Договориха минимални прагове за работните заплати в новия КТД за музикално-сценичните изкуства

Минимални прагове за работните заплати, по-високи обезщетения при пенсиониране и сумирано изчисляване на работното време само при доказана необходимост. Това са част от клаузите, залегнали за първи път в новия браншов колективен трудов договор за музикално-сценичните изкуства.

Той бе подписан на 1 юли от министъра на културата Боил Банов, Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци към КНСБ, Иван Иванов, председател на Независима синдикална федерация „Култура“ към КНСБ, Кирил Бинев, председател на Национална федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“ и Нина Кръстева, председател на Синдикат „Театър, музика и танц“, НФ „Култура“ – КТ „Подкрепа“. От страна на работодателските организации подписи сложиха Момчил Георгиев за Българска асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК) и Тодор Мадолев за Сдружение „Ръководители в областта на културата“ (СРОК).

Новият КТД ще важи отново за две години, въпреки настояване от работодателските организации да е по-кратък. Срокът на предишния изтече на 6 юни. „Проведохме трудни преговори, получихме подкрепа и от президента на Република България Румен Радев, с когото се срещнахме по негова покана. Това са първите преговори, на които синдикатите бяхме твърди като скала. С договора успяхме да решим не малка част от проблемите в бранша“, каза Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци към КНСБ.

Той обясни, че за първи път в КТД са залегнали прагове за работните заплати по длъжности. Те ще са коефициент от минималната работна заплата за страната. В зависимост от длъжността коефициентите ще са от 1,2 до 1,9, като най-висок е за ръководните творчески длъжности. „Обхванат е целият спектър от длъжности. Мисля, че всички страни са удовлетворени. Минималните прагове на работните заплати ще влязат в сила от 1 януари 2021 г. Това ще даде възможност да бъдат предвидени необходимите средства, особено в общинските бюджети. Реално при нас преговорите за минимални работни заплати по браншове, които сега започват за цялата страна, са извървян път и сме един ход напред“, обясни Почекански.

Колективният трудов договор предвижда още по-високо обезщетение при прекратяване на трудовия договор след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За работа при работодател до 10 г., обезщетението ще е 6 брутни работни заплати, а за работа при същия работодател над 10 г. – 10 брутни работни заплати. Досега е било съответно 4 и 8 заплати. Право на тези обезщетения ще имат служители, членували в синдикалната организация, страна по договора, не по късно от 4 години преди датата на придобиване правото на обезщетение. Целта е да се пресече влизането в синдикалната организация непосредствено преди пенсионирането, коментира Почекански.

Колективният трудов договор запазва разпределението на 8-часовия работен ден, в който 3 от часовете са за самоподготовка. Сумирано изчисляване на работното време ще се прилага само при доказана необходимост, за определен период, а не когато работодателят реши. Така ще се избегне, например, практиката за провеждане на концерти или спектакли всяка неделя от месеца. „Тази договореност насърчава диалога, защото означава, че такъв ще трябва да се води между работодателите и синдикалните организации, които задължително ще изразяват мнение“, каза Почекански.

Това е огромен пробив за нас, досега решението се вземаше еднолично от работодателя, вече ще е необходимо съгласие от синдикатите. Надявам се повече колеги да съберат смелост и да остояват това свое право, коментира и Борис Кучков от Независима синдикална федерация „Култура“. Заради злоупотреби, федерацията е настоявала твърдо за промяната, свързана със сумираното изчисляване на работното време.

За първи път в договора е записано още, че в случаите, когато един спектакъл се заснема за излъчване или се предава на живо от външен продуцент, участващите в неговата подготовка и реализация получават допълнително възнаграждение, договорено предварително със синдикалните организации. Когато няма концертен живот, всички културни институти се обръщат към т.нар. стрийминг. След преговори между синдикатите и работодателите ще се дължи допълнително възнаграждение, обясни още председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци.

Вашият коментар