Дигитализация, пазар на труда, стабилност на работното място

Продължаваме с представянето на поредицата от задълбочени анализи на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, посветени на темата за Бъдещето на труда – дигиталната трансформация, произтичащите от нея предизвикателства и промени във всяка една сфера и особено спрямо пазара на труда. В този брой представяме анализ, насочен към разглеждането на проблема със стабилността на работното място.

 

В дебата за това как може да изглежда бъдещето на труда, една обща прогноза е, че пожизнената заетост постепенно ще изчезне. Вместо това трудовата мобилност ще се увеличи и хората ще извършват по-чести преходи към и от заетост и между работни места, които могат да включват различен статут на заетост (например нает към самостоятелна заетост).

Мегатенденциите се стремят към намаляване на стабилността на работните места. Бързият напредък в информационните и комуникационните технологии (ИКТ) повишава мобилността на работната сила, като улеснява търсенето на работа, като насърчава нови бизнес модели, които разчитат в по-голяма степен на аутсорсинг, и чрез насърчаване на възможности за самостоятелна работа и отслабване на традиционните отношения между работодателите и служителите. Глобализацията увеличава риска от преместване на работното място, като излага работниците на международна конкуренция и се разширяват възможностите чрез предоставяне на достъп на работниците до глобалния пазар на труда. Предпочитанията на работниците по отношение на заетостта, гъвкавостта и самостоятелната работа се променят и представляват друг основен двигател на трудовата мобилност . Възходът на платформената икономика и на “gig work” олицетворява тези трансформации и подхранва тревогата, че все повече работни места ще бъдат с по-кратка продължителност.

На пръв поглед изглежда, че стабилността на работните места (измерена чрез средна продължителност на заетостта) остава стабилна или дори се е повишила леко през последното десетилетие в повечето държави от ОИСР . Това обаче до голяма степен се дължи на застаряването на населението, което увеличава дела на по-възрастните работници (с обикновено по-продължителна заетост) спрямо по-младите. Това е следствие на  неотдавнашните реформи, включително прекратяването на схемите за ранно пенсиониране и увеличаването на официалната пенсионна възраст в няколко държави от ОИСР, което доведе до по-голямо участие на по-възрастните в работната сила.

В следствие на контролиране на ефекта от застаряването на населението, продължителността на заетостта намалява средно с около пет месеца.

Деветнадесет от тридесетте държави от ОИСР отбелязват спад на периода на заетостта (Чешката република не претърпява почти никаква промяна). В Швеция, Люксембург и Литва периодът на заетостта намалява с повече от 15%, докато в държави като Испания и Латвия тя се увеличава значително. Ограниченият период от време затруднява изолирането на ефекта от цикъла, но ориентировъчните доказателства сочат, че средният спад на периода на заетост в държавите в ОИСР е по-голям, когато се коригира за цикъла. Това е в съответствие с констатацията, че кризата непропорционално е унищожила работни места с малък период на заетост.

В над две трети от държавите от ОИСР се наблюдава намаление на периода на заетостта за работниците с ниско образование. През 2007 г. Унгария, Швеция и Словашката република отбелязват спад на периода на заетост за най-слабо образованите работници с над 30%. При Норвегия и Австралия, заедно с Естония и Латвия,  периодът на заетост за работниците без квалификация и средно образование се увеличава с над 15%.

За да се прецени относителното им значение, се анализират промените в потоците на пазара на труда. По-конкретно, процентът на прехода от работа към работа се използва като заместител на „канала за възможности“, тъй като смяната на работни места обикновено е свързана с възможности за кариерно развитие и печалби. Обратно, преходът от работа към безработица (с изключение на прехода към образование) действа като заместител на „канала за несигурност“.

През последното десетилетие потоците от едно работно място към друго се увеличиха в повече от половината държави от ОИСР, след като бяха коригирани за демографските промени . Това показва, че средните възможности за мобилност между работни места нарастват, което е особено очевидно в Германия, Словения и Обединеното кралство. Въпреки това, в голяма група държави, възможностите за смяна на работното място са намалели – напр. в Латвия, Испания, Финландия, Исландия и САЩ.

През същия период делът на работниците, които принудително са в безработица (в резултат на уволнение или прекратяване на договор с ограничена продължителност), не се е променил средно в ОИСР, но има важни различия между държавите. Принудителната безработица се е увеличила значително в държави, като Холандия, Италия, Гърция, Латвия и Испания, докато най-много е намаляла в Швеция, Франция, Германия и Полша.

Хипотезата, че стабилността на работните места намалява в резултат на засилените възможности за кариера (водещи до по-чести доброволни „подскоци на работа“), намира известна подкрепа в ОИСР. Намалява периодът на заетост на доброволно сменящите работното си място лица, докато при принудително сменящите работата си лица този период се увеличава. Размерите на тези промени са малки и са резултат от значителна хетерогенност в отделните държави, а не от ясно изразена тенденция. Най- голямо увеличаване на нестабилността на работните места се наблюдава при работниците без диплома за средно образование.

Непълна заетост

Работниците, които поради спецификата на трудовия пазар работят на непълно работно време (т.е. не могат да си намерят работа на пълен работен ден или желаят да работят повече часове), са в особено неблагоприятно положение на пазара на труда. Те са склонни да получават по-ниски почасови заплати и да изпитват по-лоши условия на труд от подобни работници на пълно работно време или от работниците, заемащи доброволно работа на непълно работно време . Следователно, разбирането за това, как недоброволната непълна заетост засяга различни групи работници е от решаващо значение за информиране на политиките за насърчаване на приобщаващите пазари на труда.

Въпреки че в много от държавите, засегнати от рецесията, има предпоставки за намаляване на нивата на недоброволна непълна заетост, то тези нива остават по-високи през 2017 г., отколкото през 2006 г. (напр. в Австралия, Франция, Нидерландия, Обединеното кралство и Съединените щати). Това предполага, че част от наблюдаваното увеличение вероятно се дължи на постоянни структурни промени, надвишаващи временните колебания на бизнес цикъла.

Недоброволното навлизане в заетост на непълно работно време  се среща по-често в сектора на услугите, отколкото в производството. През 2017 г. „Услугите в хотелиерство и ресторантьорство“ са имали дял на работниците в недоброволна непълна заетост от около 12,2%, срещу само 1,8% в преработващата промишленост. Едно от обясненията за такава голяма разлика е, че фирмите в тези сектори на услугите често предпочитат заетостта на непълно работно време като начин за справяне с промените в търсенето през деня . В този контекст, тъй като изборът на споразумение за непълно работно време се ръководи от предпочитанията на работодателя, а не от работника, е по-вероятно той да доведе до недоброволно непълно работно време. Този аргумент илюстрира също така факта, че непълната заетост може да бъде особено важен въпрос на пазарите на труда, където работниците са в слаба позиция при преговорите с техните работодатели.

Недоброволната непълна заетост се е увеличила повече за младите и тези с ниско или средно образование. Във всички възрастови групи на двата пола, при хората с по-ниско образование се наблюдава по-голямо увеличение на риска от непълна заетост. По-младите работници, попаднали в недоброволна непълна заетост, са повече от по-възрастните работници (с едно изключение – групата на жените с ниска образованост). Като цяло, три от четирите групи с най-голямо увеличение на недоброволната пълна заетост включват млади (мъже и жени) работници с по-ниско от висше образование.

В доклада се наблюдава увеличение на вероятността от недоброволна непълна заетост в 23 от 34-те държави при младите хора. Средното нарастване сред всички държави е 2,4 процентни пункта, но петнадесет държави са имали по-големи увеличения, а в три (Гърция, Италия и Испания) увеличението е над 10 процентни пункта.

През 2017 г. почти 8% от жените (от всички образователни нива и възрасти) са безработни срещу едва 3,2% от мъжете. За някои от образователните и възрастовите групи относителното положение на жените се е подобрило, само защото условията на мъжете са се влошили повече (например сред младите работници с по-ниско образование).

Недоброволната непълна заетост остава по-висока сред жените, но нейната честота нараства сред мъжете, особено в групата с по-ниско от висше образование. Сред младите мъже с ниско образование, нивото на непълна заетост почти се е удвоило (от 2,7% през 2006 г. до 5,1% през 2017 г.). Сред мъжете със средно образование дела на младите се е увеличил двукратно (от 3,0% на 6,1%), а тези на средна възраст – със 79% (от 1,3% на 2,4%).

При мъжете се наблюдава увеличение на вероятността от непълна заетост във всички, с изключение на 6 от 34-те разглеждани държави (Канада, Колумбия, Полша, Литва, Латвия и Унгария). Състоянието на жените е различно в отделните страни, тъй като в 13 от 34-те държави рискът от непълна заетост всъщност намалява. Освен това, в пет от шестте държави, в които мъжете са отбелязали най-голямо увеличение на вероятността от непълна заетост (т.е. Словакия, Италия, Испания, Гърция и Ирландия), жените са имали дори по-големи увеличения. Дания е изключение, като при мъжете има по-голямо увеличение.

Поляризация на работните места

През последните няколко десетилетия в държавите-членки на ОИСР се наблюдава спад на дела на професиите, изискващи средно ниво на уменията от работещите. Това води до силни притеснения относно потенциалното намаляване на броя на работните места, намиращи се в средата на скалата на заплащането. Все още обаче няма надеждна информация дали наистина делът на този вид работни места се е свил. Поради тази причина ОИСР инициира собствено изследване в 32 държави за периода 2006-2016 г. Съответно ОИСР класифицира работните места в 3 категории според притежаваните умения (изискващи високо ниво на уменията, изискващи средно ниво на уменията и изискващи ниско ниво на умения) и в 3 категории спрямо заплащането (високо платени , със средно ниво на заплащане и ниско платени ).

Данните от анализа на ОИСР показват, че в периода 2006-2016 г. делът на работните места, изискващи средно ниво на уменията от работниците, е намалял в 31 от държавите (изключение е единствено Люксембург). Този спад обаче е напълно компенсиран от наблюдаваното нарастване на работните места, изискващи високо ниво на уменията. Същевременно намаляването на работните места, изискващи средно ниво на уменията от работниците, не е довело до намаляване и на броя на работниците, гравитиращи около средната работна заплата (с възнаграждение в средата на скалата на възнагражденията). Напротив, в повечето държави се наблюдава дори ръст на работните места около средното ниво на заплащане (въпреки намаляването на професиите, изискващи средно ниво на уменията). Този ръст е обусловен от увеличаващия се брой професии, чието заплащане е около  средното ниво на заплатите.

Ключовият въпрос за разбиране на последиците от поляризацията на работните места е къде са отишли всички онези работници, които обикновено са заемали професии, изискващи средно ниво на уменията. Изчезването на подобни професии може да и не представлява бедствие за работниците, които са ги заемали, поради факта, че подобни работници може би са обект на програми за преквалификация. Ето защо ОИСР си поставя още една цел – да анализира какъв преход извършват лицата, намирали се в професии, изискващи средно ниво на уменията. Анализът показва, че подобни професии са били заемани в 90% от случаите от лица със средно или с по-ниско ниво на образование. От деветдесетте до средата на 2010 година обаче делът на мъжете и на жените със средно образование, заемащи професии, изискващи средно ниво на уменията, намалява, като същевременно нараства техният дял в професиите, изискващи нискоквалифициран труд. Едновременно с това, ниско образованите лица се увеличават като дял в професиите, изискващи ниско образование, но и като дял сред лицата, излизащи от заетост.

Най-общо се очертава тенденцията всички работници, независимо от тяхното образование, възраст и пол, да имат по-малък шанс да получат по-високо заплащане. Това от своя страна означава, че най-вероятно заплащането ще гравитира около средните стойности на възнагражденията, но за някои групи дори и ще се придвижи към ниските нива на възнаграждения. Така например, независимо от нивото на притежаваното образование, се наблюдава слаб ръст на вероятността лицата да попадат в нископлатени работни места. И все пак тази вероятност нараства повече за ниско образованите лица или лицата със средно образование, отколкото за тези с висше образование. От гл.т. на възрастта обаче вероятността за получаване на ниско заплащане нараства (макар и с малко) при младежите, докато например при лицата от 30 до 50-годишна възраст тази вероятност намалява.

Данните сочат, че вероятността от попадане в ниско платена заетост нараства за младежите с ниско образование и за младежите със средно образование. Така например, делът на младежите със средно образование, които заемат нископлатени работни места достига 38% в наблюдаваните държави през 2016 г. Същевременно и при младежите с висше образование се наблюдава ръст във вероятността да попаднат в ниско платена заетост. Така средно сред държавите-членки на ОИСР високообразованите млади хора е по-вероятно да бъдат в нископлатени работни места, отколкото във високоплатени такива (21% срещу 14.5%).

ОИСР разполага с данни за надбавките, изплащани върху заплатите при наличието на висше образование при лицата. Така за периода 2006-2016 г. средният размер на този вид надбавка се понижава. Намаляването на този вид надбавка се дължи отчасти на факта, че все повече работници с висше образование се намират в професии, които не са високо платени. Основният двигател на понижението обаче е намаляването на заплатите за висококвалифицираните професии, които все още наемат голям дял от високообразованата група.

ОИСР извършва анализ сред лицата между 20 и 60-годишна възраст, чрез който се опитва да идентифицира кои обществени групи е най-вероятно да бъдат безработни. Така се оказва, че се увеличава делът на мъжете извън заетост (независимо от тяхната възраст и ниво на образование), докато в същото време намалява делът на жените, които не работят. И все пак делът на безработните жени остава по-висок отколкото този на мъжете (27.7% срещу 15.8% през 2016 г.). От гл.т. на възрастовите групи, то вероятността за излизане от заетост нараства единствено при младежите, и то особено при ниско образованите младежи.

Резултатите красноречиво сочат, че се влошава позицията на младите хора на пазара на труда през последното десетилетие. Това засяга по-специално младите хора без висше образование, при които се увеличава вероятността да бъдат извън заетост или вероятността да бъдат на нископлатени работни места. Дори младите хора с висше образование се сблъскват с по-лоша ситуация на пазара на труда: те не само е по-малко вероятно да се намират на високо платени работни места, но е и по-вероятно да се намират на ниско платени работни места, отколкото на високо платени такива. Влошената ситуация на младите хора в повечето държави-членки на ОИСР се дължи в известна степен и на настъпилата икономическа криза и генерираният политически отговор към нея (и по-специално възможността за разработване на приобщаващи пазари на труда).

Основни изводи и заключения

  • От 2006 г. насам, в рамките на ОИСР, средната стабилност на работно място (измерена чрез срока на заетостта – продължителността на времето, прекарано на настоящето работно място) намалява за всички възрастови групи. Тези промени не са засегнали всички работници еднакво. Нискообразованите работници (т.е. без квалификация и средно образование) са с най-голямо намаление на периода на заетост.
  • Съществува известна подкрепа за хипотезата, че спадът в периода на заетостта се дължи на увеличените възможности за по-чести доброволни промени в работата. Въпреки това, величините на тези промени са малки и те са в резултат на значителна хетерогенност в различните държави, а не на ясно изразена тенденция.
  • Тези констатации сочат необходимостта от внимателни политически интервенции, за да се гарантира, че работниците, засегнати от повишена несигурност на работното място, могат да разчитат на адекватни мрежи за безопасност, ефективни (и, когато е възможно, превантивни) политики за активиране и достатъчно възможности за обучение и повторно квалификацията.
  • Дори когато намаляването на периода на заетост е свързано с увеличени възможности за мобилност между работни места, политиките трябва да гарантират, че фрагментацията на кариерата не наказва работниците по отношение на достъпа до социална защита или обучение.
  • През последното десетилетие честотата на недоброволна непълната заетост се е увеличила в много държави. Въпреки че бизнес цикълът обяснява голяма част от тези промени, по-строгите и постоянни промени също изиграха своята роля, включително растежът на сектора на услугите, нарастващият дял на нискоквалифицираните професии и разпространението на нови нетипични форми на заетост без гарантирани часове.
  • Отново, някои работници са по-засегнати от други. В ОИСР младите хора (и тези с без висше образование) са с най-голямо увеличение на риска от недоброволна непълна заетост. По-голяма вероятност да бъдат недоброволно непълно заети има за жените, но тя се увеличава по-бързо сред мъжете.
  • В повечето държави делът на работните места със средна работна заплата се е увеличил, въпреки намаляването на дела на професиите със средни умения (т.е. поляризацията на работните места).
  • Младите хора и особено тези без висше образование се открояват като група, при която е нараснал рискът от излизане от заетост и включване в нископлатена заетост. Вероятността да попаднат на ниско платени работни места се е повишила и при високо образованите младежи.
  • Вероятността от безработица и от заетост на непълно работно време (поради невъзможност за намиране на работа на пълен работен ден) нараства при мъжете. Жените обаче остават по-уязвими от мъжете по тези два риска. Жените е по-вероятно да са на ниско платени работни места.
  • Политиките в областта на уменията могат да играят важна роля за подобряване на резултатите на пазара на труда при ново навлизащите в него участници, както и за подпомагане на кариерното развитие на по-възрастните групи. Необходими са адаптирани политики за развитие на уменията, за да се гарантира, че програмите за обучение също ще достигнат до лицата, чиито работни места са застрашени.
  • Укрепването на социалния диалог и по-доброто регулиране на заетостта могат да помогнат преодоляването на дисбалансите в трудовите отношения и потенциално неблагоприятните резултати за по-уязвимите работници. Повишаващата се несигурност на работното място изисква преглед на съществуващите системи за социална закрила, за да се предотврати липсата на покритие на все повече групи работници.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *