ЕКП: Милиони работници не могат да си позволят достатъчно храна, ново облекло и отопление

ЕКП направи допитване до работници от различни европейски държави, които разкриват ежедневната си борба по време на кризата с разходите за живот и разказват за трудностите, които срещат, за да си позволят храна, облекло и отопление.

Нанси, чистачка от Белгия, обяснява, че много от основните хранителни продукти са станали недостъпни. Хавиер, селскостопански работник от Испания, споделя, че вече няма достатъчно пари, за да си купува дрехи, а Виктор, полицай от Румъния, казва, че сметката му за енергия скоро може да струва около половината от заплатата му.

ЕКП публикува тези свидетелства като част от кампанията за действия за прекратяване на кризата с разходите за живот, чрез която настоява за:

  • Увеличаване на заплатите в съответствие с нарастването на издръжката на живота – това означава подкрепа за колективното договаряне;
  • Увеличаване на минималната работна заплата, за да се гарантира нейната адекватност, и целеви спешни плащания за нископлатените работници, които се борят да плащат сметките си за енергия;
  • Ограничаване на разходите за енергия за хората и данък върху свръхпечалбите на енергийните и други дружества

През миналата седмица работници участваха в демонстрация при Европейския парламент в Страсбург, организирана от ЕКП, за да наберат подкрепа за спешните действия, необходими за прекратяване на кризата с разходите за живот.

Европейската конфедерация на профсъюзите предупреди всички политици, че тези хора не могат да си позволят да чакат седмици или месеци, за да видят решения на проблемите си.

Свидетелствата на работниците показват реалността за милиони работници, която се крие зад статистическите данни, показващи рекорден спад в стойността на минималната работна заплата поради инфлацията, а сметките за енергия сега струват средно една месечна заплата за най-нископлатените.

В същото време дивидентите, изплащани на акционерите, са се увеличили рязко, тъй като корпорациите се възползват от затрудненията в доставките, причинени от пандемията и войната в Украйна, за да увеличат печалбите си, което според ЕЦБ е основният двигател на инфлацията.

„Тези силни свидетелства показват реалното въздействие на инфлацията върху живота на работещите хора. Инфлация, която дори ЕЦБ твърди, че се дължи на прекомерните корпоративни печалби. Цените на стоките и услугите от първа необходимост като храна, дрехи и отопление вече са недостъпни за хората, които работят дълги часове на трудни работни места. Междувременно шефовете и акционерите на енергийните фирми и други големи компании добавят още една нула към банковите си сметки. Това е голяма несправедливост и ние не може да допуснем тя да продължава. Лидерите трябва да се вслушат в гласовете на работещите хора и да предприемат необходимите действия, за да сложат край на кризата с разходите за живот, причинена от корпоративната алчност“, заяви заместник-генералният секретар на ЕКП Естер Линч.

Пълните свидетелства

  • Нанси Сеутин, чистачка от Белгия

„Аз съм Нанси, на 38 години съм, имам осемгодишен син. Работя в сферата на услугите от 11 години и от 10 години съм член на синдикалната организация.

„Моето ежедневие и на още 150 000 колеги в Белгия, е следното: чистиш три или четири часа в един дом и след това отиваш някъде другаде, често без да обядваш. Това е  ежедневната ни работа.

Тя е трудоемка и съществена. Ние бяхме жизненоважни по време на пандемията от Ковид-19, особено за възрастните хора, които не могат да се грижат за себе си или за домовете си ежедневно. За цялата тази работа получаваме около 1000 евро на месец. 1000 евро са почти нищо.

Трябва да избирате сметките, които трябва да плащате. Очевидно е, че на първо място трябва да е жилището, иначе ще ви изхвърлят на улицата. Но след това трябва да плащаш за отопление и дали да зареждаш бензин в колата, за да отидеш на работа. Много колеги заявиха, че тази зима ще изберат да не отопляват домовете си.

Що се отнася до храната, нещата отново са много трудни. Основните хранителни продукти на практика са недостъпни, така че трябва да се избира. Трябва да се справяме с това, което можем да си позволим.

Фирмите, които издават фактури на своите клиенти, имат огромни печалби и изобщо не се интересуват от нашето благосъстояние и това е нещо, за което трябва да говорим открито. Важно е да действаме, защото при тези цени просто не можем да живеем с хиляда евро на месец“.

  • Хавиер Писаро, селскостопански работник от Испания

„Аз съм от селскостопанския сектор. Работя за моята фирма от 7 години, иначе трудовият ми стаж е 30-годишен. Минималната работна заплата в момента в Испания е 1150 евро, толкова получавам и аз. Едно нормално семейство е на ръба на бедността с този доход.

През миналия месец разходите ми бяха следните: Електричество – 130 евро; 350 евро за ипотека; вода – 40 евро; бензинът, за да отида на работа, е около 140 евро; други разходи като такси за управление на апартамента и сметка за телефон – 150 евро. Няма да споменавам косвените данъци, които също трябва да плащам.

Мислите ли, че имам пари да живея и да се обличам, след като плащам това от заплатата си. Още по-трудно, мислите ли, че мога да спестявам за черни дни? Мога да ви кажа, че сега това е невъзможно“.

  • Виктор Тила, полицейски служител от Румъния

„Работя това вече 20 години. През 2002 г., когато започнах, заплатата не беше много добра, но беше в реда на нещата. През следващите години обаче правителството започна да не смята полицията за приоритет и доходите започнаха да се понижават заедно с нарастващата инфлация.

Възнагражденията ни бяха намалени с 25% по време на кризата през 2009 г. Това беше много труден период за полицаите, а и за всички румънски работници. Днес служителите на реда получават около 700 евро и според нас тази заплата е твърде ниска в сравнение с рисковете.

Зимата наближава и цените на газа и електроенергията в Румъния се повишиха. Очакваме разходите за комунални услуги да достигнат около половината от заплатите ни. Ще бъде много трудно“.

 

Вашият коментар