Четвърти етап от развитието на организираното работническо движение

Профсъюзите по време на прехода към тоталитаризъм (9.09.1944  – 1947 г.)

Този период е свързан с утвърждаването на народно-демократическата власт в България, като веднага след 9 септември 1944 г. под прякото ръководство на партията започва изграждането на новите, социалистически профсъюзи.

Основната цел е създаването на единна организация на всички работници и служители, която да се различава от БРС. Още на 16 септември се свиква съвещание на профсъюзни дейци, членове на партията и БРСДП, което решава да се създаде Общ работнически професионален съюз (ОРПС) с главна задача – всестранната защита на всекидневните общи материални и духовни интереси на целокупното работничество. Успоредно с това, те трябва да съдействат на правителството за запазване на извоюваната свобода, организиране на  работата за повишаване на производството и др., прокламира се доброволност и свобода на членството.

Първият национален конгрес на ОРПС се провежда през март 1945 г. В приетия Устав се утвърждава свободата на сдружаване на производствен принцип. Основните цели са всестранната защита на интересите на трудещите се, активно съдействие за увеличаване на производството, цялостна подкрепа на народната власт.

До национализацията през 1947 г. важна роля за регулирането на отношенията между работниците и работодателите играят колективните трудови договори. През 1945 г. е подписано Споразумение за основните указания за сключване на колективни трудови договори между Централата на профсъюзите и Общия съюз на българските индустриалци, а в следващата година е приет Правилник, който урежда отношенията между профкомитетите и индустриалците.

Изпълнявайки своята стопанско-организаторска функция, профсъюзите организират и осигуряват активното участие на трудещите се в изпълнение на приетия двегодишен стопански план и осъществяват работнически контрол в частните предприятия. В социалната сфера те създават потребителски кооперации, мрежа от работнически столове и почивни станции, започва жилищно строителство, осигуряват снабдяването на работниците със стоки.

През този период профсъюзният плурализъм се изразява в съществуването на ОРПС  и Общ земеделски професионален съюз (ОЗПС), които си сътрудничат.  ОЗПС прекратява дейността си през 1948 г. и организациите му се вливат в ОРСП. Всички опити за създаване на  други профсъюзи от опозиционните партии в Отечествения фронт са предотвратени.

Ограничаване, прехвърляне на несвойствени функции на профсъюзите и превръщането им придатък на БКП (1948 – 1962 г.)

След национализацията на частната собственост, ликвидиране на многопартийната политическа система и опозицията се създават условия за внедряване на съветската система във всички сфери на обществения живот. Механично се пренася моделът на съветските профсъюзи, изградени на основата на идеите на Ленин и Сталин за профсъюзите при социализма. На профсъюзите в България се налага ролята на трансмисия между партията и трудещите се. Те се подчиняват на принципите на демократическия централизъм и ръководната роля на партията.

След Втория конгрес на ОРПС (1948 г.) профсъюзната членска маса достига 90 % от работниците и служителите. Профсъюзите започват да играят все по-голяма роля в управлението на предприятието след национализацията – в т. нар. “тройки”, директорът на предприятието, партийният секретар и  председателят на профкомитета участват наравно в управлението на предприятието.

По предложение и с участието на ОРПС са приети редица трудови закони: Закон за помирителните комисии; Закон за увеличаването на размерите на санкциите по приложение на трудовите закони; Закон за предприятието “Отдих и култура”, чието управление се дава на профсъюзите; въведен е нов надничен блок, в който се определят нетните надници, а всички удръжки се заплащат от предприятието.

Колективните трудови договори се превръщат в средство за мобилизация на работниците за изпълнение на стопанските планове, в които се записват задълженията на работниците и стопанските ръководства за повишаване на производителността на труда, изпълнението на плана, за подобряване на организацията и дисциплината на труда и др. стопански функции. Социалната част предвижда придобивки, които са в зависимост от изпълнението на плана.

През 1951 г. Общественото осигуряване и Охраната на труда преминават към профсъюзите, за да се осигурява по-ефективен контрол върху тези дейности. В същото време, партията счита, че “тройките” нарушават социалистическото единоначалие, а профсъюзите изместват партийните органи от контрола върху работата на администрацията и дейността им се прекратява.

На проведения Трети конгрес (1951 г.) Централният съвет на ОРПС се преименува в Централен съвет на профсъюзите (ЦСПС). През същата година е приет Кодекс на труда и се изграждат помирителните комисии за решаване на спорове между работниците и стопанските ръководители и като средство за защита на правата на работниците и служителите, залегнали в КТ.

След падането на Сталинския режим в СССР и ХХ Конгрес на КПСС (1956 г.), на който се критикуват съветските  профсъюзи, че не защитават достатъчно и с острота интересите на работниците и служителите, като се примиряват с нередностите в предприятията, ветерани на българското профсъюзно движение поставят остро въпроса за ролята на профсъюзите. Според тях, вместо да мислят държавнически, профсъюзите трябва да защитават интересите на трудещите се.

През този етап значителна роля играе стремежът на синдикалните дейци за даване на приоритет на социално-защитна функция на профсъюзите, което не отговаря на политическата линия на БКП за мястото и ролята на профсъюзите в условията на социализма.

Провеждането на поредния профсъюзен конгрес се отлага, защото в отчетно-изборната кампания остро се критикуват профсъюзните органи на всички нива – не се спазват КТД, административните институции пренебрегват профсъюзите, а ръководните профсъюзни органи се примиряват с нарушенията на трудовото законодателство, особено що се отнася до повишаването на трудовите норми.

През април 1957 г., на състоялия се ІV Конгрес на БПС се поставят задачи на профсъюзите в сферата на организацията и заплащането на труда – да проверяват системно равнището на реалната работна заплата и да търсят отговорност за нарушаването на разпоредбите по тези въпроси. В Устава се затвърждават участието на профсъюзите в изготвянето на трудовите закони и контролът по тяхното изпълнение, както и защитата на интересите на работниците и служителите срещу бюрократичните прояви на стопански и административни ръководители.

На Конгреса са избрани в ръководните органи редица дейци-ветерани с богат синдикален опит,  които се борят за разширяването на социално-защитната функция на профсъюзите.

През юли 1959 г. ЦС на БПС провежда  Теоретична конференция по въпросите за професионалните съюзи в епохата на социализма. На конференцията се застъпва становището, че в социалистическото общество партията изразява и защитава интересите на работниците  и служителите, а за профсъюзите главно поле за изява е да претворяват партийните решения за изпълнение на народностопанските планове. В отговор на официалната партийна постановка, дейци на профсъюзите изразяват мнението, че тази главна задача е преди всичко задача на държавата, а не на профсъюзите. Тези свои идеи те развиват в Доклад за Пленум на ЦСПС, който е остро разкритикуван от комунистическата партия и е спрян. Двама от лидерите на профсъюза – Тодор Матанов и Никола Кофарджиев, които защитават тезата за защитната функция на синдикатите, са изключени от редовете на ЦС на БПС. През 2000 г. КС на КНСБ взе решение за реабилитиране на достойнството и инакомислието на тези двама смели профсъюзни дейци.

Пълно обезличаване на профсъюзите и тяхната дейност (1962 – 1989 г.)

След разправата с инакомислещите профсъюзни дейци през 1962 г. в периода до 1989 г. конгресите и пленумите на профсъюзите протичат по един и същи сценарий. Те се провеждат след партийните конгреси, на които се приемат петгодишните планове и задачите на профсъюзите са подчинени на изпълнението на партийните решения, като се реализира тяхната роля на “трансмисия” .

В структурно отношение профсъюзите следват плътно партийния строеж, а профсъюзните кадри се утвърждават от партийните органи на съответното ниво. Функциите им са подчинени на лениновия модел за профсъюзите – градивна (икономическа), организационна, възпитателна и социална.

Осмият конгрес на БКП (1962 г.) поставя задачата за доизграждане на материално.техническата база на социализма и преминаване към постепенно изграждане на материално техническата база на комунизма. Особено внимание се обръща на необходимостта от повишаване грижата към отделния човек. Във връзка с това профсъюзите поемат ангажимента да защитават материалните интереси на трудещите се, да подобрят бита и условията на труд, което да се обвързва с непрекъснатия растеж. Създава се Движение за комунистически труд за разпростиране и внедряване на челния опит и съветските почини в съревнованието, развива се рационализаторското движение.

В последвалия партиен експеримент за нови начала в ръководството на народното стопанство (1964 г.) профсъюзите активно участват в създаването на Стопанските съвети, които са колективни органи за управление.

В по-нататъшните си опити да се усъвършенства системата за социално управление партията залага на издигането на ролята на профсъюзите в нея. Задачите са да се развива и ускорява научно-техническият прогрес и профсъюзите чрез социалистическото съревнование да го превърнат в масово движението.

В Програмата на партията, приета на Х Конгрес на БКП (1971 г.), за изграждане на развито социалистическо общество се определя мястото и ролята на профсъюзите като школа за комунизъм, школа за управление. В последвалия го Априлски пленум на партията (1972 г.), който приема Постановление, специално посветено на профсъюзите, тяхната роля и задачи се определят така: повишаване на ролята им в системата на социалното управление и за комунистическото възпитание на трудещите се; да се осъществява все по-активно и правилно защитната им функция и др. Като задача се поставя по-нататъшното усъвършенстване на партийното ръководство на професионалните съюзи.

В края на 70-те години Осмият конгрес на ЦС на БПС потвърждава предаността си към партията – профсъюзите нямат и не могат да имат друга политика и програма, освен програмата на БКП.

В началото на 80-те години до 1987 г. комунистическата партия търси опора в профсъюзите като най-масовата организация в обществото. Провеждат се мероприятия за въвеждане на държавно-общественото и обществено държавното управление на някои дейности. Освен разширяването на техния обхват на дейност се пристъпва към преосмисляне на “градивната” им функция – профсъюзите се превръщат в обществен гарант за внедряването на новия икономически механизъм, в движеща сила в насрещното планиране, в организатор на трудовия колектив. Така мобилизиращата функция – привличане и активизиране на хората за труд, се трансформира в профсъюзно въздействие за интензифициране на труда.

Българските профсъюзи през 80-те години – криза и опити за промяна

В средата на 80-те години се предприемат действия от страна на партията за въвеждане на самоуправлението на трудовите колективи като форма на демократизиране на трудовите отношения и преосмисляне на така наречената “градивна функция” на профсъюзите – т.е. превръщането им в обществен гарант за изпълнение на социално-икономическата политика на партията и организатор на трудовия колектив.

Първи опити за промяна се правят на Шестия пленум на ЦС на БПС, като се вземат решения за съсредоточаване на профсъюзната дейност в трудовия колектив, а след влизането в сила на новия Кодекс на труда през 1987 г. се очертава поле за дейност в труда, трудовите отношения и жизненото равнище. В стремежа си да осъществят тези правомощия профсъюзите започват преустройство на своя Х конгрес.(1987 г.) В структурно отношение се залага на скъсване с принципа на демократическия централизъм и издигане на федеративния и делегатския принцип на изграждане и функциониране на профсъюзната система. За пръв път в историята на профсъюзите при социализма в новия Устав се дава определена автономност на профсъюзната организация – самостоятелно да определя задачите си, формите и средствата за работа.

На Конгреса са отчетени значителни постижения в социалната дейност: с труда и средствата на трудовите колективи са изградени, разширени и модернизирани социално-битови обекти за 970 млн. лв., а над 180 млн. лв. са инвестирани в обекти за почивка и отдих на трудещите се. В областта на охраната на труда профсъюзите разполагат със законови права да упражняват въздействие и контрол върху стопанските ръководства, включително и принуда за подобряване на условията на труд.

През март 1989 г. Бюрото на ЦС на БПС утвърждава проект за Насоки за по-нататъшното преустройство на БПС. Основният извод в тях е, че е необходима генерална преоценка на профсъюзите и формирането на нов възглед за тях. Поставя се под съмнение всеобщото членство (98% от трудоспособното население), което не е верен признак за действителната привързаност на хората към тях. Предлагат се доброволност на членството и отказ от производствено-икономическата функция, като профсъюзите се насочат към основополагащата си функция – представителство и защита на интересите на трудещите се.

Появата на Независимия профсъюз “Подкрепа” (8 февруари 1989 г.) е първа проява на плурализъм в тоталитарното общество. По идея на създателите си той е опозиционна организация под формата на профсъюз. Профсъюзът е подложен на медийно затъмнение, а ръководителите му са преследвани и арестувани. В отговор на репресиите през лятото на същата година се организира щафетна гладна стачка и демонстрации. В своята Програмна декларация НП “Подкрепа” издига като основни принципи “свободата на сдружаване” и “независимост” на профсъюзите. За пръв път в социалистическа България се използва терминологията “синдикати”, “синдикализъм”, “синдикални права”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *