБ нееднократно посочи, че Зелената сделка е едновременно заплаха и възможност за развитие, което налага последователно и с ясна визия за бъдещето да се подготвят и прилагат работещи мерки на национално и регионално ниво.

Новосъздадения към МС Консултативен съвет във връзка с Европейската зелена сделка следва да играе ролята на обединяващо звено по отношение на националните политики, което да изведе основни постулати при осъществяване на международното сътрудничество в тази област, но и да конкретизира практическите действия за осъществяване на мерките за икономическо възстановяване у нас, при отчитане на дългосрочните европейски политики.

КНСБ инициира редица обсъждания на секторно ниво у нас, на база на които вече са систематизирани виждания за необходимите направления за подпомагане, водещо до икономическо възстановяване и устойчиво развитие.

Същевременно ролята на Изпълнителната власт се разглежда като ключова за осигуряване на ефективност и ефикасност на предприеманите стъпки, поради което на този етап е важно да се съгласуват принципните въпроси на общата национална политика по Зелената сделка:

  • Кои са секторите и структуроопределящите предприятия, които се намират в риск за затваряне поради нисковъглеродния преход или поради пандемичната обстановка?
  • Кои са краткосрочните мерки, които произтичат от приетите вече национални планове и програми, които следва да се осъществяват в периода до 2025 година?
  • Какви са финансовите механизми на разположение за осъществяване на краткосрочните мерки?
  • Кои са водещите звена за планиране и прилагане на конкретните мерки на регионално и секторно ниво и имат ли готовност за осъществяване на очакваните задачи?

КНСБ успешно защити националните тези, като насочи вниманието към рисковете за страната ни и извеждане на червени линии във връзка с повишаване на целите за намаляване на емисиите парникови газове над приетите вече 40 % до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.

Енергетиката е секторът, за който ефектите от Европейската зелена сделка са най- ясно очертани. Фокусът на Съобщението върху постигане на климатична неутралност до 2050 г. и натискът за засилване на амбициите до 2030 г. застрашават структурата на енергийния микс на страната. В зависимост от финалния пакет, който ще бъде приет, това може да доведе до ускорено ограничаване па основния местен енергиен pecypc на страната — лигнитните въглища.

Политиките на декарбонизация ще имат и много отчетлив ефект върху българската индустрия, особено върху енергоемките отрасли, които могат да бъдат поставени едновременно върху регулативен  натиск посредством новото законодателство и на риска от по-високи цени на електроенергията.

В свое становище до Министерството на околната среда и водите КНСБ оценява положително факта, че кръговата икономика все повече се разглежда в контекста на изместване на веригите на доставка и създаване на стойност към Европа и затваряне на циклите вътре в Европейския съюз. За целта следва да се извърши картографиране на ресурсите, а това означава, че и страната ни трябва да предприеме необходимите стъпки в тази посока.

Всичко това налага да се разработят конкретни предложения за мерки, които да намалят негативното социално въздействие. Не може да има европейска зелена сделка без национални, регионални и фирмени индустриални отношения между социалните партньори.

Разработените секторни мерки в рамките на Националното тристранно споразумение са добра база за развитие на целенасочена национална програма за действия, но е необходимо допълване на предвидените мерки, така че да се постигне висока степен на усвояване на целево финансиране от ЕС. Усилията трябва да се насочат към онези възможности, които водят до разкриване на нови работни места, повишаване конкурентноспособността на предприятията, утвърждаване на вериги на доставки с високо национално участие.

В рамките на Националното тристранно споразумение специално внимание е отделено на въглищните региони и необходимостта от планиране на пакети от социални мерки за гарантиране на плавен и справедлив преход.

Основен мотив за работа за постигане на дългосрочните цели на въглеродната неутралност е стремежът за постигане на социално равенство и балансирано икономическо развитие в целия Европейски съюз. Както и ние, така и останалите страни, ясно настояват за гарантиране, че разходите за политиките, които се прилагат, няма да окажат допълнителна тежест върху хората, които вече са изложени на риск от енергийна и икономическа бедност, а мерките не водят до увеличаване на неравенството и регионалните различия.

Проведените по инициатива на КНСБ браншови съвети в редица сектори показват сходимост в предлаганите мерки за икономическо възстановяване, което върви паралелно с дългосрочните цели на климатичните политики и подобряване на околната среда.

Разработените позиции показват възможностите за прилагане на мерки на секторно ниво, но обобщението на национално ниво и предложението на пътищата за финансирането им следва да бъде една от първостепенните задачи на Консултативния съвет във връзка с Европейската зелена сделка.

Като член на Консултативния съвет към МС, КНСБ ще се стреми да популяризира синдикалните позиции, да обогатява формите за партьорство с работодателите и защитата на интересите на работниците, но също и да се бори за изграждане на адекватни национални позиции и планове за работа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *