Девет приоритета в стратегическата рамка на ЕС за безопасност и здраве при работа

В края на миналата година Съветът на Европейския съюз препоръча на  Европейската комисия, в тясно сътрудничество със социалните партньори, да приеме нова стратегическа рамка на ЕС за безопасност и здраве при работа за периода 2021—2027 г.

Кризата, породена от COVID-19, доведе до нови изисквания към осигуряването на ЗБУТ на европейско и национално ниво. Новата стратегическа рамка по БЗР на ЕС за периода 2021-2027 трябва да подкрепи усилията на всички държави-членки при разработване на по-ефективни национални политики в областта на ЗБУТ, съобразени с новите реалности и промените в света на труда. Не на последно място стратегията трябва да осигури възможности за постигане на еднакво високи нива на защита на здравето и безопасността на работещите в държавите-членки.

С прокламирането на Европейския стълб на социалните права Европейският парламент, Съветът и Комисията потвърдиха ангажимента си към основните права на работниците и подобряването на условията на живот и труд. Принцип 5 подчертава необходимостта от качествени условия на труд, включително в иновативните форми на работа. Принцип 10 от стълба изтъква правото на работниците „на високо ниво на защита на здравето и безопасността на работното място“ и на „работна среда, която е приспособена към техните професионални нужди и която способства да се удължи участието им на пазара на труда“. Принцип 17 изтъква правото на хората с увреждания на „услуги, които им дават възможност да участват на пазара на труда и в обществото, и работна среда, приспособена към техните нужди“. Въпреки това, трябва да отбележим, че всяка година в Европейския съюз има над 3 млн. трудови злополуки, от 4000 имат фатален край, а 120 000 души умират от ракови заболявания, свързани с работата. Над една четвърт от работниците в Европа изпитват прекомерен стрес, свързан с работата, а 23% смятат, че тяхната безопасност и здраве на работното място са застрашени.

Основни приоритети:

  1. Дигитализацията на труда доведе до появата на нови професии и нови форми на работа, както и голям брой самостоятелно заети лица. Мерките за защита на работниците и законодателството в областта на ЗБУТ, включително неговият обхват, не винаги са в крак с тези промени. Новата стратегия трябва да отразява тази променена реалност и да предлага нови решения за защита на всички работници, заети в нетипични форми на заетост.
  2. Борбата с раковите заболявания е един от основните приоритети на ЕС. Раковите заболявания продължават да бъдат на първо място сред причините за смъртните случаи в ЕС, свързани с работата. Произтичащите от това годишни разходи в целия ЕС за здравеопазване и загубите на производителност се оценяват между 4 и 7 милиарда евро. Последните промени в европейската директива за канцерогени и мутагени е много важно подобрение в законодателството в тази област през последните години. Потенциалните нови предизвикателства за управлението на опасните вещества, като токсичните за репродукцията вещества и наноматериалите, също се превръщат в проблем на работните места. Ето защо работата по установяване на гранични стойности на допълнителни канцерогени и мутагени на работното място и други опасни вещества трябва да продължи да бъде водещ приоритет в бъдещата стратегия.
  3. Психосоциалните рискове и свързаният с работата стрес са сред най-сериозните и бързо развиващи се предизвикателства във връзка със ЗБУТ. Новата стратегия трябва да даде насоки по разработването на нормативна база относно психосоциалните рискови фактори, оценката и управлението на риска, като се постави акцент върху предизвикателствата, произтичащи от променящия се свят на труда.
  4. Превенция на мускулно-скелетните увреждания. Мускулно-скелетните увреждания са най-често срещаният здравословен проблем, свързан с работата за 60% от работещите. Необходимо е да се ускори работата по преразглеждане на нормативните актове в тази област – директивата за работа с видеодисплеи и директивата за работното място. Стратегията трябва посочи възможностите за провеждане на кампании за повишаване на осведомеността относно причините и превенцията на МСУ.
  5. Подкрепа за микропредприятията, малките и средните предприятия.  Микропредприятията и МСП представляват почти 93 % от всички предприятия в ЕС. Често те не разполагат с необходимите знания и ресурси, за да се съобразят с изискванията по отношение на ЗБУТ, поради което прилагането на законодателството в тази област е предизвикателство за тях. Новата стратегия трябва да посочи ефективни начини за подкрепа на МСП – финансови и икономически стимули, методи за споделяне на знания и експертен опит чрез партньорските взаимоотношения във веригите за доставки и подизпълнителската дейност.
  6. Разработване на национални информационни системи по БЗР, които да са съпоставими с останалите страни от ЕС. Липсата на солидни доказателства и сравними данни относно ЗБУТ е значителен проблем при разработване на мерки за подобряване на ЗБУТ. Това важи с особена сила за статистическите данни относно трудовите злополуки и професионалните заболявания. Стратегията трябва да даде насоки към държавите членки за разработване на национални информационни системи по БЗР, които да са съпоставими с останалите страни от ЕС.
  7. Новата стратегическата рамка по БЗР трябва да насърчи разработване на мерки при управлението на БЗР, свързани с пола. Жените и мъжете често работят в един и същ сектор или професия, но физическите и психосоциалните рискови фактори за тях са различни. Стратегията трябва да даде насоки за пълното прилагане на принципите на равенство между половете и предприемане на мерки за премахване на насилието и тормоза в трудовата сфера.
  8. Новата стратегия на ЕС по БЗР трябва да подпомогне страните-членки за разработване на национални стратегии и мерки за ЗБУТ, произтичащи от демографските промени, позволяващи на по-възрастните работници да продължат професионалната си кариера по безопасен и здравословен начин.
  9. Стратегията трябва да предложи мерки за повишаване капацитета на инспекциите по труда. В цяла Европа инспекциите по труда изпитват недостиг на финансови и човешки ресурси. Това пречи не само на контрола по спазване на трудовото законодателство, но и възможността за консултиране на работодателите и работниците по осигуряване на ЗБУТ и прилагане на добри практики в тази област.