Проведените делегатски срещи в цялата страна по случай Деветия конгрес на КНСБ дадоха възможност за срещи и разговори с председатели на синдикални организации, които споделиха своя опит, визия за бъдещето, проблеми и извоювани победи. На 18 април ръководството на КНСБ посети делегатите в град Стара Загора.
Донка Жекова е председател на синдикалната организация в „Кох-И-Ноор Хемусмарк“ АД.
– Какви са условията на труд във фирмата, в която работите? Добро ли е отношението на работодателя към синдикалната организация?
– Като цяло сме в много добри отношения с изпълнителния директор. При нас има и една подробност – има и представител на чешката фирма „Кох-И-Ноор“, с когото всичко трябва да се съгласува. Но намираме начини и се справяме. Миналата година имахме 50 лева увеличение на заплатите. Сега от 1 януари договорихме 60 лева за всички – не за определени длъжности, а за всички служители. На този фон при тази ситуация не е много, но не е и малко. Общо взето нямам проблеми с работодателя, намира се общ език, преговаряме, имаме Колективен трудов договор. Сключен е за 2 години. Едната всъщност вече изтече.
Що се отнася до условията на труд, те не са добри, тъй като теренът вече е много стар, сградите са полуразрушени, а и те вече не са наша собственост. Предстои собственикът да вземе решение ще построи ли нова сграда на нов терен. Това е стар завод, строен преди много време.
– Има ли условия в колективния трудов договор, за които вие направихте компромис?
– Винаги може повече. Но когато не дават, отстъпваме. Така и останахме с 60 лева увеличение на заплатите.
– Колко е голяма синдикалната организация? Присъединяват ли се нови членове или по-скоро тече обратният процес?
– Аз работя в тази фирма от 32 години. Когато започнах, бяхме 700 служители. Сега сме 70. Синдикалната организация се състои от 32-ама души. Когато я поех, членуваха 5-6 човека. Просто останаха много малко служители. Няма текучество на млади хора. Основно се разчита на пенсионери, защото заплатите не са високи. Служител с голям трудов стаж има някаква изгода, тъй като му дават съответния клас. Но на един нов човек му се плаща минималната за фирмата заплата – 800 лева. А след удръжките какво ще вземе? Това е една от причините. Плюс това ние сме производство, а производството не е лесна работа. Изисква се квалификация, а това трябва да изисква и по-добро заплащане. Нещо, което го няма.
– Имайки предвид това, което ръководството на конфедерацията представи по време на делегатската среща, смятате ли, че към приоритетите и целите на КНСБ за мандат 2022-2027 г. има какво да се добави?
– Не, представените приоритети и цели са тези, които трябва да бъдат. Друг е въпросът, че текущата ситуация в страната е критична. Ето, предстои актуализация на бюджета и евентуално ново увеличение на минималната работна заплата. Ако тя не бъде повишена, хората няма да могат да оцелеят при тези цени. Работиш и си беден. Не можеш да си купиш храна, нито да си платиш тока. Представете си, ако цената на тока наистина се вдигне с 200% спрямо сегашната! Дано да постигнем целите си. Жизненоважно е доходите на българите да бъдат увеличени.