Демографските промени ще трансформират световната икономика и пазара на труда

Близо 40% от населението на Източна Азия и Европа ще бъде на възраст над 65 години до 2050 г. Най-балансираната работна сила ще бъде в Южна и Югоизточна Азия, Африка и Близкия изток. Според експертите това ще промени икономическия растеж, пазара на труда и геополитическия баланс на силите, пише в. “Ню Йорк Таймс”.

В продължение на десетилетия голяма част от населението на доминиращите световни сили бе трудоспособна възраст, което подхранва икономическия растеж. Същевременно, поради големия брой млади хора, повечето развиващи се страни трябва да изразходват оскъдните си ресурси за отглеждане на деца, което ги лишава от икономически възможности.

Първата голяма промяна настъпи в Япония: към 2013 г. една четвърт от населението беше на възраст над 65 години. Това превърна Япония в най-застаряващата голяма държава в историята. Южна Корея, Великобритания и Източна Европа, както и Китай, са на път да я последват.

В същото време много бедни страни с ниски доходи за първи път в историята разполагат с огромна работна сила в трудоспособна възраст.

Демографията в света вече се е променила до неузнаваемост. Европа се свива. Китай намалява, а Индия, която има много по-младо население, ще изпревари Китай и по брой тази година.

Прогнозите са категорични и стряскащи – до 2050 г. хората на възраст над 65 години ще съставляват почти 40% от населението в някои части на Източна Азия и Европа. Това е почти два пъти повече, отколкото във Флорида, “столицата на пенсионерите” в САЩ. В същото време броят на хората в трудоспособна възраст, които ще трябва да издържат всички тези пенсионери, ще намалее значително.

Никога досега не е имало толкова застаряващи държави.

В резултат на това експертите прогнозират, че някои неща, които се приемат за даденост в богатите страни – пенсионната възраст, самите пенсии и строгите имиграционни политики – ще се нуждаят от “основен ремонт”. Също така сегашният дял на богатите страни в световния БВП неизбежно ще се свие, смятат икономистите.

Европа, САЩ, Китай и други водещи икономики с най-многобройно население в трудоспособна възраст, коригирано спрямо общия брой на населението, ще бъдат изправени пред драматични промени.

Всички тези страни вече застаряват. ООН прогнозира, че скоро Южна и Югоизточна Азия, Африка и Близкият изток ще имат най-балансираната работна сила. Според експертите тази промяна ще промени икономическия растеж и геополитическия баланс на силите.

В много отношения един застаряващ свят е триумф на развитието. Благодарение на това, че стават все по-богати, хората живеят по-дълго, остават по-дълго здрави и имат по-малко деца. В същото време възможностите за по-бедните страни са огромни. Когато раждаемостта намалява, страните могат да разчитат на така наречения “демографски дивидент” – нарастващата работна сила със скромен брой зависими лица подхранва икономическия растеж. Възрастните с по-малки семейства разполагат с повече свободно време, за да отглеждат децата си и да инвестират в тях. Освен това пазарът на труда се попълва с жени – и това също подхранва икономическия растеж.

Без необходимия брой работни места обаче голямото население в трудоспособна възраст може да доведе до нестабилност вместо до растеж. А дори и в напреднал процес по застаряване богатите държави още дълго време ще се радват на икономически ползи и висок жизнен стандарт.

През 90-те години на миналия век доминиращите световни сили имаха голямо население в трудоспособна възраст. Други държави обаче бяха все още много млади. Днес по-голямата част от Европа застарява, а Япония застарява още по-бързо. През 2050 г. повечето от днешните най-богати държави ще бъдат много застарели. Други, напротив, за първи път ще имат значително население в трудоспособна възраст.

Няма как обаче да се избегне икономическата логика.

“На теория тези промени не би трябвало да изненадват никого, но те изненадват”, казва Микко Мурскюла, директор на Института за демографски изследвания “Макс Планк”. „И не защото не сме знаели, а защото от политическа гледна точка е изключително трудно да се реагира на тях”, допълва анализаторът.

Както и в много други страни с по-младо население, през последните години раждаемостта в Кения рязко спадна. Преди половин век жените са раждали средно по осем деца, а миналата година – малко над три. В демографско отношение Кения донякъде прилича на Южна Корея в средата на 70-те години на миналия век, когато икономиката ѝ отбеляза исторически растеж, но раждаемостта ѝ намалява с малко по-бавни темпове. Южна Азия и Африка имат сходна възрастова структура. Това обещава огромни перспективи.

Този скок на населението в трудоспособна възраст обяснява до една трета от най-големия икономически растеж, наблюдаван до края на ХХ век в Южна Корея, Китай, Япония и Сингапур. А основите на предстоящите демографски промени вече са положени: повечето от хората, които ще трябва да живеят през 2050 г., вече са родени.

Прогнозите, разбира се, винаги са несигурни и има признаци, че раждаемостта в Африка спада дори по-бързо от прогнозите на ООН, което означава, че африканските страни може да са в още по-добро положение през 2050 г., отколкото се очаква да бъдат днес. Без подходящи политики обаче огромната работна сила може да се превърне в бреме, а не в двигател на икономическия растеж.

Когато младите хора остават без образование и работа, те могат да се превърнат в заплаха за стабилността, тъй като разочарованите млади хора се обръщат към организираната престъпност или дори към войнственост в търсене на по-добър живот. “Ако нямате работа за младите хора, които да запълнят пазара на труда, няма демографски дивидент”, казва Каролина Кардона, икономист по здравеопазване от университета “Джонс Хопкинс”, член на Програмата за демографски дивидент.

Страните от Източна Азия, които са силно облагодетелствани от демографията през последните няколко десетилетия, имаха ясни институции и адекватни политики и затова използваха потенциала си, казва Филип О’Кийф, ръководител на Изследователския център за застаряване на населението в Азия към Австралийския изследователски съвет и автор на доклади за застаряването в Източна Азия и Тихоокеанския регион за Световната банка.

О’Кийф допълва, че други части на света. Например някои латиноамерикански страни имат сходни с Източна Азия възрастови структури, но не са отбелязали такъв напредък. “Демографията е само суровината”, обяснява той. „Дивидентът е комбинация от налични суровини и разумни политики“, заключава той.

Не само държавите с голямо младо население са на кръстопът. Обществената трансформация в богатите страни едва сега започва. Ако не се подготвят за намаляването на броя на работниците, те са изправени пред постепенно намаляване на богатството и икономическата мощ. ООН прогнозира, че до 2050 г. населението в трудоспособна възраст в Южна Корея и Италия – две страни, които ще бъдат сред най-застарелите в света – ще намалее, съответно, с 13 млн. и 10 млн. души. Предвижда се Китай да има 200 млн. жители в трудоспособна възраст по-малко, отколкото е общото население на повечето страни в света.

Експертите твърдят, че за да се справят с това, застаряващите богати страни ще трябва да преосмислят не само пенсионната и имиграционната политика, но и самия живот в напреднала възраст. Това няма да е лесно. Повече от един милион французи излязоха на улицата, за да протестират срещу увеличаването на пенсионната възраст от 62 на 64 години – показател за трудностите, с които ще се сблъскат политиките за адаптиране. Освен това страховете около имиграцията подхранват подкрепата за десни кандидати в застаряващите западно- и източноазиатски страни.

“Повечето от проблемите на световно равнище са свързани с разпределението”, казва д-р Мурскюла. „На някои места има твърде много стари хора. На други места има твърде много млади хора. Със сигурност би имало смисъл да се отворят още повече границите. И в същото време виждаме, че това е изключително трудно заради влошаващите се десни популистки настроения“, допълва експертът.

Според Световната банка промените ще се засилят в азиатските страни, които застаряват по-бързо от други региони на света. Промяната във възрастовата структура, която отне повече от столетие във Франция и повече от 60 години в САЩ, е настъпила само за 20 години в много страни от Източна и Югоизточна Азия. Азиатските страни не само остаряват много по-бързо, но някои от тях остаряват преди да забогатеят. И докато Япония, Южна Корея и Сингапур поддържат сравнително високи нива на доходи, населението в трудоспособна възраст в Китай е достигнало своя пик, но и  едва 20% от нивото на доходите в САЩ. Виетнам, от друга страна, се е спрял на 14%.

Пенсионните системи в бедните страни не са подготвени да се грижат за застаряващото население, за разлика от тези в богатите страни. Според О’Кийф работещите в повечето бедни страни не могат да очакват да живеят с пенсиите си в напреднала възраст. И затова, за разлика от богатите страни, рядко внасят част от доходите си в пенсионни планове.

“Тази ситуация очевидно няма да бъде социално устойчива след около 20 години, когато делът на възрастното население нарасне”, казва той. „Страните ще трябва да разберат кой модел на пенсионна система е най-подходящ за тях, за да осигурят адекватна финансова подкрепа в напреднала възраст”, допълва той.

В други богати страни (включително САЩ) обаче промените ще бъдат далеч по-малко драматични.

Например поради по-високата раждаемост и засилената миграция САЩ и Австралия ще имат по-младо население от повечето богати страни до 2050 г. Делът на населението на възраст над 65 години в САЩ и Австралия се очаква да бъде малко под 24% до 2050 г. – много по-висок от сегашния, но все още по-нисък от този в повечето страни от Европа и Източна Азия, където той ще бъде над 30%.

И накрая, застаряването, при всичките му проблеми, може да се разглежда като огромно постижение. “Успяхме да увеличим продължителността на живота”, обяснява д-р Мурскюла. „Намалихме преждевременната смъртност. Стигнахме до момента, в който раждането на деца е личен избор, а не социална принуда“, допълва експертът.

Хората не просто живеят по-дълго: те живеят по-здравословно и по-активно. Поради високите нива на развитие застаряващите държави ще процъфтяват още дълго време, но изборът на поведение и публична политика е от значение. “Можем да предвидим с известна сигурност каква ще бъде демографската ситуация”, заключава О’Кийф. „Обликът на бъдещите общества зависи в голяма степен от политическите и поведенческите промени“, добавя той.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *