Силните публични инвестиции са от ключово значение за стимулиране на растежа и е необходимо дълбоко преразглеждане на фискалните правила, за да бъде подкрепено икономическото възстановяване. Това коментира конфедералният секретар Лийна Кар в отговор на последната икономическа прогноза на ЕК, съобщиха от ЕКП.
Тя коментира още: „Фактът, че европейската икономика се върна към нивата си отпреди пандемията толкова бързо, е ясно доказателство за успеха на безпрецедентния фонд за възстановяване на ЕС и бързите политически реакции. Това е в силен контраст с резултатите от строгите икономии, които ЕС предприе след банковия срив през 2008 г. и които само удължиха кризата“.
Основни констатации на икономическата прогноза за зима 2022 г., публикувана на 10 февруари от Европейската комисия са:
- „ЕС като цяло достигна нивото на БВП отпреди пандемията през третото тримесечие на 2021 г. и се очаква всички държави-членки да преминат този етап до края на 2022 г.“.
- „Пълното разгръщане на Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) е в състояние да поддържа продължителна и стабилна фаза на разширяване“.
- „Тъй като натискът от ограниченията на доставките и високите цени на енергията избледняват, се очаква инфлацията да спадне до 2,1% през последното тримесечие на годината, преди да достигне под целта от 2% на Европейската централна банка през 2023 г.“
„Реформата на икономическите правила на ЕС е крайно необходима, за да се гарантира, че публичните инвестиции ще продължават в мащаба, необходим, за да преминем през пандемията, включително посрещането на „увеличеното напрежение“ върху обществените здравни услуги, посочено в прогнозата. Но тези инвестиции ще трябва да продължат и след пандемията, ако Европа иска да премине към зелена икономика по справедлив към работниците начин и да бъде в крак със своите глобални конкуренти, като гарантира, че европейските индустрии са подходящи за цифрова икономика“, обясни конфедералният секретар на ЕКП.
Кар уточни, че Европейската комисия е напълно наясно, че рязкото покачване на цените на енергията и ограниченията в доставките са причините за нарастването на инфлацията и не споменава заплатите като утежняващ фактор. Всъщност Комисията казва, че през третото тримесечие на 2021 г. се наблюдава „най-бавният темп на растеж от избухването на пандемията“ и че заплатите са паднали в реално изражение, „като се вземат предвид рязко нарастващите потребителски цени“. С оглед на факторите, подхранващи по-високата инфлация, която се прогнозира да избледнее до края на годината, е ясно, че работещите ще трябва да бъдат компенсирани за загубите си. На фона на това през последното десетилетие ръстът на заплатите изостава значително.