Даниела Йорданова: Бюджетът за висшите училища е крайно недостатъчен

На провелите се делегатски срещи в цялата страна по повод Деветия конгрес на КНСБ се срещнахме със стотици синдикални лидери, които споделиха опит, мнения за настоящето на синдикализма, визия за бъдещето, трудности, пред които са изправени в своя бранш, но и извоюваните победи. На 13 април ръководството на КНСБ посети делегатите от пет областни града в Русе.

Гл. ас. д-р Даниела Йорданова е преподавател във Факултет „Бизнес мениджмънт“, катедра „Мениджмънт и бизнес развитие“ на Русенския университет. Председател е на синдикалната организация при Русенския университет, която е член на Национален браншов синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ.

– Имате ли действащ колективен трудов договор? Какви са условията в него по отношение на възнагражденията?

– Регулярно провеждаме преговори и преподписваме колективен трудов договор – през две години. Но всяка година имаме два пъти актуализация на работните заплати. В момента сме в поредни преговори за повишаване на възнагражденията в контекста на новите условия.

– В какъв дух протича диалогът с Вашия работодател – ректорът на Русенския университет? Лесно ли постигате разбирателство?

– Редно е да кажа, че имаме изключително диалогичен ректор. Той е ректорът с най-голям управленски стаж във висшите училища в страната. Стараем се да подобряваме условията на труд, да повишаваме заплатите, обсъждаме бюджета, който се предоставя на висшите училища. Трябва също обаче да кажем, че към момента той е крайно недостатъчен. Очакваме окончателно мнение на министъра на образованието по отношение на допълнителните суми, които трябва да се отпуснат към висшите училища, тъй като миналата година беше подписано споразумение, на базата на което беше регистриран браншови колективен трудов договор с минимални заплати в бранша. Но те са неприемливи. (Как се развива казусът към началото на юни – вижте тук , бел.ред.) Нужно е да се постави въпросът за това, че работните заплати във висшето образование са по-ниски от тези в средното. Днес дори с колегите тук коментирахме, че има излязъл анекс от 4 април към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, в който има фиксирани минимални заплати на преподавателския и непреподавателския състав и те значително превишават заплатите в сферата на висшето образование. Лично аз като преподавател с над 20 години стаж считам това за недопустимо, при условие че към нашето висше образование се поставят изключително високи изисквания и ние трябва да ги постигаме.

– Как оценявате съдействието от страна на ръководството на КНСБ и НБС “ВОН” по този въпрос?

– Работим изключително добре със синдикат „Висше образование и наука“, който е председателстван от проф. Лиляна Вълчева. Включително утре имаме работна среща между Управителния съвет на Съвета на ректорите, Министерството на образованието и науката и НБС „ВОН“, като ще присъстват председателите на всички синдикати на висши училища, членуващи в него. Поставили сме много щекотливи теми за дискусии и очакваме активно включване от страна на министерството, тъй като те са определящият фактор в тези преговори и те трябва да осигурят финансирането.

– Вашето мнение за близкото и не толкова близкото бъдеще на конфедерацията? Кои са най-големите предизвикателства?

– За мен конфедерацията е изключително важен фактор в тристранното сътрудничество. Работата ѝ е поставена пред големи предизвикателства в контекста на новата политика на Европейския съюз за новия програмен период, на документите, които са подписани. Необходимо е членовете на синдиката по места да се запознаят по-подробно с неговата роля, тъй като наистина е необходимо да се запазят работни места и да се гарантира спазване на правата на трудещите се в условията на големите предизвикателства на Зелената сделка, на Next Generation EU, които ще трябва да поемем, за да преминем към нулеви емисии. Много трудни задачи. Хубавото е, че имаме висококвалифицирани експерти, които са наясно какви върху какви аспекти трябва да работят и къде да търсят защита на правата и решаване на проблемите. Освен това мисля, че едно от големите предизвикателства е да убеждаваме работещите по места, че има нужда от синдикална защита. Сериозно предизвикателство, тъй като според мен е необходима допълнителна квалификация на членовете на синдикатите за по-добра работа за мотивиране на хората.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *