Добромир Иванов e председател на Управителния съвет на Българската Стартъп Асоциация (BESCO).
BESCO е неправителствена организация, която свързва стартъпи, инвеститори, правителство, институции и други заинтересовани страни, свързани с иновациите. Тя е създадена от предприемачи за предприемачи.
– В писмо до премиера Бойко Борисов миналата година поискахте по-добра среда за високотехнологичните компании. Имаше ли ефект от Вашето писмо?
– На практика така и не получихме отговор от премиера. Това, което знаем е, че в доста министерства продължават и в момента нещата да се обсъждат. Много от парламентарно представените партии ни потърсиха и това даде гласност да можем да кажем какви са реалните проблеми на тази индустрия. Това на нас ни помогна да можем да кажем какви са реалните проблеми и те да бъдат разрешени.
– BESCO е проводникът между държавата и стартъпите. Как точно им помагате?
– Какво точно ние разбираме под стартъп компании, защото много пъти сме го водили този разговор. Това са компании, които имат потенциал за бърз растеж, ориентирани са към глобалния пазар, които имат развиват научноразвойна дейност, която е с много висока добавена стойност и те могат, когато излязат на пазара буквално да дават по няколко стотин процента растеж. Това им е на тях спецификата и затова са важни за държавата, защото потенциалът им е голям. Преди години най-бързо развиващите компании бяха например петролните или търговските, а сега са Фейсбук, Амазон, Епъл, Гугъл, това са компании на високите технологии.
Ние имаме две посоки на дейност, като организация. Първата е да се опитваме да участваме в процеса на формиране на политики на държавата и тези компании да бъдат чути. Ако в началото са били 30 компании, то сега вече са над 500. Ние се стремим да разберем като предприемачи, какви са им проблемите на тези хора, за да могат по-добре да правят бизнес тук в България. Да кажат какво трябва да се промени. Ние след това намираме начини как да го комуникираме и да се свържем със съответните институции. Търсим решения, проучваме моделите по света.
Ние имаме екип за законотворчество и можем да разписваме законопроекти и да правим анализи. Можем да предоставим информация на съответната институция и да дадем решение на съответен проблем. Ние искаме да живеем тук и да направим България по-добро място за всички нас и ни мотивира да работим в тази посока. Второто направление, по което работим, го наричаме функционална общност. Това са много дейности накуп, с които се стремим да сме полезни на самите компании. Например, канали за комуникации, където има стотици предприемачи, където те да си дават съвети по различни теми, да споделят информация, контакти и да си бъдат полезни помежду си. Така те промотират един на друг кой какво прави и съответно да намират пресечни точки и да си помагат и ги стимулираме да си ползват услугите един на друг. Ние организираме и стартъп наградите в България и това събитие доби огромна популярност. Имаме специални часове за срещи с нас на предприемачите, като им помагаме в презентации евентуално пред инвеститори. Инвеститорите са част от Стартъп асоциацията и ние знаем с кого е най-добре да бъдеш свързан, като хора с кого биха си паснали най-добре. Нашата основната цел и борбата ни е страната ни да се подобрява и да става по-добро място по отношение на законодателство и администрация.
– Какви са основните проблеми пред новите индустрии в България?
– Това е въпрос на надграждане, защото това е един маратон. Когато ние стартирахме преди три години, в продължение на една година бяхме само будители. Просто обикаляхме, разказвахме и обяснявахме защо не е важно икономиката да се разделя на микро, малки и средни предприятия, а по-скоро колко е важна връзката между образованието, науката, трансфера на технологии, стартъпи и експорт, че това е връзката, която трябва да върви добре. Стартъпите и малките компании трябва да бъдат много близко до науката, всъщност постоянно да тестват някакви иновации. С времето чуваемостта стана все по-голяма, все повече хора в институциите ни познават и знаят какво правим.
Проблемите ги разделяме в три основни теми: достъп до хора и таланти, защото това много ни липсва; достъп до капитал и средата да бъде подкрепяща за бизнес. Всичко, за което се борим е част от тези направления. Има и един друг проблем и това е репутацията на България, като място за развитие на бизнес. За съжаление, целия регион е с негативен имидж и това отблъсква инвеститори и предприемачи. Ние работим в сътрудничество с подобни на нашата организация партньори от балканските държави. Всичко, което имаме, като предложения за България го споделяме с тях, защото нашето желание е да се развиваме заедно.
– Коя е причината да потърсите по-тясно сътрудничество с КНСБ?
– Ние потърсихме контакт с КНСБ. Това, което виждаме е, че КНСБ е една от най-активните организации по отношение на ниво на законодателство, среда на правене на бизнес, трудови правоотношения. Служителите са заинтересованата страна и от тях зависят много неща. Ние виждаме в Кодекса на труда, Търговския закон много неща, които ни се иска заедно да обсъждаме и да стигнем до решения, които са добри за всички заинтересовани страни. Ние сме работодателска организация, но работодателите не са ни самоцел. На нас ни се иска да предлагаме неща, които са добри не само за работодателите, но и за работещите. Виждаме, че можем да сме полезни с нашия опит. Данните, които стоят зад компаниите на бъдещето, според нас е важно да бъдат приоритизирани. С Вашия опит бихме могли да подобряваме нашите предложения. Чисто практически от анализи, които бихме могли да правим заедно, до събития, които да организираме. И да адресираме, проблеми, които виждаме. Ние осъзнахме, че държавните институции, както и синдикатите, са отворени за диалог и ние не искаме да стоим отстрани само, защото сме млади хора. Ако сме проактивни, вратата е отворена.