Директивата за адекватните минимални заплати си пробива път

Последните два месеца бяха наситени с много събития, срещи и дебати по проекта за Директива на ЕК относно адекватни минимални заплати в ЕС. Положителното е, че Правната служба на Съвета, по искане на няколко държави членки (Швеция, Дания, Унгария, Полша и др.), представи писмено становище относно правното основание и ограниченията, предвидени в чл.153, пар.5 ДФЕС и в това становище не се поставя под съмнение правното основание на Директивата, базирано на чл. 153, пар.2, във връзка с т. b на чл. 153, пар.1 – регулиране условията на труд в държавите членки. Така че този въпрос е решен и това даде „зелена светлина“ на дебатите в Европейския парламент и в Съвета.

Припомням процедурната сложност на приемането на една директива. Европейската комисия изработва и приема предложение за директива, която предлага на Съвета на Европейския съюз и на Европейския парламент. Предложението на Комисията следва две паралелни процедури – представянето му пред Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Европейския парламент, от друга. Макар че директивата е нормативен акт на Съвета на ЕС според разглежданата област, Европейският парламент има повече или по-малко власт да се намеси при приемането на дадена директива. В крайна сметка обаче директивата става факт, когато е приета от Съвета.

По линия на Европейския парламент двамата съдокладчици (Денис Радтке – Германия, ЕPP и Агнес Йонгериус – Нидерландия, S&D) внесоха доклад,  съдържащ 79 предложения за изменения и допълнения, който изцяло е в подкрепа на синдикалните искания, включително:

  • въвеждане двоен праг за достойно заплащане – минималната заплата трябва да бъде поне 60 процента от медианния доход, както и 50 процента от средния доход;
  • настояване за по-голямо заплащане във всички държави от Европейския съюз и за всички категории работници, без вариации, отчисления и специални субнива;
  • заличаване на производителността като един от критериите, който фигурираше в предложението на Европейската комисия;
  • стимулиране на колективното трудово договаряне и покритието с КТД (цел 90%, надвишаваща значително предложението на Комисията – 70%), недопускане на антисиндикална дейност;
  • настояване обществените поръчки да са една от мерките за стимулиране на по-добро заплащане в целия Европейски съюз.

До 11 май, крайният срок за внасяне на предложения за промени, в Комисията по заетост постъпиха общо 918 предложения, обхващащи абсолютно всички рецитали и членове на проектодирективата. По най-спорния текст на чл.5 (за адекватността на МРЗ) предложенията за изменения са 112, вкл. и такива за частичното му или пълно отпадане. На първо четене в Комисията по заетост на ЕП активни участници са и българските представители в нея – Атидже Алиева-Вели (Renew Europe) и Радан Кънев (EPP). В самостоятелни и съвместни (заедно с други депутати) предложения, като цяло нашите европарламентаристи заемат положителна позиция относно директивата.

По линия на Съвета също протекоха много интензивни дебати в различни формати. Работната група по социални въпроси към Съвета проведе общо 12 заседания – 5 по време на Германското председателство и 7 по време на Португалското председателство. Там позициите на националните правителства се разминават твърде много. Като цяло Българската позиция е в подкрепа на директивата. Положителна еволюция на МТСП се наблюдава по отношение на стимулиране на колективното договаряне и гарантиране на свободен достъп на синдикатите до работното място, по критериите за адекватност и възможността им за прилагане в български условия. Резерви остават единствено по отношение на обвързването с обществените поръчки, както и по цялостния мониторинг на изпълнение задълженията, произтичащи от Националните планове за действие по КТД и МРЗ.

Не са окуражителни и резултатите от останалите срещи и инициативи на това ниво. Предложеният компромисен вариант на директива от Португалското председателство не срещна нужната мажоритарна подкрепа. В старанието си да угоди на разнопосочни искания и да подобри възможностите за консенсус, Португалското предложение по-скоро „разводни“ някои добри текстове, а други от новите предложения срещнаха неподкрепа в синдикалните среди – напр. адекватността да се определи само като рамка или пък възможността държавите членки да изключват моряците от директивата под предлог, че те са обект на защита от Конвенцията за морския труд на МОТ от 2006 г. Поради тези причини в Доклада на Съвета за напредъка по директивата (от 4 юни 2021 г.) се заключава, че Португалското председателство е натрупало експертен и политически опит по пътя към постигането на консенсус, но работата трябва да продължи и по време на Словенското председателство Срещата на EPSCO 14-15 юни само потвърди съществуващите различия и противоречия и насочи Словенското председателство да продължи дебата, стъпвайки на Доклада за напредъка от Португалското председателство.

Второ четене на проектодирективата в Комисията по заетост на ЕП се предвижда за септември, а пленарна сесия за октомври 2021 г. Този график предполага, че дори и да се стигне до Директива до края на годината, то тя няма да може да се използва пълноценно на национално ниво, тъй като следва да се разработи и Механизъм за определяне на МРЗ за страната.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *