Продължаваме с представянето на поредицата от задълбочени анализи на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, посветени на темата за Бъдещето на труда – дигиталната трансформация, произтичащите от нея предизвикателства и промени във всяка една сфера и особено спрямо пазара на труда.
Несъмнено редица промени са на път да се случат или са се случили отчасти вече в пазара на труда, размяната и търговията в международен план. Тези промени са резултат от четвъртата индустриална революция. В тази революция, най-лесни за автоматизиране са онези задачи, които могат да се дефинират, оптимизират и кодифицират предварително. Автоматизирането им носи следните предимства:
а) намаляване на промените в изпълнението (машините изпълняват задачите по еднакъв начин всеки път);
б) подобряване на качеството на решенията, продуктите или услугите;
в) генериране на големи икономии от мащаба;
г) намаляване на сложността на управление на персонала (отсъстват конфликти, проблеми с мотивацията или отсъствия от работното място).
Няма как обаче да се говори за тази революция, ако тя не бъде поставена в определен контекст, а именно: за да бъдат видени максимално обективно всички трансформационни процеси е необходимо те да бъдат сравнени с предишните индустриални революции. Само по този начин може да се оценят качествено мащабите на онова, пред което са изправени сегашните общества.
МАЩАБЪТ НА ПРОМЕНИТЕ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ТЪРГОВИЯТА
Икономически погледнато, може да се твърди, че на всеки етап от развитието на капитализма съществува един системен и качествен скок в търговията. Той се случва едновременно с отмирането на предходни и появата на нови форми на размяна, труд, стоки и услуги и др., които впоследствие се рамкират от съответни институционални и икономически закони и парадигми. Обикновено ролята на държавата е да въведе ред в хаоса, настъпващ на границите на индустриалните революции и да легитимира новите форми на отношения между държавата и пазара. Логично е и възникването на конфликти на границите между прехода от една към друга индустриална революция. При всички положения, качественият скок в определена техническа наука, в частност винаги е опосредстван от експоненциалното намаляване на транспортни и транзакционни разходи, което от своя страна води до повишена ефективност и икономия по отношение на всички производствени фактори, включително труда.
Първата индустриална революция – с основен фактор търговията, по-малък дял на производството, преобладаваща меркантилистична политика. Относителният дял на разходите за търговия е много висок поради неразвитостта на транспортните технологии. Открити са железницата и парахода, както и първите комуникационни технологии, като телеграфа.
Втората индустриална революция – потреблението излиза на преден план и се превръща в двигател на производството. Появява се потребителското общество. Възникват търговските молове като модерна версия на традиционния пазар, събиращ в себе си различни стоки и услуги. Процесите са хетерогенни и най-силно изразени в държави, които изповядват чист капитализъм.
Третата индустриална революция – поевтиняване на транспортните и комуникационните разходи. Наличие на сравнителни предимства, началото на процеси като глобализацията и създаването на МНК. Световната търговия расте с процент, по-висок от ръста на световния БВП. Това води до нарастване на международната търговия, деиндустриализация на редица държави и индустриализация на други, поради все по-големите различия в цената на труда. На преден план излизат интелектуалната собственост и човешкия капитал. Налице са процеси по фрагментация на пазарите.
Четвъртата индустриална революция – още по-голямо намаление на транзакционните разходи. Настъпват процеси на дигитализация на всички сфери от ежедневието. Трансграничният интернет трафик е нараствал средно с 60% на година в периода 2002 – 2012 г. За същия период международните разговори се утрояват. След 2012 г. потреблението на интернет започва да расте дори с много по-високи темпове. Този процес корелира положително с възхода на търговията и икономическия растеж.
Има редица изследвания, които показват, че потоците от данни и информация през интернет допринасят за икономическия растеж толкова, колкото е комбинираното въздействие на потоците от стоки, услуги и финанси взети заедно. На практика бяха разбити на пух и прах теориите за влиянието на интернет върху икономиката на редица световноизвестни икономисти, като Нуриел Рубини, Пол Кругман и др. Те твърдяха в началото на 90-те години на миналия век, че влиянието на интернет върху икономиката няма да бъде по-голямо от влиянието на факс машината върху икономиката. Това е важно, защото говори за липсата на прогнозируемост, докъде ще доведат тези процеси и колко далеч биха могли да отидат. За размерите на това въздействие можем да съдим от факта, че потоците от стоки, услуги и финанси през 2012 г. са се равнявали на 25.9 трлн. долара, което е било 36.1% от световния БВП (Global flows in a digital age: How trade, finance, people, and data connect the world economy, 2014, с. 22-23). Началото е поставено през 1994 г., когато първият продаден в интернет продукт е музикален албум на групата на Стинг. През същата 1994 г. е основана компанията Amazon.com, която започва да действа онлайн през 1995 г. и две десетилетия по-късно се превръща в най-големия търговец на продукти на дребно с около 30 милиона постоянни потребители.
На мястото на мегамоловете и магазините от предишните две индустриални революции идват дигиталните платформи, които се превръщат в център на национална и световна търговия. В света общо около 192 милиона души, работещи в молове и магазини, са заплашени да загубят своята работа. В САЩ, където броят на работещите в сферата на търговията на дребно в началото на 2017 г. е 15.9 млн. и надвишава работещите в сферата на индустрията с 28%, най-силно се чувства тенденцията на закриване на моловете от двете предшестващи индустриални революции (The Economist, 2017).
Във времето, когато в България започнаха масово да се строят молове, в САЩ поставиха началото на закриването на стотици от тях. Заговори се за вълна на затваряне на магазини за продажба на дребно (Peterson, 2016).
Проучванията показват, че 78% от работните места в електронната търговия изискват университетска диплома, докато при традиционната търговия на дребно това е валидно само за 12% от работните места (The Economist, 2017).
Създадени са алгоритми, които анализират 3 милиарда транзакции и 200 променливи (например минали продажби, търсения на различни стоки на сайта на платформата, информация за времето и т.н.), даващи възможност да се предвиди какво би купил потребителят седмица преди той да направи това. Съответната система на изкуствен интелект може да прогнозира с 90% точност какво ще бъде купено от онлайн платформата един месец предварително, да го осигури в своите складове и да ускори продажбата. При това се установява, че когато една поръчана стока пристигне до два дни, рекламациите и вероятността тя да бъде отказана и върната са много по-малки. В същото време в складовете на електронните магазини няма нужда да се държат излишни стоки, да се заема излишно място. Това засилва ефективността и кон- курентността на електронната търговия.
В края на 2008 г. числото на мобилните абонаменти по света е 4 милиарда. В края на 2011 г. те са вече 6 милиарда. В Обединеното кралство процентът на продажбите посредством мобилни устройства се е увеличил от 0.4% през 2010 г. на 5.3% през 2011 г., достигайки ръст от 1 320% само за две години. В Япония, където през 2008 г. продажбите чрез мобилни устройства са на стойност 13.4 милиарда евро, през 2011 г. достигат 18.9 милиарда, отбелязвайки ръст от 40.9% (OECD Publishing, 2013). През 2015 г. вече около половината от електронните поръчки в световен мащаб идват от мобилни устройства. Паралелно с това расте броят на различни приложения, които могат да се ползват за тази цел и да се намерят най-добрите оферти за продукти.
Най-големият онлайн пазар в света е китайският. Неговият относителен дял в общата търговия в Китай е нараснал от 6.3% през 2012 г. на 12.9% през 2015 г. Очаква се към 2020 г. 40% от цялата търговия в Китай да бъде реализирана онлайн. Онлайн про- дажбите чрез мобилни телефони са скочили от 1.5% през 2011 г. на 55.5% през 2015 г., с очакване да достигнат 73.8% през 2018 г. С годишен растеж на онлайн пазара от 33% Китай е най-бързо растящият дигитален пазар в света. Паралелно с това взривно нараства броят на интернет потребителите, който се е увеличил от 253 млн. през 2008 г. на 688 млн. през 2015 г. (Sheng и Geng, 2016). Средно китайските потребители прекарват почти 30 минути всекидневно в платформата на Alibaba’s Taobao, която е водещ онлайн пазар в страната, докато типичният американски потребител прекарва почти три пъти по-малко време в американския му аналог Amazon. В Китай има интеграция в общи онлайн хъбове на електронната търговия, новинарски сайтове, игри, видео, които са взаимосвързани и само с едно кликване се минава от едното към другото. Бизнес моделите на китайския гигант Alibaba и на американския Amazon са различни. Amazon е онлайн магазин на дребно, фокусиран върху потребителя и специфичните му търсения. Alibaba и купува, и продава, представлява виртуален мол, осъществяващ търговия и на едро, и на дребно. Той свързва директно продавачите с потребителите и чрез игри, новини, видео, шоута, онлайн общности, социални медии, места за забавление. Това дава възможност да се събират данни за потребителите от повече места и да им се предлагат много по персонализирани продукти.
В Китай през 2016 г. 61% от онлайн продажбите са се осъществявали чрез мобилни телефони, в САЩ процентът на този тип продажби е 39%. През следващите пет години се очаква онлайн продажбите в Китай да растат с около 20% годишно – два пъти по-бързо, отколкото в САЩ.
ЗАМЕСТВАНЕТО НА ТРУДА ОТ ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ
Като цяло, съществуват противоречиви мнения относно това как информационните технологии могат да повлияят върху заетостта на всички групи работници (от ниско до високо квалифицираните).Съществува реална опасност тези промени да доведат до високи равнища на структурната безработица. Други анализатори пък все още са скептични за тези негативни ефекти поради наличието на бариери пред технологичния напредък, но и поради факта, че в миналото трудовите пазари винаги са успявали да абсорбират новите технологии. Фрей и Озбърн (2013) смятат, че информационните технологии ще поставят значителен дял от заетостта в широк диапазон професии, изложени на риск в близко бъдеще (Фрей и Озбърн, 2013).
Разглеждайки работните места като набор от ръчни, когнитивни и социални задачи, то следва да се отбележи, че технологиите могат да заменят изцяло някои от задачите или да допълнят други. Макар и рутинните и ръчните задачи да подлежат вече на автоматизиране, все още част от тях няма как да бъдат изпълнени от машини.
Аджемоглу и Рестрепо (2018) правят преглед на съществуващата литература относно псоледиците от автоматизацията и навлизането на изкуствения интелект върху търсенето на труд, заплатите и заетостта. Те откриват, че търсенето на труд и заплатите намаляват успоредно с навлизането на тези процеси, които пък от своя страна предизвикват по-висока производителност, икономии на разходи и т.н. Авторите правят генерален извод, че като цяло делът на труда в национален мащаб за отделните икономики ще намалява. Изследвани са също така и елементи на структурната безработица като необходимост от нови умения и преквалификация на работниците и служителите вследствие от навлизането на нови технологии в производствения процес. Авторите считат, че в краткосрочен период печалбата на фирмите ще намалява, но в дългосрочен тяхната икономия на разходи ще бъде значителна. Тези промени в технологичното развитие са важни от гледна точка и на изменението и на самата връзка производителност на труда/заплати.
Озбърн и Фрей (2013) изследват какво би могло да бъде въздействието на бъдещата компютъризация и дигитализация върху пазара на труда в САЩ. Тяхната основна цел е да анализират броят на рисковите работни места. Авторите стигат до извода, че около 47% от общата заетост в САЩ е изложена на риск от загуба на работното място заради компютъризацията или от намаление на равнището на заплащане вследствие от липсата на компетенции и достатъчна квалификация. Освен това, те представят доказателства, че заплатите и образователното равнище в САЩ корелират отрицателно с вероятността от работа с дигитални устройства.
Коронек и Стиглиц (2018) смятат, че неравенството е едно от основните предизвикателства, породени от разпространението на изкуствения интелект и други форми на технологичен прогрес, които може да замества работниците. Последните драматични увеличения на технологичните възможности, които сме виждали в областта на роботика и изкуствен интелект предоставят на обществото безброй възможности и предизвикателства. За да се възползваме ефективно от тези технологии, трябва да имаме пълна и задълбочена информация разбиране на въздействието на роботиката и изкуствения интелект (ИИ) върху растежа, производителността, труда и равенството (Сиймънс и Радж, 2018).
Съществуващата емпирична литература използва предимно статистически методи на анализ, което изключва задълбочени проучвания относно условията, под които роботиката и ИИ допълват или заместват труда. Мичъл и Бринйолфсон (2017) твърдят, че липсата на информация за ИИ може да осакати способността ни да се подготвяме за ефектите от технологичния напредък, което води до пропуснати възможности и потенциално катастрофални последици. Като цяло, широкото схващане е, че изкуственият интелект способства за това да се ускори възможността компютри да изпълняват когнитивни задачи. С развитието на учащите се компютри нараства рискът от автоматизиране и на работните места, изискващи висока квалификация. Различни са и мненията на икономистите – според някои 50% от работните места подлежат на автоматизация, според други този риск се отнася за 5-10% от работните места.
Важно е да се отбележи, че автоматизацията през последните няколко години изглежда се съсредоточава върху работни места, изискващи средно ниво на квалификация. Част от нискоквалифицираните работни места вече са автоматизирани; същевременно обаче и работни места, изискващи средно ниво на квалификация, подлежат на автоматизация, тъй като включват дейности като рутинно обработване на информация, изчисления, вземане на решения. Така поларизацията се проявява по два начина: ръст на относителния дял на ниско и високо квалифицираните работни места, при едновременно изтъняване на броя на работни места, изискващи средно ниво на квалификация. Второ, нараства неравенството в заплащането – високо квалифицираните работници получават по-високо възнаграждение поради умението да работят (и допълват дейността си) с новите технологии.
ТЕРМИНЪТ „РОБОТ” – чисто дефинационно той се отнася до всякакъв вид машини – от компютри до програми за изкуствен интелект, които осигуряват заместител на работата, която в момента се извършва от хора[1].
Сред литературата от последните години се открояват два основни типа технологични промени и иновации: 1) научноизследователска и развойна дейност (НИРД), която може да доведе до иновации на продукти и 2) внедряване на технологични промени, което води до иновации в процесите (изразяващи се в инвестиции в капиталови стоки).
Съответно иновациите при продуктите и иновациите в процесите влияят по различен начин върху заетостта: а) иновациите при процесите водят до намаляване на работните места (въвеждането на машини и оборудване, които могат да заместят труда и да позволят производството на същия обем продукция с по-малко работници); б) иновациите при продуктите могат да доведат до създаването на работни места чрез появата на нови продукти и нови пазари. Тази линия кореспондира с твърденията на различните автори, цитирани по-горе.
ТЕОРИЯ ЗА КОМПЕНСАЦИЯТА
Макар и теоретичните модели да не дават ясен отговор на окончателното въздействие на иновациите върху заетостта, то все пак са налице определени допускания как би могъл да бъде преодолян негативният ефект върху заетостта. Тези допускания обхващат посочените в т.нар. „теория за компенсацията“ (“compensation theory”) механизми:
- Механизмът на новите машини: от една страна – има работници, които са били съкратени вследствие на прилагането на новите технологии (новите машини), но от друга – търсят се допълнително работници във възходящите индустрии, които произвеждат новите машини. Налице е структурна трансформация.
- Механизмът на ниските цени: при перфектна конкуренция се очаква понижаване на цените вследствие на намалелите разходи на фирмите, като оттук се очаква ръст в търсенето, производството и заетостта. Ефикасността на механизма е под въпрос, тъй като: 1) песимистичните очаквания на фирмите могат да отложат решението за разходи, което ще доведе до намаляване еластичността на търсенето, а технологичната безработица ще стане структурна; 2) олигополните пазари могат да попречат намаляването на разходите да доведе до по-ниски цени. Съществуват системни дисбаланси, които ще изкривят първоначално оптимистичните прогнози. В този смисъл, подходящи компенсаторни механизми и ролята на институциите за защита на пазара на труда ще нараства.
- Механизмът на новите инвестиции: ако фирмата реши да не понижава своите цени вследствие на иновациите, то тя може да генерира нови печалби, които да реинвестира и да създаде нови работни места. Ефикасността на механизма е под въпрос, тъй като: 1) фирмата може да отложи новите инвестиции, което да доведе до структурна безработица; 2) значителните капиталови инвестиции могат само частично да компенсират загубата на работни места.
- Механизмът на намаляващите работни заплати: в условия на перфектна конкуренция и пълна заменяемост между труд и капитал, технологичната безработица води до намаляване на заплатите вследствие излишъка от труд, като така се предизвиква връщане към изискващите труд технологии. Ефикасността на механизма е под въпрос, тъй като: 1) намаляващото съвкупно търсене вследствие от намалените заплати може да понижи бизнес очакванията на работодателите, а оттам готовността им за наемане на нови работници.
По-специално, за да работят правилно, компенсаторните механизми изискват: а) конкуренция (за улесняване на компенсационния механизъм, който работи чрез по-ниски цени); б) оптимистични очаквания (за улесняване на компенсаторните механизми, които работят чрез по-ниски цени и нови инвестиции); в) висока еластичност на заместването между капитала и труда.
Направените до момента емпиричните проучвания не са напълно убедителни относно възможното въздействие на иновациите и технологичните промени върху заетостта. Последните изследвания са противоречиви: а) наблюдава се положителна корелация между заетостта и инвестиции в НИРД във високотехнологичните сектори и производства; б) някои нововъведения в продуктите могат да включват и премахване на работни места. Необходими са допълнителни анализи в различни сектори и отрасли.
Обобщено, свързаните рискове с дигитализацията биха могли да се обособят по следния начин:
а) загуба на работни места;
б) понижаване на работните заплати и оттук понижаване на жизнения стандарт;
в) съревнование между човека и машината, и оттам понижение на заплащането (заменянето на човешките умения оказва натиск за намаляване на заплатите при изпълнение на конкурентни задачи);
г) разпределението на дохода в почти всички напреднали икономики се измества по посока на капитала (като капиталовото оборудване се представя от роботите- носители на модерната технология), а не по посока на труда[2];
д) нарастване на неравенствата в обществото (разпределението на дохода и богатството ще се измести към собствениците на капитала).
АДАПТАЦИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СИНДИКАТИТЕ
Тъй като компаниите заместват човешкия труд с машини и роботи, то работниците трябва да притежават част от капитала, който ги замества, за да не се нарушава общото благосъстояние[3]. Лишени от подобен дял, работниците ще станат йерархично зависими от роботите. Така сентенцията „който притежава роботите, ще владее света“ се превръща в теза, която защитава благосъстоянието на работещите във времена на разпростиране на новите технологии.
Ролята на синдикатите би могла да бъде в повишаване на заплатите чрез колективно договаряне и по-голяма синдикална плътност[4]. Но в целия развит свят влиянието на синдикатите намалява, като например в САЩ това влияние почти не съществува в частния сектор. Любопитен момент е, че това намаление корелира отрицателно с нарастването на разликата между производителността на труда и работните заплати.
Ролята на правителствата би могла да бъде в по-активната фискална политика. Облагането на богатите собственици на капитали и преразпределянето на доходите към работниците с ниски такива би било подходящ механизъм за регулация. Това не е посоката, в която се движат обществата днес[5]. В държавите с финансови затруднения, политиките на ЕЦБ, МВФ и ЕС обикновено налагат програми на строги икономии, чрез които се отслабва ролята на синдикатите и се намаляват възнагражденията и социалните обезщетения за трудещите се.
Съществуват допускания, че за да се преодолее в дългосрочен период негативния ефект от дигитализацията и автоматизацията на работния процес, то работниците трябва диверсифицирано да притежават част от машините, които са ги заменили. По този начин, работниците биха притежавали част от капитала, което заедно с политиките за преразпределяне на доходите от правителството би било по-ефективно.
Така съществена част от доходите ни ще идва от притежанието на капитали, а не от труд. Предприемането на подобна политика на притежаване на капитали ще предотврати донякъде поляризацията на икономиките, ако тя бъде хомогенно прилагана. Съществуват различни начини за поемане собствеността върху капитала:
а) притежание на активи в частни пенсионни фондове или други колективни спестовни носители (инвестиращи в акции на фондовия пазар или инвестиращи директно в капитали на други фирми);
б) притежание на акции или влагане на пари във взаимни фондове;
в) притежание на акции на предприятието посредством обединение на работниците, притежаващо дял от капитала от името на наетите (т.нар. Employee Ownership Trusts);
г) право на закупуване на фирмени акции по договорена (по-ниска) цена за определен период от време (т.нар. “stock options” и “stock purchase plans”);
д) получаване на част от печалбата.
Неотдавнашно проучване на МВФ твърди, че западането на синдикалното движение в богатите страни е “ключов елемент” за неравенствата на заплатите, намалявайки способността да се водят преговори с работодателите. Взаимодействието между информационните технологии и производствения процес е от ключово значение както за икономиките и тяхното бъдеще, така и за посоката на развитие на трудовия пазар и синдикатите. Четвъртъта индустриална революция напрактика означава пълно планиране, ръководене и контролиране на една интегрирана информационна система, обединяваща по-рано изолираните решения. Въпросната интеграция ще повлияе и хоризонтално и вертикално. Планирането, дизайна, производството, маркетинга, дистрибуцията и всичко останало ще стане обект на инструмент с тотално присъствие на компютърен софтуер, който рационализира целия процес. Софтуерен инженеринг ще стои в основата на икономическия растеж. Адаптацията на работниците ще изисква повишена синдикална плътност и силно колективно договаряне, защото наред с ползите идват и огромните рискове.
[1] Няма значение дали роботът/машината има хуманоид външен вид, стига да изпълнява човешки функции.
[2]напр. от 1990 до 2009 г. делът на националния доход, изразен в заплати и обезщетения, се е понижил в 26 от 30 държави в ОИСР
[3] Парето ефективност
[4] това е начинът, по който в исторически план работниците увеличавават заплатите си при по-добро представяне на предприятието
[5] Тома Пикети, 2014, Капиталът на 21ви век