Цветелина Милчалиева е председател на Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост
– Какво последва след меморандума, който подписахте с браншовите организации през есента на миналата година?
– Благодаря за възможността да представим нашата дейност през последните години във Федерацията на леката промишленост. Браншовете, които обхваща нашата федерация и които членуват със синдикални организации, са Текстил и облекло; Стъкло; Керамика; Битово машиностроене. Имаме една синдикална организация от бранш Електроника. Така че, нашите браншове не са само в Текстил и облекло.
Предполагам, че с въпроса си визирате меморандумите за партньорство, които сключихме с браншовите организации. Те бяха една добра стъпка към съвместното ни бъдещо сътрудничество по отношение на настъпилата криза с Ковид -19. Освен това поставихме основите на някои въпроси, свързани с бъдещето на браншовете и съответно процесите, които касаят кръговата икономика и дигитализацията. Те са в продължение на споразумението, което имахме с Браншовата асоциация на производителите и износителите на текстил и облекло БАПИОТ. То беше рамково, сключено една година преди подписването на меморандума. Т.е. той беше едно добро продължение на започващата съвместна дейност, поредната стъпка към браншовото договаряне, която, заедно с работодателите, вече имаме осъзнаване колко е необходима.
След меморандума последва едно непрестанно сътрудничество помежду ни и постоянна връзка по отношение на възникващите проблеми с чисто икономическите последици за самите предприятия. Съвместно с конфедерацията и подкрепата на президента на КНСБ успяхме да подпомогнем и да спасим от много тежки последици някои предприятия, включително и от затваряне на такива от бранш Текстил и облекло. На „Мизия“, гр. Плевен, например, помогнахме много, за да може да се случи мярката 60/40. На други също. Основно големи предприятия пострадаха, защото към тях не беше насочена конкретна финансова помощ.
– Кои проблеми в сектора се обостриха заради кризата?
– Специално в бранш Текстил и облекло това е основно липсата на поръчки. Проблемът е в цяла Европа. Затвориха редица брандове, марки, затвориха врати и магазините. Спряха поръчките към нашите предприятия, които са подизпълнители. Озовахме в ситуация на вече направени поръчки, които са изработени, да се наложи да престояват в складовете, защото няма към кого да бъдат изпратени, или, дори да са, се връщат. Ситуация е на нож с две остриета. 90% от бранша работи на ишлеме и това се оказа голяма пречка, за да се подсигури постоянна заетост за работещите.
– Продукцията, която е изостанала и не може да замине за европейските пазари, няма ли възможност да бъде реализирана на българския пазар?
– Благодаря за този въпрос! За съжаление, по обратната връзка, която имаме с мениджмънта на предприятията производители, на този етап те задържат продукцията заради локдауна в държавите, от които са били поръчките. В действителност няма как тази стока да бъде реализирана на вътрешния пазар, защото тя е предплатена, поръчана и в крайна сметка ръководствата изчакват да се види докога ще продължи тази ситуация. Проблемът с вътрешния пазар също е много сериозен. Точно през последния месец директори на предприятия, в които има синдикални организации, се обърнаха към нас с писмени апели и към ресорните министерства с молба за съдействие от гледна точка на реализиране на поръчки към нашите предприятия. Да бъдат насочени към тях поръчки за работни облекла, маски, детско облекло, защото имат възможности да шият за абсолютно всякакви контрагенти. Предприятията се преориентират, където има необходимост за вътрешния пазар. Целта е да се осигури работа на работещите. Ние го възприехме този апел, за да дадем и своя принос разпространихме сред нашите контакти и вътрешносиндикални среди и в сферата на услугите особено там, където има добро социално партньорство. Така че да може да достигне до повече браншове. Да се опитаме в тази криза да си обединим усилията и да има работа за тези предприятия.
– Разполагате ли със статистика колко от хората, заети в бранша, са си загубили работата?
– Като цяло за бранша не можем да кажем с числа конкретно, защото няма такъв тип статистика. Проследихме тенденциите и там, където имаме синдикални организации, нямаше големи сътресения. За големите предприятия, като че ли по-лошо се отрази кризата, защото те направиха много големи усилия за предотвратяване на заразата – разходи, за да бъде осигурена дистанция на работното място, за транспорт с подсигурена дистанция в автобусите, за дезинфектанти. В малките предприятия този разход не беше толкова съществен. Но и там има липса на поръчки, отказване на такива, а и не бяха подпомогнати съществено от държавата.
– Колко от фирмите са се възползвали от мерките, които правителството предприе в подкрепа на бизнеса?
– Във всичките браншове, които изредих и там, където федерацията има синдикални организации, не са много тези, които се възползваха. За съжаление, имаше и такива, на които им беше отказано. Самата процедура има някои изкуствени ограничения за оборотни средства по ОП „Иновации и конкурентноспособност“. Ние се опитахме да преодолеем отново с помощта на президента на КНСБ тези ограничения. На десетина места са се възползвали от мярката 60/40.
– Предвиждате ли някакви нови инициативи през 2021 година?
– В нашата дейност дотук не сме стопирали каквото и да било във връзка със ситуацията. В контакт сме с ресорните министерства, когато има проблем, който касае предприятията, и се опитваме да помогнем. Продължаваме работа въпреки кризата и на ниво КТД. В момента на редица места протичат преговори за колективно договаряне в предприятията. Има доста трудности поради факта, че в действителност няма предвидимост занапред. На места има много спадове, завишени разходи и на нашите представители им е много рудно в тази ситуация да договарят по-високи стойности на възнагражденията. Не сме спирали да работим в тази посока и да ги подпомагаме в колективното договаряне.
Надяваме най-после да реализираме специално в Текстил и облекло, където се усеща липсата му, браншови колективен трудов договор. До момента това е било така заради разпокъсаността на работодателските организации в бранша. Според последните данни на Министерство на икономиката има 5-6 организации. Нашата информация обаче е, че те съществуват само на хартия, но на практика няма нищо насреща, те не функционират и нямат свое представителство в предприятията.
Установили сме взаимотношения с две работодателски организации – „Българска асоциация за текстил , облекло и кожи“ и „Българска асоциация на производителите и износителите на текстил и облекло“. Към момента сме предложили проект на браншов колективен трудов договор, с който се надяваме, започвайки преговори, най-после да установим някои минимални стандарти, които касаят работните заплати, условията на труд и социалните придобивки. И с това да дадем тласък на договарянето по места.
Изключително засилена е и работата с международните ни организации. Там също предстоят конгресни години. Отлагаха се конгресите и на двете организации, които доста засилено работят по процесите, които касаят дигитализацията и справедливия преход. Това смятаме, че е и силата на синдикатите в Европа и на национално и браншово ниво именно е ключът за постигане на просперираща Европа. Тя се базира на силна индустрия. А ключът към всичките тези процеси са инвистициите в хората, основно заетите в индустрията и в тези производства, в които има рискове от загуба на работни места. За федерацията също предстои конгрес. Предполагам, според процесите в момента, че ще трябва да се проведе до една година. Предстои усилена работа в следващите месеци.